Определение № 40 от 20.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Варна, 20.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500017 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба с рег. № 6103/02.12.24г. по регистъра на Затвора, гр. Варна, подадена от В. С. Д., изтърпяващ наказание в Затвора, гр. Варна и насочена против определение № 5210/26.11.24г. по в. гр. д. № 1987/24г. на ВОС, с което е била оставена без разглеждане негова жалба с входящ № 45554/06.06.2024г. по описа на РСВарна, с която същият като длъжник по изпълнително дело № 5099/2016г. по описа на СИС-Варна, обжалва действията на ДСИ, изразяващи се в обстоятелството, че сумите, които са удържани по наложения му запор на трудовото му възнаграждение в Затвора, гр. Варна, не постъпват по сметка на децата му, а са били задържани от съдебния изпълнител по неизвестни причини. Излага се, че в обжалваното определение има явни грешки и неправилно тълкуване на фактите, защото наложеният запор не е върху трудовото му възнаграждение, а е върху личната му сметка в Затвора, гр.

Варна, т.е. всички постъпващи по същата суми се удържат от ДСИ.

Изпълнителното дело е било образувано за заплащане на месечна издръжка на децата му, но до момента те не са получавали нищо от удържаните суми и не е ясно каква е съдбата на последните. Жалбоподателят сочи, че не се интересува дали това действие на ДСИ е обжалваемо според ГПК, защото тези удържани пари може незаконно да са били присвоени от последния. Излага се, че жалбоподателят не е бил осъден да заплаща на съдебния изпълнител, а на своите деца. Освен това същият не е бил запознат и с мотивите, изложени от ДСИ по повод на подадената жалба.

В предвидения срок не е подаден отговор на частната жалба от насрещната страна С. А. Н..

Частната жалба е подадена в срок (с оглед датата на регистрацията му в дневника на Затвора, гр. Варна), от страна с правен интерес от обжалването на 1 обжалваем съдебен акт, редовна е и поради това се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Жалбоподателят е длъжник по изп. д. № 5099/16г. по описа на ДСИ при ВРС, образувано по молба на взискателя С. А. Н., въз основа на два изпълнителни листа, издадени по гр. д. № 14136/15г. на ВРС – с № 1670/18.02.16г., с който е бил увеличен размера на определената с влязло в сила решение по гр. д. № 5410/06г. на ВРС издръжка от 60 лв. на 150 лв., дължима в полза на детето Лариса, платима от В. Д., считано от 13.11.15г. до настъпването на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж на всяко първо число на месеца; с № 1671/18.02.16г., с който В. Д. е осъден да заплаща в полза на детето си Леонид чрез неговата майка и законен представител С. А. Н., месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 13.11.15г., с падеж на всяко първо число на месеца, както и сумата от 1 800 лв., представляваща издръжка за минало време за периода от 13.11.14г. до 13.11.15г. в размер на 150 лв. месечно.

С нарочна молба взискателката Н. е отправила искане за изплащане на присъдените издръжки от държавата на осн. чл. 152, ал. 2 от СК и по реда на Наредбата за определяне на реда за изплащане от държавата на присъдена издръжка. Същата е била оставена без уважение с разпореждане на ДСИ от 13.10.16г. поради притежавано от длъжника имущество. Въз основа на молба от взискателката от 15.01.20г. е бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника в Банка „ДСК“ с № 8619453. От отговора на банката от 28.01.20г. за наложения запор (л. 125 от изп. д.) е видно, че преди запора по изп. д. № 5099/16г. са налице наложени запори за вземания по посочени други 6 изпълнителни дела. Банката е посочила, че за уреждане на конкуренцията между взискателите следва да се приложат съответните норми на ГПК и ДОПК, за което същата следва да бъде уведомена. В противен случай е посочено, че запорите ще се изпълняват при спазване поредността на налагането им.

С разпореждане от 17.02.20г. ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение и личната партида на длъжника в Затвора-Варна. С писмо от 24.02.20г. на началника на Затвора, гр. Варна е посочено, че изтърпяващият наказание „лишаване от свобода“ В. Д. не работи и не получава трудово възнаграждение. Допълнено е, че при евентуални постъпления в личната му партида, сумите ще бъдат превеждани по указаната банкова сметка на ДСИ.

На 08.05.20г. е платена на взискателката постъпилата от наложения запор върху личната партида на длъжника в затвора сума от 50 лв. Съобщението за наложения запор е получено от длъжника на 04.06.20г. Срещу налагането на запора върху вземането на В. Д. е била подадена жалба, която с решение от 07.08.20г. на ВОС по гр. д. № 1947/20г. е била оставена без уважение, тъй като запорът върху паричната партида е бил наложен преди въвеждане на извънредното положение със закон, а освен това не надвишава предвидения в чл. 446 от ГПК размер, както и получените по партидата средства не са от 2 получавано трудово възнаграждение.

