Решение № 326 от 19.10.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. гр. Червен бряг, 19.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100718 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 123, ал.2, чл.127а, ал.2, чл.143 от СК и чл.

45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Г. Д. П., с ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на малолетните – Д.... Ц.ов И., с ЕГН **********, роден на ...... г.; М. Ц.ов И., с ЕГН **********, роден на .......... г. и Г. Ц.ов И., с ЕГН **********, роден на ........ г., с адрес: .........., подадена чрез адв. Д. Т. от ПлАК против Ц. И. М., с ЕГН **********, с адрес: г....., с която на основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал.2 от Семейния кодекс се иска от съда да постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху родените от съвместното им съжителство деца, с всички произтичащи от това законни последици на нея и даде разрешение за издаването на задграничен паспорт и пътуване на децата в Република Гърция за срок от две години, както и да присъди размер на дължима за тях издръжка в размер на по 300.00 /триста/ лева, считано от датата на подаване на исковата молба. С молбата са представени писмени доказателства. В исковата молба се твърди, че след дългогодишно съжителство през месец април 2024 г. страните се разделили.

Твърди се още, че не ограничава срещите на ответника с децата, въпреки, че не получава издръжка от него. От момента на раздялата единствено тя се грижи за родените от съвместното съжителство 3 деца, подпомагана от своите близки и роднини. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане на ответника са връчени исковата молба, ведно с приложенията, като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок е постъпил такъв, с който се изразява съгласие родителските права да бъдат предоставени на ищцата и се 1 определи местоживеенето им при нея. По отношение размера на претендираната издръжка, заявява, че същата е прекомерна, тъй като изплаща заем с месечна вноска от 200.00 лв. Дава съгласие за издаване на документи за самоличност на децата, но не и да пътуват в чужбина, тъй като няма гаранция, че ще се спазва режима на лични контакти с тях.

Ищцата Г. Д. П. в съдебно заседание се явява лично и с адв. Т. Т. от ПлАК, който от името на доверителката си поддържа предявените искове, като моли съда да ги уважи изцяло.

Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Ответника Ц. И. М., редовно призован се явява лично и с адв. И. В. от ПлАК, които поддържат отговора на исковата молба, като навеждат подробни доводи за това.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Видно от представените 3 бр. удостоверение за раждане на дете е, че страните по делото са родители на малолетните – Д.... Ц.ов И., с ЕГН **********, роден на ...... г.; М. Ц.ов И., с ЕГН **********, роден на .......... г. и Г. Ц.ов И., с ЕГН **********, роден на ........ г.

По делото е безспорен факта, че от месец април 2024 г. страните живеят разделени, като за децата се грижи единствено майка им подпомагана от своите близки, а помощта от бащата е инцидентна. По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг от който се установява, че твърдяното в исковата молба е факт.

Децата се отглеждат от майката в собствен дом, който предлага много добри битови условия. Отбелязано е също, че последната е подпомагана от свои близки роднини при отглеждането им. За бащата не е извършено проучване, поради факта, че същия не оспорва предоставянето на родителските права и определяне местоживеенето на децата при майката.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на малолетните – Д.... Ц.ов И., с ЕГН **********, роден на ...... г.; М. Ц.ов И., с ЕГН **********, роден на .......... г. и Г. Ц.ов И., с ЕГН **********, роден на ........ г. и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от тях то да живее, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.

По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.

127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им спорът се решава от районния съд по настоящият им адрес, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални 2 субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като производство „спорната администрация“ е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са посочените в разпоредбата на чл. 127 СК и са пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по чл.

127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.

Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал.

4 СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите и привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, материални възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрила, защита и представителство на децата. Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето, изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото. В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да живеят малолетните – Д.... Ц.ов И., с ЕГН **********, роден на ...... г.; М. Ц.ов И., с ЕГН **********, роден на .......... г. и Г. Ц.ов И., с ЕГН **********, роден на ........ г. е обстоятелството, че от раждането им те са се отглеждали в дома на майката, подпомагана от своите близки и роднини. Само това обстоятелство е достатъчно да мотивира съда да уважи така предявения иск. Упражняването на родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните човешки потребности 3 от подслон, храна, облекло и обувки, но и осигуряване на подходяща семейна среда обграждащата детето с любов и грижа, възпитаването и формиране на морални ценности, за да може то да израсне като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност. В тази насока е положителното становище на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг. Съобразявайки горното, привързаността на децата с майката, тяхната възраст, възможността за продължаване досегашното им обгрижване и възпитание, така и от съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, както и неоспорването от страна на бащата съдът намира, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на децата при нея.

По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права: На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с малолетните – Д...., М. и Г.. Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта им, така и с местоживеенето на бащата. Предвид обстоятелството, че бащата живее в малко жилище, съдът намира, че евентуално преспИ.е при него, на този етап ще затрудни както него, така и децата и на него следва да бъде определен режим на лични контакти съобразен с константната съдебна практика, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. в събота и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Определяйки този режим, Съдът отчита и изразеното съгласие от страна на ищцата за един по-разширен режим на лични контакти, като единствено грижата за подготовката за новата учебна седмица през неделния ден я мотивира да предложи срещи само в събота.

Относно иска за издръжка в полза на децата: Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на децата съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи, като няма данни същото да има специфични нужди. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.