Решение № 309 от 14.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора Пламен *******ев Райнов (СГП-София) като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602125 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 15.01.2021 г., постановена от Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 9-ти състав по НОХД № 12878/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимият В. С. С. е признат за невиновен в това, че на 06.06.2017 г., около 20,30 часа, в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „******* *******, се заканил с убийство на Н.А.Ф., като му казал „Ако ми вземат детето, ще ви избия всичките!“, след което нанесъл на Ф. удар с юмрук в лявата страна на лицето в областта на окото, като това заканване е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му – Н.Ф. сменил местожителството си, номера на мобилния си телефон и си закупил газово оръжие, което регистрирал – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК, подс. С. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест с допълнение от Г. И. – прокурор при СРП. С така депозирания протест се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна, което налага нейната инстанционна отмяна. В допълнителното изложение към така подадения протест се излагат съображения за необоснованост на атакуваната присъда, като се твърди, че фактическите изводи на първостепенния съд не кореспондират със събраните в хода на делото доказателства. Излага се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по безспорен начин, че подс. С. е употребил инкриминирания израз и този израз е бил отправен конкретно към пострадалия Ф.. Изтъква се, че обстоятелството, че в заканителния израз е употребено множествено число не 1 означава, че същият не е насочен към конкретно пострадало лице и не цели възникване на основателен страх от осъществяването на заканата. Развиват се доводи, че от заключението на назначената и изготвена Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ) се установява, че отправената заплаха е провокирала у пострадалия реален страх от осъществяването й. Поради това се прави извод, че обвинението, повдигнато срещу подс.

С., е доказано по несъмнен начин. Отправя се искане за отмяна на протестираната присъда и за постановяване на нова такава, с която подс. С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му пред първата инстанция обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа депозирания протест по съображенията, изложени в него. Акцентира, че показанията на починалия св. Ф., макар и да не са прочетени в съдебно заседание, се потвърждават от заключението на назначената и изготвена Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза.

Защитата на подс. В. С. С. – адв. И. – от САК, моли присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а депозираният протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен. Развива доводи, че районният съд е направил обстоен анализ на събраните по делото доказателства и в съответствие с вътрешното си убеждение е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който е в съответствие с доказателствената съвкупност.

Подсъдимият В. С. С., при упражняване правото си на лична защита, поддържа заявеното от защитата си. В последната си дума моли за потвърждаване на присъдата на СРС, като заявява, че е невинен.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обясненията на подсъдимия В. С. С., депозирани пред първоинстанционния съдебен състав в о.с.з. на 15.09.2020 г. и на 15.01.2021 г.; показанията на св. А.Н. Ф.а, снети в о.с.з. на 15.01.2021 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 59) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК; медицинско направление, издадено за Н.А.Ф. (л. 3, номерация долу в дясно от досъдебното производство); епикриза, издадена от МИ – МВР, Клиника по ендокринология и решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД по отношение на същия (л. 37 и л. 38 от съдебното производство); медицински документи, издадени за А.Н. Ф.а (л. 10, л. 11 – номерация долу в дясно и л. 56 – номерация горе в дясно от досъдебното производство) и решение на ТЕЛК при Втора МБАЛ ЕАД по отношение на същата (л. 63 – 64 от съдебното производство); справка от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 – София (л. 14 – номерация горе в дясно от досъдебното производство); заповед за незабавна защита от 08.07.2016 г., издадена по гр. д. № 37359/2016 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139-ти състав (л.

53 от досъдебното производство); пълномощно от А.Н. Ф.а от 17.05.2017 г. в полза на В. С.

С. (л. 55 от досъдебното производство); препис – извлечение от акт за смърт на Н.А.Ф. № 0698/23.11.2020 г. (л. 102 от съдебното производство); справка за съдимост на подсъдимия (л. 13 – 14 от съдебното производство), както и заключенията на назначените и приети като доказателство по делото 2

Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на Ж.Ф. Ф.а (л. 24 – 28 – номерация долу в дясно от досъдебното производство); Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на А.Н. Ф.а (л. 61 – 70 – номерация горе в дясно от досъдебното производство) и Комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. В. С. С. (л. 72 – 78 от досъдебното производство), а така също и вещественото доказателствено средство по делото – 1 брой оптичен носител, които доказателства е кредитирал изцяло, като е приел, че са единни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, първостепенният съд е приел за установено, от фактическа страна, че подсъдимият В. С. С. е роден на ******* г. в гр.

София, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, безработен, без дела и родство със страните, неосъждан, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „*******, с ЕГН – **********.

Подсъдимият С. не е притежавал издадени в негова полза разрешителни за дейности с огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях, взривни вещества и други. За същия не е постъпвало уведомление по чл. 54 от ЗОБВВПИ, за притежание на неогнестрелно оръжие.

Свидетелят А.Н. Ф.а живеела с баща си Н.А.Ф., роден на ******* г., и с майка си Ж.Ф. Ф.а, болна от „Параноидна шизофрения“, съгласно приетата по делото КСППЕ на вещите лица Т.К. и Г.Г., на адрес гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Г. *******.

Подсъдимият В.С. и св. А. Ф.а, от възникнала през 2015 г. между тях интимна връзка, без да са сключвали граждански брак по Семейния кодекс, имат родено на 08.03.2016 г. дете В.В. С., с ЕГН – **********. На 17.05.2017 г. св. А. Ф.а предоставила на подсъдимия В.С. безсрочно нотариално заверено пълномощно с правото да представлява родното им дете В.

