Решение № 2213 от 19.10.2026, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 455/2026
- Вид
- Решение № 2213
- Подписан
- 19.10.2026
- В сила
- 19.10.2026
- Състав
- Иглика Жекова, Светлана Драгоманска, Галя Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221 ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118 ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 2213
Сливен, 19.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА канд № 20267220600455 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба срещу решение по АНД № 453 по описа на Районен съд – Сливен за 2026 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 174/12.06.2026 г., постановено по АНД № 453/2026 г. на Районен съд – Сливен е потвърдено Наказателно постановление № 877338-F870974/05.03.2026 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „Асансьорен сервиз Н. 84“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [жк] бл. ... вх. „...“ ап. ..., ЕИК *********, п. от Д. Т. Н. за нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) евро и е осъден „Асансьорен сервиз Н. 84“ ЕООД да заплати на ТД на НАП-Бургас сумата от 130 лева (66.47 евро), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба, депозирана от пълномощник са релевирани доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение на Районен съд – Сливен, в която насока са изложени подробни съображения. Твърди се, че услугите, предоставяни от дружеството са две – абонамент за сервизно обслужване и ремонт, като всички получатели на услугата заплащали за една и съща дейност, няма и не може да има объркване с продажба на друг вид стока или услуга с различен данъчен режим, не е налице щета на фиска – ДДС е начислен правилно и е платен. При условия на евентуалност, в случай, че съдът приеме наличие на административно нарушение, да квалифицира същото като приложи чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново по съществото на спора, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател „Асансьорен сервиз – Н. 84“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. М. А. от АК – Сливен, която поддържа касационната жалба и с подробно изложени съображения моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл.юрк. Ж. Д., която с подробни доводи моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.
Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се преценява от касационната инстанция като основателна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 02.02.2026 г. в 12:10 часа органи по приходите при ТД на НАП извършили проверка на търговски обект – Асансьорен сервиз, находящ се в гр. Сливен, [жк] бл. 16, стопанисван от "Асансьорен сервиз Н. 84“ ЕООД. Отпечатан бил КЛЕН за дати: 01-31.08.2025 г., 01-30.10.2025 г., 01.01.-02.02.2026 г. от монтираното и работещо в обекта ФУ модел ELTRADE A1 KL с потвърждение в НАП № 4483346/21.04.2021 г., с инд. № ED 354596 и фискална памет № 44354596. От ФКБ с № 0001360/20.01.2026 г. проверяващите установили, че същият не съдържа точно описание и количеството на извършената услуга, поради което не може да бъде установена конкретна услуга и нейната цена. Във ФКБ се съдържало общо наименование на услугата „Услуги“ и обща сума в размер на 38,35 евро. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0136764/02.02.2026 г. Така възприетото от фактическа страна било квалифицирано от орган по приходите като административно нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС в съставен срещу дружеството АУАН сер. AN № F870974/10.02.2026 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
За да потвърди наказателното постановление, Районният съд приел, че нарушението на посочената норма е извършено и доказано, като не са налице белезите на малозначителност. Обсъдил е и приложената санкция, като е приел същата за правилно определена. При такива мотиви Районният съд е отменил НП.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния Районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Районния съд е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице жалба, но постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, фискалната касова бележка (ФКБ) от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.
Предвид начина, по който са описани задължителните реквизити по цитираната норма, задължението, вменено със същата, е ФКБ от ФУ да съдържа наименование на стоката/услугата, което да позволява най-малко идентифицирането на вида на същата. В процесния случай, видно от представената информация от контролната лента на електронен носител (КЛЕН), във ФКБ № 0001360/20.01.2026 г. е посочено „услуги“ на стойност 38,35 евро, като същото не е идентифицирана с подробно описание. Едновременно с това обаче, пред първата съдебна инстанция са представени и приобщени писмени доказателства – договори, фактури и отчет за периода от 31.01.2022 г. до 02.02.2026 г., от които се установява, че в рамките на дейността си проверяваното дружество извършва само два вида услуги – абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьорни уредби. Т.е. търговската дейност е ограничена в определени рамки между „Асансьорен сервиз Н. 84“ ЕООД и негови абонати, като всяка от извършваните два вида дейности – абонамент и ремонт се обективира надлежно и в съответна фактура. И двата вида дейности съставляват услуги, но с липсата на индивидуализация настоящата съдебна инстанция намира, че не се застрашават правата на потребителите, каквато е целта на приложената разпоредба на чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., доколкото не се касае за множество предоставяни в обхвата на търговската дейност услуги или артикули. Едновременно с това, видно от административнонаказателната преписка, нарушението е извършено за пръв път, а фискът не е ощетен.
Предвид това касационният съдебен състав намира, че в процесния случай безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН: с извършеното нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, нарушението е извършено за пръв път, а търговската дейност на санкционираното дружество е ограничена само до два вида услуги. С визираната разпоредба на ЗАНН е предоставена възможност на наказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на малозначителност на нарушението. Прилагането на тази разпоредба, респ. освобождаването от административнонаказателна отговорност не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение. Видно от събраните по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като маловажен случай: липсва реално нанесена щета на бюджета, нарушението е извършено за пръв път, а и се касае за търговска дейност по предоставяне на само два вида услуги, при това – в достатъчна степен индивидуализирани между търговец и потребител на услугата. Тези обстоятелства са подкрепени с категорични и безпротиворечиви доказателства, събрани в хода на първоинстанционното производство. Същите са били налице от фактическа страна и при издаване на процесното наказателно постановление, но наказващият орган, като не ги е съобразил, респ. не е изпълнил задължението си по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН да вземе предвид тежестта на нарушението, е издал един незаконосъобразен акт.
Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В т.см. е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОС на НК, постановено по т.н.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Като не е сторил това, Районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се постанови и отмяна на процесното Наказателно постановление № 877338-F870974/05.03.2026 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „Асансьорен сервиз Н. 84“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [жк] бл. 33 вх. „Г“ ап. 18, ЕИК *********, п. от Д. Т. Н. за нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал. 2 , изр. второ, във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) евро.
При този изход на спора, основателна на основание чл. 63д от ЗАНН се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски. Същите възлизат на 450,00 (четиристотин и петдесет) евро, заплатени в брой по представени договори за правна защита и съдействие от 18.03.2026 г. и 23.06.2026 г. Направеното от ответната по касационната жалба страна възражение за прекомерност не е мотивирано, съобразно процесуалната норма на чл. 63д ал. 2 от ЗАНН, поради което съдът не дължи произнасяне. Разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в целия им размер от 450,00 евро следва да се присъдят в тежест на ответника – Национална агенция за приходите.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 174/12.06.2026 г., постановено по АНД № 453/2026 г. на Районен съд – Сливен.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 877338-F870974/05.03.2026 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „Асансьорен сервиз Н. 84“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [жк] бл. ... вх. „...“ ап. ..., ЕИК *********, п. от Д. Т. Н. за нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал. 2 , изр. второ, във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) евро.