Решение № 2710 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2710 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100509351 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. №198096/06.06.2025 г., подадена от „ГП Авиейшън“ ЕООД, ответник в първоинстанционното производство, представлявано от адв. П. В., срещу Решение №8325/09.05.2025 г., постановено по гр. д. №53024/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 72 с-в, с което е признато за установено по предявените от Ф. К., гражданин на Република Косово, роден на 9.3.1999 г., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, §1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и съвета и чл.

422 ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД, че ответникът "ГП Авиейшън" ЕООД ЕИК 205050977 дължи на ищеца сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение, дължимо на основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г., за закъснение с над 3 часа на полет IV331 от 22.3.2023 г. по направление от летище Щутгарт, Германия, до летище Прищина, Косово, ведно със законна лихва от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, и 70.78 лева лихва за период от 27.04.2023г. до 28.05.2024г., за които е издадена заповед от 19.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32205/24 г. на СРС.

Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалваното решение, като се моли същото да бъде отменено, а предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Въззивникът поддържа, 1 че доколкото графикът на полетите се регулира от съответното Ръководство „Въздушно движение“, то нарушаването на летателния график безспорно е извън контрола на авиационния оператор. Твърди, че полет IV331 STR-PRN за 22.03.2023 г. с направление летище Щутгарт Германия до Прищина Косово е бил с планиран час на излитане 14:55, но същият е пренасрочен с график и е кацнал в 22:46 ч., като причините за тази промяна били няколко. На първо място, полет IV331 на 22.03.2023 г. е закъснял само с 11 минути. Разписанието обаче било променено поради технически проблем със самолет B737 на Bulair.

Първоначалният час на излитане е бил 14:55 ч., но впоследствие е бил пренасрочен за 20:10 ч. поради ситуация със самолет на земята. Въззивникът твърди, че забавянето на полета е настъпило поради ситуация с друг самолет, което било достатъчно да се приеме, че е налице форсмажор, респ. изключващи отговорността на оператора обстоятелства. При тези съображения моли въззивната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Ф. К., представляван от адв. К. В., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, моли се същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага, че в действителност при извънредно обстоятелство на предишен полет превозвачът не е ограничен да се позове на „извънредно обстоятелство“, но в този случай следва да докаже пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това обстоятелство, засегнало предходния полет, и закъснението или отмяната на следващия.

Въззиваемият твърди, че ответникът не е успял да докаже твърдяното от него извънредно обстоятелство, което да го освободи от отговорност за заплащане на дължимото обезщетение, поради което и правилно районният съд е уважил предявения установителен иск. С тези доводи моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира сторените в хода на настоящото производство разноски.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени в условията на кумулативност искове с правно основание чл. 7, пар.1, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на ЕП и съвета и чл. 422 ГПК и чл. 86 ЗЗД от Ф. К., гражданин на Република Косово, срещу "ГП Авиейшън" ЕООД за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите 250.00 евро, обезщетение за закъснение с над 3 часа на полет IV331 от 22.3.2023 г. по направление от летище Щутгарт, Германия, до летище Прищина, Косово, ведно със законна лихва от 29.05.2024 г. до изплащане на 2 вземането, 70.78 лева, представляваща лихва за период от 27.04.2023г. до 28.05.2024г., за които е издадена заповед от 19.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32205/24 г. на СРС.

За да постави своето решение, Софийски районен съд е приел, че Ф. К. е бил част от пасажерите на полет IV331 от 22.3.2023 г., с направление летище Щутгарт Германия – Прищина, Косово, разстоянието между които е 1143 км., с планиран час на излитане в 14:55 ч. и реален час на пристигане 22:46 ч. Счел е, че тъй като едното от летищата се намери на територията на държавачленка на ЕС, то приложим е Регламент (ЕО) 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.) № 295/91.

Намерил е за недоказано релевираното от ответника правоизключващо възражение за възникнало извънредно обстоятелство, довело до забавяне на процесния полет. При тези съображения е счел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на авиопревозвача, поради което предявените срещу него искове са били уважени.

Така постановеното първоинстанционно решение настоящият състав намира за правилно, като постановено при установена фактическа страна на спора, кореспондираща със събраните по делото доказателства, и при правилно приложение на материалния закон, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същото.

По наведените с въззивната жалба оплаквания следва да бъде казано следното.

Между страните се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между Ф. К. и „ГП Авиейшън“ ЕООД е сключен договор за въздушен превоз от летище Щутгарт, Германия до летище Прищина, Косово, на 22.03.2023 г. с планиран час на излитане 14:55 ч. местно време. Установява се от представените бордна карта и борден дневник, че полетът е извършен със самолет B737-300, като реално е излетял в 20.05 ч. координирано универсално време и кацнал в 21.45 ч., което в местно време в Косово /+1 UTC/ е съответно 21.05 ч. и 22.45 ч. Респективно се налага извод за настъпило закъснение по-дълго от три часа при изпълнението на полета спрямо предварително планираното от въздушния превозвач.

Спорен между страните и пред настоящата инстанция стои въпросът, дали са налице „извънредни обстоятелства“, освобождаващи ответника от отговорност предвид релевираното от него правоизключващо възражение за наличието на извънредни обстоятелства, по който съдът намира следното.

На основание чл. 5, параграф 3 от регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. По смисъла на регламента извънредни обстоятелства могат да възникнат в 3 случаите на: политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

По делото не са ангажирани доказателства, подкрепящи твърденията на ответника, че закъснението се дължи на настъпил проблем със самолет В737 н а Bulair или ситуация със самолета на земята. Видно от представения по делото технически дневник, по отношение на въздухоплавателното средство е извършена предполетна инспекция за гарантиране годността за изпълнение на планирания полет. Установява се, че проверката е извършена в 19:10 ч. координирано универсално време. Друга информация от приетия като доказателство дневник не се извлича, в това число връзката между пренасрочването на процесния полет и извършената предполетна инспекция на друго въздухоплавателно средство. В представения технически дневник липсва отразяване на каквито и да било данни, сочещи на проблеми, повреда със самолета или други обстоятелства, довели до забавяне на полета.

Следователно, правилни са изводите на районния съд, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на такива извънредни обстоятелства, които са били неизбежни чрез вземане на съобразени със ситуацията мерки.

С оглед изложеното дотук обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо ГПК.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на разноски има право въззиваемата страна, която е претендирала такива за адвокатско възнаграждение в размер на 205 евро, като е ангажирала доказателства за реалното им извършване /л.31/, поради което същите следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №8325/09.05.2025 г., постановено по гр. д.

№53024/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 72 състав.

ОСЪЖДА „ГП Авиейшън" ЕООД, ЕИК 205050977, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. ********, да заплати в полза на Ф. К., гражданин на Република Косово, роден на ******** г., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 205.00 евро, представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски.

4

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5