Въз основа на депозирано ново искане от С. Н. и след направено ново проучване на имуществото на длъжника, ДСИ е изпратил документите на съответния държавен орган (Социален патронаж при Община Варна), който да прецени изплащането на издръжките на децата от държавата, тъй като е било установено, че длъжникът няма имущество. Процедурата по удостоверяване чрез ДСИ на липсата на имущество на длъжника се е повтаряла периодично след извършване на ново проучване на имуществото му.

От представените по изпълнителното дело извлечения за движението на парични суми по сметката на ДСИ, наредени от Затвора, гр. Варна, се установява, че всеки месец за периода от 14.10.2021г. до 19.09.24г. и въз основа на наложени запори - по списък (вероятно се касае до списък на всички лица, изтърпяващи наказание в Затвора-Варна, за вземанията, на които са били наложени запори от СИС при ВРС), са постъпвали парични суми в общи размери, от които по изп. д. № 5099/16г. са били разпределяни малки части (например - на 14.10.21г. е постъпила сума в общ размер на 1 568.49 лв., въз основа на наложени запори, касаещи м. 09.2021г. – по списък, от която по изп. д. № 5099/16г. на 19.10.21г. е била разпределена сумата от 15.99 лв. – 1.18 лв. по сметка на ВРС като пропорционална такса и 14.81 лв. в полза на взискателката Н. – за заплащане на ДТ за образуване на изпълнителното дело (л. 260-261); на 09.11.21г. е постъпила сума в общ размер на 1 695.22 лв. въз основа на наложени запори, касаещи м. 10.2021г. – по списък. От тази сума по изп. д. № 5099/16г. на 11.11.21г. е била разпределена сумата от 6.22 лв. – 0.46 лв. по сметка на ВРС като пропорционална такса и 5.76 лв. по сметка на ВРС като ДТ за образуване на изпълнителното дело (л.

300-301); на 16.12.21г. е постъпила сума в общ размер на 1 450.94 лв. въз основа на наложени запори, касаещи м. 11.2021г. – по списък. От тази сума по изп. д. № 5099/16г. на 20.12.21г. е била разпределена сумата от 36.94 лв. – 2.74 лв. по сметка на ВРС като пропорционална такса, 3.43 лв. по сметка на ВРС като ДТ за образуване на изпълнителното дело, 12 лв. по сметка на ВРС като ДТ за справки в АВ и НАП и 18.77 лв. – като ДТ за налагане на запор върху трудово възнаграждение до две трети задължени лица (л. 304-305) и т.н.). На 19.09.22г. по изпълнителното дело е била разпределена сумата от 9.22 лв. като издръжка за минало време на детето Леонид, наредена по сметка на взискателката Н. (л. 319-320). Следващите разпределения на постъпили по изпълнителното дело суми са за погасяване на дължимите такси за налагане на запори върху банкови сметки, в КАТ и в Затвора-Варна. На 15.03.23г. е налице разпределение на сума от 6.59 лв. за заплащане на дължимата издръжка за минало време на детето Леонид, наредена по сметка на взискателката Н. (л. 363-364). За следващите месеци са разпределяни различни суми отново като ДТ за налагане на запор; за заплащане на лихви по издръжката за минало време; ДТ за пълно проучване; за заплащане на издръжка за минало времена детето Леонид.

3

Няма данни по делото за съобщаване на страните на извършените от ДСИ разпределения на постъпващите ежемесечно суми по изпълнителното дело – за заплащане на такси и разноски по изпълнителното дело и за погасяване на задълженията за издръжка.

Видно от представената с подадената на 04.06.24г. (датата на регистрация в Затвора-Варна) жалба от В. Д. служебна бележка с изх. № 448/29.05.24г. от Затвора, гр. Варна (л. 5 от гр. д. № 6915/24г. на ВРС), че по изп. д. № 5099/16г. на СИС при ВРС са били преведени следните суми: за 2021г. – общо 118.15лв.; за 2022г. – общо 77.10 лв.; за 2023г. – общо 80.89 лв. и до 29.05.24г. – 25.42 лв.

Съобразно установеното по-горе, настоящият състав на съда намира, че подадената от длъжника жалба е насочена против действия на съдебния изпълнител, които решаващият съд сам следва да определи – дали по съществото си са такива за определяне на разноските по изпълнението и/или са такива за извършване на разпределения на постъпили по делото суми, които не са достатъчни за удовлетворяване на всички правни субекти с вземания по делото (дължими ДТ и разноски, разпределени в полза на взискателя и в полза на ДСИ и дължими суми по изпълнителните листи, разпределени в полза на взискателя). Но и в двата случая посочените действия, извършени от ДСИ, са обжалваеми – на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 и чл. 463 от ГПК. След като същите не са били съобщавани на длъжника – жалбата му се явява подадена в срок.

Поради това обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на ВОС за произнасяне по съществото на подадената жалба.

Водено от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5210/26.11.24г. по в. гр. д. № 1987/24г. на ВОС И ВРЪЩА ДЕЛОТО на въззивния съд за произнасяне по съществото на жалбата на длъжника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4