Решение № 37 от 30.08.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Велики Преслав, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20243610200114 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Д. П. П. с ЕГН ********** срещу Заповед № 323зз-41/25.04.2024 г. на ПИ „ТП“ в Участък – Смядово при РУ-Велики Преслав – инсп.И. М. И., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24 часа.

В жалбата се твърди, че задържането на жалбоподателя е незаконосъобразно, аргументи за което се сочат липсата на законовите предпоставки на чл.72, ал.1,т.2 от ЗМВР, несъответствие на посоченото правно основание с описаната в заповедта деятелност, предвид и което се иска заповедта да бъде отменена.

В съдебни заседания, жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа подадената жалба, а във фазата по същество моли атакуваната заповед да бъде отменена като излага и доразвива доводи свързани с незаконосъобразност на същата. Отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, ПИ „ТП“ в Участък – Смядово при РУ-Велики Преслав – инсп.И. И. се явава лично в съдебни заседания с процесуален представител юрисконсулт С., която оспорва жалбата, а във фазата по същество на същото, видно от депозираното писмено становище моли издадената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразно издадена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът 1 приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.04.2024 г. в РУ-Велики Преслав се получило писмо от ЧСИ Я. Б., с което на осн.чл.431 ГПК същия искал от полицейските органи оказване на съдействие на 25.04.2024 г. в 16:00 часа за извършване на продажба на движими вещи /животни/ в гр.Смядово в животновъден комплекс „Смеда“, местност „Керана“, във връзка с ИД № 20197750400365 с длъжник „Хепс Агро“ ЕООД. Предвид така постъпилото от ЧСИ искане, Началника на ПУСмадово – св.В. А. възложил изпълнението му на инсп.И. и св.М.. Същите на 25.04.2024 г., около 15:45 пристигнал до посочения в гр.Смядово обект, където установили жалбоподателя – собственик и управител на „Хепс Агро“ ЕООД, жената с която живеел на семейни начала – св.С. Х., двама служители охраняващи обекта – св.А. С. и негова колежка – К. Б.. Пред порталната двукрила врата на комплекса, на отстояние от 56 см. бил паркиран л.а „Ситроен Ц3“ с рег № Р 91 35 КС, за който знаели, че се управлява от П.. Със същия, малко преди това пристигнал жалбоподателят и св.Х., като тъй като пред портала било позиционирано МПС-то на отишлите там след обаждане от страна на ЧСИ при когото работели на трудов договор - св.А. С. и колежката му Б., П. им казал да го преместят, както и направили и св.Х., паркирала управлявания от нея л.а „Ситроен Ц3“ на освободеното от тях място пред портала на комплекса. Пред животновъдния обект били и св.П. И. и св.В. В., които дошли за участие в търга.

Малко преди обявения за 16:00 ч. начален час за търга, на място пристигнал и ЧСИ - св.Б., заедно с придружител. Същият, знаейки, че паркираният пред портала автомобил се изполва от жалбоподателя, му казал да го премести за да започне търга, на което П. възразил, че МПС-то не пречи и отказал да предприеме исканите действия. От своя страна св.Б. обявил, че няма да даде начало на търга, докато не се премести автомобила, като поискал и съдействие за това от св.С. и от намиращите се там полицейски служители.

Във връзка с това, няколкократни разпореждания за преместване на автомобила отправил и инс.И. към П., но последният отказал да ги изпълни. За посоченото бил уведомен Началникът на ПУ - св.В.А., който се отправил към мястото изпращайки там и втори екип полицейски служители - св.Д. Ч. и колегата й Ж..Около 16,30 часа св.Б. поканил желаещите в търга да вземат участие в същия. Междувременно П. многократно заявявал, че търгът е незаконен, осъществил и онлайн запис, чрез социална мрежа от случващото се с телефона си, скъсал залепената обява за търга до намиращата се в непосредствена близост на порталната врата - малка такава, а на отново отправените от инсп.И. към него разпореждания за преместване на паркирания автомобил, същият заявил, че който искал можел да влезе през малката врата в обекта и не предприел исканите действия. Св.В., виждайки случващото се, решил да си тръгне, както и направил, малко след идването на ЧСИ, който и след отправената покана влязъл вътре в комплекса заедно със своя придружител. Около 17.00 часа, от мястото си тръгнал и св.И., предвид и че малко преди 17:00 ч., след отправена от ЧСИ покана, при която св.Я. Б. се появил на малката врата и поканил желаещите за търга да влязат в обекта, никой не го направил, като тогава ЧСИ – св.Б. заявил и че търг няма да има.