С. пред различни институции и да го извежда извън пределите на страна при възникнала необходимост.

Поради преживени усложнения от раждането на детето си, св. А. Ф.а е освидетелствана впоследствие с експертно решение на ТЕЛК № 2397 по протокол № 175 от 08.11.2017 г., удостоверяващо спрямо нея възникнала трайно намалена трудоспособност от 60 % за срок от три години, поради медицинско заболяване „Рецидивиращо депресивно разстройство. Сегашен епизод. Умерена депресия.“ Бащата на детето – подс. В.С., заедно с родителите си, поел грижите и издръжката за детето В. С.. Детето живеело с баща си на адреса му в гр. София, ж.к. „*******. Свидетелят А. Ф.а искала по този начин да бъде улеснена в лекуването на състоянието си. В последващ момент, св. А. Ф.а поискала да поеме грижите за детето им, поискало го обратно в дома си в гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Г.

*******. По повод на това обстоятелство започнали да възникват чести конфликти между подс. С., св. А. Ф.а и нейния баща Н.Ф., кой следва да полага грижите за детето В. С..

Свидетелят А. Ф.а опитала да заживее при подс. С. в неговото жилище в ж.к. „Илинден“. За подс. С. възникнала влошеност в отношенията и с дядото на детето – Н.Ф..

След известен момент св. А. Ф.а повече не искала да живее в имота на подс. В.С., тъй като считала последния за безотговорен в грижите за нея и сина й. Възниквали конфликтни ситуации между подс. С. и св. А. Ф.а, като към последната подс. С. отправял обидни думи и изрази като „курва“, „проститутка“, „спермоядка“, „имотна измамница“. Подсъдимият С. упражнявал и физическо насилие спрямо св. А. Ф.а. Същата дори получила незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие – с издадена заповед от СРС от 08.07.2016 г. по гр. д. № 37359/2016 г. на СРС, 139 състав, по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

Имало е ситуации, в които подс. С. изразявал обичта си към св. А. Ф.а. Подсъдимият 3 често без предупреждения посещавал дома й, в който живеел баща й Н.Ф., като посещенията му били придружавани от побои и скандали с А. Ф.а. Една подобна ситуация в този смисъл е било посещение на подс. С. на 06.06.2017 г., около 20.30 часа в дома на св. А.

Ф.а, майка й Ж. Ф.а и нейния баща Н.Ф. гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „Г. *******.

Подсъдимият С. искал св. А. Ф.а да се върне в жилището му и да заживеят заедно като семейство. Последната отказала и въпреки, че в този момент държала в ръцете си детето им В. С., подс. С. отправил заплахи към нея и че „ще я убие, ако трябва“. Подсъдимият С. взел детето от ръцете на св. А. Ф.а и я ритнал с крак. Последната се обърнала към баща си Н.Ф. с молба за помощ, като искала детето си обратно. Свидетелят А. Ф.а избягала, скрила се в стаята в жилището си, взела телефона на своята майка Ж. Ф.а и звъннала на телефон 112.

Свидетелят А. Ф.а чула гласа на баща си Н.Ф. да казва два пъти „Стига бе, В.!“. Свидетелят А. Ф.а се уплашила, разплакала, изпаднала в захлас и се притеснила. След като се успокоила с помощта на баба си, св. Ф.а видяла, че лицето на баща й Н.Ф. е подуто и синьо.

Последният й казал, че подс. С. го е нападнал и го е ударил с юмрук в лицето, след което паднал на земята.

На 12.06.2017 г., подс. В.С. подписал писмен протокол – предупреждение по ЗМВР, да се въздържа от саморазправа с Н.Ф. и да спазва законите в Р България. На 13.06.2017 г. бащата на св. Ф.а подал жалба – заявление до Началника на 06 РУ – СДВР.

След случая от 06.06.2017 г., последвали подадени три жалби срещу подс. С. за упражняван тормоз над св. А. Ф.а, като на 05.01.2018 г. подс. С. ударил силно същата с крак в корема й. В този момент бащата на св. А. Ф.а – Н.Ф., заплашил подс. С. с газовия си пистолет, купен след физическия конфликт между тях на 06.06.2017 г.

В хода на наказателното производство, след образуването му на 08.11.2017 г. до постановяването на крайния съдебен акт в наказателното производство, на 22.11.2020 г. починал бащата на А. Ф.а – Н.Ф.. Отношенията между подс. С. и св. А. Ф.а се стабилизирали с времето и семейните им отношения по повод на детето им В. С. протичали нормално, без конфликтни ситуации.

Въз основа на заключението на назначената и приета КСППЕ по отношение на св. А.

Ф.а и разясненията на изготвилите го вещи лица, СРС е приел, че св. А. Ф.а не страда от психично заболяване, което да води до качествена промяна в нейното психично състояние.

Липсва психоза, като наличието на възникнало спрямо нея рецидивиращо депресивно разстройство не се квалифицира според медицината като психично разстройство в тесен смисъл и липсата на същинско психично заболяване спрямо св. А. Ф.а не я възпрепятства да възприема фактите от обективната действителност. Депресивното й разстройство и липсата на психично заболяване, не възпрепятства св. А. Ф.а да бъде пълноценен участник в наказателното производство и да дава показания в качеството на свидетел. Вещите лица са възприели в КСППЕ, че св. А. Ф.а е изпитала от събитието на 06.06.2017 г. основателен, интензивен и реален страх за живота и здравето си.