Определение № 14125 от 25.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14125 гр. София, 25.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110171697 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 196/03.10.2024 г. и неговата отмяна; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „специалист доставка на авиационни части“, отдел „MML“ при ответника; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 8 646,36 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 04.10.2024 г. до 04.01.2025 г.

Ищецът В. С. Ц. твърди, че по силата на трудов договор № 1496/04.10.2017 г., изменен с 2 броя допълнителни споразумения съответно от 27.11.2018 г. и от 24.04.2024 г., е бил в трудово правоотношение с ответника ..........“ ООД, в рамките на което е изпълнявал длъжността „специалист доставка на авиационни части“, при съществуваща неяснота относно продължителността на работното му време – 4 часа или 8 часа. Поддържа, че в трудовия договор се предвижда възможност за работа от разС.ие по смисъла на чл. 107з и сл. от КТ, която може да бъде инициирана от работодателя или служителя, в който случай последният отправя искане до работодателя в този смисъл. Заявява, че при извършване на работа от разС.ие служителят организира работното си време така, че да е на разположение на работодателя и сам определя почивките и работното си време в съответствие с Политиката и Правилника за вътрешния трудов ред на работодателя, осигурявайки безпроблемно осъществяване на своите дейности в съответствие със стандартите на работодателя. Счита, че в трудовия договор и допълнителното споразумение от 27.11.20218 г. към него има неяснота относно местоработата му, доколкото се съдържа общото посочване „гр. София, България“, считайки за недопустимо допълнителното такова „както и на други места“. Като допълнителен порок на допълнителното споразумение от 27.11.2018 г. изтъква уговарянето със задна дата – считано от 15.10.2018 г. на местоработата му „гр. София, България“, при положение, че фактически той е полагал труда си в Летище София, бул.

„Христофор Колумб“ № 1. Твърди, че за него съществува неяснота относно реда, по който следва да му се разреши полагането на труд от разС.ие, а именно: дали искането до работодателя следва да е устно или писмено и в какви срокове. Оспорва констатациите, удостоверени в протокол за проведена среща от 26.09.2024 г., свързани с извършени от него нарушения, изразяващи се в „преждевременно напускане“ на работното място и „едно голямо закъснение“, който не е подписан от него. Сочи, че в протокола липсва отразяване на изрично заявеното от него, че е подавал форми за одобрение на работни часове и извършване на работа от разС.ие за цял работен ден, поради което е отказал да го подпише.

1

Оспорва доказателствената сила на протокола, тъй като представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с доказателствена сила относно удостоверените в него факти, а единствено изявленията на лицата, положили подписите си върху него. Оспорва да му е връчвана цитираната в оспорената заповед докладна от 19.09.2024 г., считайки, че това е следвало да бъде сторено най-късно с връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което счита, че тя не може да замести липсващи в нея реквизити, считайки я за немотивирана. Не оспорва, че ответният работодател е отправил до него покана за даване на обяснения, получена на 26.09.2024 г., но счита, че му е предоставен изключително кратък срок за това. Позовава се на подадени от него заявки за „дистанционна работа“ както за целия работен ден, така и за част от работното време именно в дните, в които му се вменява да е извършил дисциплинарни нарушения, които ответният работодател е одобрил, оправдавайки по този начин преждевременното си напускане на работа за част от дните, а за друга част от тях за целия работен ден. Изтъква доводи, че при съставяне на оспорената заповед № 196/03.10.2024 г. са допуснати нарушения на чл. 195 КТ поради липсата на изложени в нея конкретни действия, съставляващи нарушения на трудовата дисциплина, с техните обективни признаци – време и място на извършване, както и субективните такива. Конкретно посочва, че в заповедта изобщо не се коментира подаването от негова страна на заявки за извършване на работа от разС.ие за целия работен ден или за отделни часове. Изтъква наличието на редица неясноти относно начина на организация на работното време и работния процес в т. ч. и при извършване на работа от разС.ие, което счита, че е основна причина да се стигне до уволнението му. Уточнява, че заявките е подавал в електронна форма за одобрение чрез специализираната система на работодателя, каквато е била обичайната практика при него, което е проверимо чрез справка в електронната поща на прекия му ръководител – Е.В. – [email protected]. Твърди, че е подавал исканията си за извършване на работа от разС.ие по този ред, който се ползва и от всички останали служители. Счита, че се касае за гъвкаво работно време, поради което разполага с възможност да се яви на работа в диапазона между 07:30 часа и 09:30 часа при спазване на 8часов работен ден, а освен това е уговорена и възможността за полагане на труд от разС.ие по отношение на целия или част от работния ден. Сочи, че по този начин се създава неяснота относно точно установеното му работно време, отричайки да му е предоставена възможност за запознаване със съдържанието на трудовия си договор и т. н. „Политики“, действащи при работодателя, към които се препраща в допълнителното споразумение от 27.11.2018 г. Изтъква наличието на неяснота и несигурност в положението си, тъй като по този начин се създава възможност за едностранно изменение на установеното работно време, начина на осъществяване на работата от разС.ие вкл. и изискванията за уведомяване на работодателя от страна на служителя. Изрично оспорва датата на Правилника за вътрешния трудов ред на ответника и т. н. „Политики“. Допълва, че графиците за полагане на труд от разС.ие не се връчват срещу подпис на служителите, но при евентуална проверка на място при работодателя биха се установили наличните при него графици за полагане на труд от разС.ие. Отрича да е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, описани в заповедта, а освен това липсва конкретизация на действията, които му се вменяват, което води до нендалежно мотивиране на наложеното му дисциплинарно наказание предвид липсата на посочване на обективните и субективни признаци, както и конкретното място на тяхното извършване. Излага доводи допуснати нарушения в процедурата по чл. 193 КТ, тъй като обясненията са му само формално изискани от работодателя без предоставяне на разумен срок и запознаване с констативните протоколи, въз основа на които е издадена заповедта. Позовава се на липсата на положен от него подпис върху протокола от 26.09.2024 г., поради което счита, че не следва да го обвързва. Предвид изложеното моли наложеното му със заповед № 196/03.10.2024 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, като му се присъди и обезщетение за оставане без работа вследствие на 2 незаконното уволнение в размер на 8 646,39 лв. за периода от 04.10.2024 г. до 04.01.2025 г.

Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ..........“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва да е бил в трудово правоотношение с ищеца, в рамките на което той е заемал длъжността „Специалист доставка на авиационни части“, произтичащо от трудов договор № 1496/04.10.2017 г., което със заповед № 196/03.10.2024 г. е било прекратено. Позовава се на съставена докладна от 19.09.2024 г. от Е.В. – М., с която работодателят е бил известен за системно неспазване на работното време, а именно: че в периода от 12.08.2024 г. до 12.09.2024 г. са установени множество предварителни тръгвания от работа и едно закъснение, които не са му били разрешени. Сочи, че с отправено до служителя съобщение и покана на 26.09.2024 г. от същия е изискана информация за извършените от него преждевременни напускания на работа и едно сериозно закъснение в конкретни работни дни без предварително уведомяване на прекия ръководител и без получаване на разрешение от страна на работодателя, съдържаща информация в обобщен вид за отчета на системата за пропуск, установяваща час на идване и реално тръгване и неспазване на работното време в периода от 12.08.2024 г. до 12.09.2024 г., а именно: 7 броя ранни тръгвания от работа най-краткото, от които е 1 час и 12 минути (на 12.08.2028 г.), а най-дългото – 2 часа и 5 минути (на 20.08.2024 г.), както и закъснение от 1 час и 33 минути на 14.08.2024 г. Заявява, че ищецът е предоставил устни обяснения в хода на проведената среща за връчване на поканата за писмени обяснения на 26.09.2024 г., протоколирана с протокол от 26.09.2024 г., който е неразделна част от заповедта, без той да е отрекъл преждевременните напускания на работното си място в периода от 12.08.2024 г. до 12.09.2024 г., признавайки, че не е уведомил ръководителя си и не е поискал разрешение, отказвайки впоследствие да подпише протокола. Предвид изложеното счита, че ищецът е разполагал с достатъчен срок, в който да вземе отношение по описаните в поканата нарушения вкл. и допълнително предоставен такъв, но той не се е възползвал от тази възможност. Счита, че за работодателя не съществува задължение да ангажира доказателства по отношение на обстоятелствата, формирали решението му за започване на дисциплинарна процедура, както и, че достатъчно е служителят да разбере в какво се изразяват вменените му дисциплинарни нарушения. Счита, че заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал.

1 КТ, тъй като е в достатъчна степен мотивирана, а връчването й на 03.10.2024 г. е удостоверено с подпис на служителя. Аргументира, че се касае за множество закъснения и преждевременни напускания на работа, характеризиращи се с дълга продължителност, при нарушаване на установеното с трудовия договор работно време и Правилника за вътрешния трудов ред, а именно: 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица при сменен график на работа. Позовава се на заповед № 87/13.05.2024 г. относно установяване на сумарно изчисляване на работното време, установяващи, че служителят е бил на сменен режим на работа, като е видно и работното му време. Допълва, че всеки от служителите на работодателя е запознат както с работните си графици, така и с правилника и приложимите заповеди и политики на работодателя чрез официалните електронни канали за комуникация във фирмата в т. ч. и публично известен достъп до сървъра с посочен точен адрес на местоположението на всички документи. Описва начина на функциониране на системата за отчитане на работното време и организацията на достъп до работните места и помещения на работодателя посредством използване на персонална карта, предоставена от работодателя.

Позовава се на действаща при него Политика за хибриден модел на работа, публично достъпна на сървъра на дружеството, с която служителят също е запознат. Сочи, че според справка от електронната система служителят е следвало да работи във всеки един от дните, описани в заповедта, с изключение на 20.08.2024 г., за която дата е одобрено искането му за работа от разС.ие. Отрича да е налице изрично разрешение от страна на прекия ръководител или други доказателства, оправдаващи преждевременните му напускания/закъснения, поради което счита, че същият е действал умишлено. Счита за спазена дисциплинарната 3 процедура, както и наложеното наказание за съответно на извършените нарушения след съобразяване на поведението на служителя. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.