Междувременно, след проведен разговор с дежурен разсл.полицай и прокурор, на място пристигнал разсл полицай с ДОГ и било образувано досъдебно производство за деяние по чл.270 от НК на осн.чл.212, ал.2 от НПК, с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие, фиксирал паркирания пред обекта л.а „Ситроен Ц3“ . След приключването на 2 процесуално-следственото действие, П. казал на св.Х. да премести автомобила, което и същата направила, но само отдалечавайки го с още от около метър назад. След това жалбоподателят П. бил задържан от полицейския екип на ПУ Смядово – ответника и св. М. и бил отведен в РУВелики Преслав при ОД на МВР Шумен. Там на жалбоподателя П. била съставена Заповед № 323зз-41/25.04.2024 г. за задържането му за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В заповедта бил вписан час на задържане 17:35 ч. На жалбоподателят било връчено копие от заповедта с вписана в същата освен правното основание за задържането му и фактическото такова.

Видно от приложената към делото Заповед № 323зз-41/25.04.2024 г , ведно с останалите документи във връзка със задържането на жалбоподателя, същата е била издадена на 25.04.2024 г. от ПИ „ТП“ в Участък – Смядово при РУ-Велики Преслав – инсп.И. М. И., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържане на жалбоподателя Д. П. П. с ЕГН ********** за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Велики Преслав.

Заповедта е подписана от задържаното лице, с посочено от същия несъгласие с констатацииите в същата, като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания, както и освобождаване на задържаното лице – жалбоподателят П. в 21:50ч. на същата дата /25.04.2024 год./ .

Приетата фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на събраните доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото производство. Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – полицейските служители св.В. А., св.Ч., св.М., както и тези на св.Б., св. С., св.И., св.В. и св.Х. касателно мястото, присъствалите на същото лица, позиционирането на автомобила, хронологията на събитията и поведението на жалбоподателя – съдът кредитира в съответните им на описаната за установена от съда фактология части, доколкото и всеки един от тях е възприел различни моменти от събитията, като в тези си части същите са взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като се подкрепят и с приложените писмените доказателства. На внимателна преценка съдът положи показанията на св.Х. с оглед отношенията й с жалбоподателя с който живее на семейна начала, а така и тези на св.Б. предвид влошените им такива с последния, предпоставени с оглед дейността на двамата в качествата им на ЧСИ и собственик и управител на дружество, а и лични такива, като проследявайки последователността, убедителността и логичността на същите, настоящият съд констатира че няма как да ги цени в пълнота като безпристрастни или напълно обективни, доколкото на св.Б. съдържат основно лични оценъчни съждения, а тези на св.Х. са оскъдни и непълни по отношение на обстоятелства свързани с поведението на П. през цялото време на присъствието им пред обекта. Индиции на заинтеросованост, с оглед направени възражения за обвързаност у останалите показания на разпитаните свидетели съдът не намери.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Същата е допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания 3 по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на която и да е от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган – мл.експерт –командир в група "Охранителна полиция" към РУ Велики Преслав при ОД на МВР Шумен, ПИ „ТП“ в Участък Смядово при РУ-Велики Преслав представляващ полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл.6, ол.1, т.2 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл.72 от ЗМВР.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазена е и разпоредбата на чл. 74, ал. 3. Задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган.

Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по ЗМВР.

В оспорената заповед са посочени в изискуемата кумулативна нА.чност по смисъла на чл. 72, ал. 2, т.2 от ЗМВР правните основания за задържането на жалбоподателя и фактическите такива описани като налични „данни че след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба“, допълнена и с описание на това, че жалбоподателят „на 25.04.2024 г. около 17,30 ч. в местност „Керана“ пред животновъден обект „Смеда“ край град Смядово съзнателно пречи на орган на властта /частен съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му функции – престъпление по чл.270, ал.1 от НК. По случая има образувано ДП125/25.04.2024 г.“. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите доказателствени средства.

В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е "чл.72, ал.1,т.2 от ЗМВР". Съгласно посочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. По правната си същност задържането под стража на основание л.72, ал.1, т.2 вр. с чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл.72 от ЗМВР , би могла да има превантивен или преустановителен характер. С нея се ограничават основни права и свободи на задържаното лице и е необходимо да е ясно за какво деяние е предприето задържането. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява 4 ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, § 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и на основните свободи, по изключение е приложимо с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление.