Решение № 455 от 16.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. София , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20201001002566 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция „КРЕП ИНЖЕНЕРИНГ“-ЕООД чрез пълномощника му адв.В.Д. против решение №1180 от 10.08.2020г. на СГС, ТО, VI-21 състав, постановено по т.д.№ 420/2019 год. в осъдителната му част, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца „ЗИТА АБАСТРОЙ“-ЕООД сумата 31 479,74 лева, представляваща останалата непогасена част от възнаграждение за извършени СМР по договор за СМР от 23.07.2018 г. и допълнително възложени СМР, за които са издадени фактури №89 от 21.12.2018 г. и №90 от 21.12.2018 г.; сумата 623,96 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на дължимото възнаграждение за периода 27.12.2018 г. до 15.01.2019 г.; сумата от 800 лева за адвокатско възнаграждение и 40 лева за държавна такса, представляващи разноски за обезпечаване на искове, както и разноски в размер на 4 196,53 лева.

Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлено възражението на „КРЕП ИНЖЕНЕРИНГ“-ЕООД за прихващане с негово насрещно вземане в размер на 20 998,74 лева от „ЗИТА АБАСТРОЙ“-ЕООД за обезщетение за вреди, настъпили в причинна връзка с неосъществяване на дължимо по договора за СМР от 23.07.2018 г. поведение на ищеца да спазва разходните норми при влагане на материалите, да е претърпял вреди, изразяващи се в стойността на материалите, които е заплатил и които не са били необходими за изпълнението, както и възражението за прихващане с 1 насрещно вземане за неустойка за забавено изпълнение на „ЗИТА АБАСТРОЙ“-ЕООД по т.7.1 от договора за СМР от 23.07.2018 г. да извърши уговорените СМР - за разликата от 1 360,50 лева до 9 151,84 лева и за периода на забавата 05.10.2018 г. до 06.12.2018 г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, както и допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли съда да го отмени и отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни, като уважи изцяло направеното възражение за прихващане.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца „ЗИТА АБАСТРОЙ“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Д.К., в който са изложени подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Във въззивната инстанция по искане на жалбоподателя е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е правилно и съобразено със закона. Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон, поради което въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с оплакванията в жалбата, следва да отбележи и следното:

Фактите по делото са подробно и цялостно изяснени от първоинстанционния съд, поради което и с оглед препращането към мотивите на основание чл.272 ГПК, въззивният съд не намира за нужно отново да ги приповтаря.

За да уважи предявения иск по чл.266 ЗЗД в размер на сумата 31 479,74 лева, съдът е приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за СМР от 23.07.2018 г., че изпълнението отговаря изцяло на уговореното в договора и същото е прието от ответника, който сам е съставил актовете обр.19 за извършените СМР от 18.12.2018 г. Приел е, че едната от фактурите - №89 от 21.12.2018 г., издадена на основание горните актове, е осчетоводена от ответника в пълната й стойност, включена е в справките декларации по ЗДДС и по нея ответникът е ползвал данъчен 2 кредит.Отхвърлил е иска за главница над посочения размер до претендирания от 32 840,25 лева, уважавайки частично второто възражение за прихващане, направено от ответника – с вземане за неустойка за забавено изпълнение, позовавайки са на т.3.2, във вр. с т.2.4.1 от договора, както и на т.7.1, в която е уговорено как се формира размера на неустойката. Съдът е приел, че другото възнаграждение за прихващане с вземане в размер на 20 998,74 лева, представляващо обезщетение за вреди, изразяващи се в стойността на материалите, поръчани от служители на ищеца, които ответникът заплатил и които не са били необходими за изпълнението на СМР по договора между страните, е неоснователно, тъй като по делото не се доказват уговорки относно конкретна разходна норма на необходимите за изработката материали.

Съдът е уважил частично и иска за неустойка за забавено плащане на дължимото възнаграждение до размер на сумата 623,96 лева, отхвърляйки го за разликата до 656,81 лева, тъй като същата е претендирана за периода от 27.12.2018 г. до 15.01.2019 г., но така формулираното искане не включва датата 15.01.2019 г., за която неустойката също е дължима. Затова и размера й е намален със сумата, пресметната за един ден. Уважавайки този иск, съдът се е позовал на уговореното в т.7.1 от договора за СМР, във връзка с т.2.4.1 и т.2.4.2 от договора, уреждащи кога и как се извършват от възложителя междинните плащания и окончателното плащане и приемайки, че възложителят е в забава.

Присъдил е и обезщетение за вреди от неизпълнението на ответника /неплащане на дължимото възнаграждение/ в размер на 840 лева, изразяващи се в извършване на разноски за обезпечаване на исковете в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение и 40 лв. за държавна такса в производството по обезпечаване на бъдещ иск.

Въззивният съд изцяло споделя направените изводи.Същите не се променят и от приетото в тази инстанция заключение на ССЕ. Възраженията, които се правят във въззивната жалба, са направени в отговора на ИМ и в първата инстанция и съдът е дал убедителен отговор, който се споделя от този състав.

Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът е изготвил проекто доклад с определението от 15.10.2019 г., в което исковете са квалифицирани като такива по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД, чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, а в с.з. от 20.11.2019 г. доклада е изменен без посочване на правното основание. В мотивите на решението пък е прието, че предявените искове са по чл.258, във вр. с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД,чл.92 ЗЗД,чл.82 и чл.86 ЗЗД. Съдът намира, че исковете са правилно квалифицирани и в двата случая, тъй като чл.79 ЗЗД урежда най-общо неизпълнението на договорни задължения и обхваща всички случаи на неизпълнение, вкл. и такива по договор за изработка по 3 чл.258 и сл. от ЗЗД.Освен това, видно от съдебния протокол, процесуален представител на ответното дружество е присъствал в съдебното заседание от 20.11.2019 г. и не е направил възражения по доклада.

Другото възражение, което се поддържа в жалбата е, че представените с ИМ актове обр.19 от 18.12.2018 г., по които са издадени процесните фактури №89 и 90 от 21.12.2018 г., не са подписани.А плащане на извършените СМР от страна на ответника се дължи единствено при подписване на акт обр.19 без забележки.

Възражението е неоснователно. Действително, двата акта обр.19 от 18.12.2018 г. са представени от ищеца неподписани за възложител и изпълнител. Съгласно т.2.4.1 и 2.4.2 от договора, междинните плащания по него се извършват в срок от 3 работни дни след подписване и представяне протокол образец 19 за действително извършени СМР, а окончателното плащане се извършва в срок от 5 работни дни от датата на подписване без забележки на окончателен приемо-предавателен протокол за приемане на изпълнените СМР и фактура - оригинал.

По делото се доказва от представеното електронно писмо от 21.12.2018 г. и от приетото заключение на СТЕ, че представените два броя актове обр.19 от 18.12.2018 г. са изпратени от ответното дружество на ищеца като прикачени файлове с посочен подател П. П., който е управител на ответника „Креп Инженеринг“-ЕООД и от електронен адрес, който в т.11.4 от договора между страните е посочен изрично като електронен адрес на възложителя. На същата дата ищецът е издал двете фактури с №№ 89 и 90, които отразяват сумата, представляваща окончателно плащане по договора за СМР – фактура № 89/21.12.2018 г. на стойност 14 007,95 лв. с ДДС и ф а к т у р а № 90/21.12.2018 г. на стойност 18 832,30 лв. с ДДС. От заключението на приетата ССЕ се установява, че фактура № 89/21.12.2018 г. е осчетоводена от ответника с пълната й стойност, включена е в справките декларации по ЗДДС и по нея ответникът е ползвал данъчен кредит.

Въз основа на установеното осчетоводяване на едната от двете фактури, обстоятелството, че сам ответникът е съставил актовете от 18.12.2018 г. и ги е изпратил на ищеца, че сам твърди в отговора на ИМ, че е предал на „Ковел Про“-ЕООД /главният изпълнител на СМР/ изпълнението на работата, което изпълнение е прието и което изпълнение в частта относно изработката е идентично по обем с това, което ответникът е възложил на ищеца, сочи на извод, че са доказани твърденията на ищеца за изпълнени СМР, възнаграждението за които е равностойно на претендираното по делото, както и че същото изпълнение отговаря на уговореното с договора и е прието от ответника, който сам е съставил актовете за извършените СМР от 18.12.2018 г.

Неоснователни са доводите на ответника, че вземането за 4 възнаграждение не е изискуемо преди подписване на съответните протоколи от двете страни. Предпоставка за възникване на вземането за възнаграждение е изпълнението на работата, предаването на изработеното и приемането му от възложителя без възражения, като уговорения от страните начин относно удостоверяване на тези обстоятелства касае доброволното изпълнение на договора, а не и възникването и изискуемостта на вземанията.Установява се, че е приел изработеното от ищеца без възражения. Както бе посочено, сам той твърди, че е изпълнил задълженията си към своя възложител „Ковел Про“-ЕООД, което изпълнение е прието и което изпълнение в частта относно изработката е идентично по обем с това, което ответникът е възложил на ищеца. Няма спор по факта, че сам той е изготвил и изпратил на ищеца двата акта обр.19. Затова не може да се позовава на собственото си недобросъвестно поведение, изразяващо се в отказ да подпише съставените от самия него актове за извършени СМР. С допълнителната искова молба ответникът е представил писмо с непосочена дата на съставяне, с което уведомява ищеца, че отказва да подпише актовете, тъй като има насрещни претенции към ищеца във връзка с количеството доставени на обекта материали /които определя като преразход на материали/ и счита, че следва да се извърши прихващане.

Във връзка с тези твърдения по искане на въззиваемото дружество е допуснато и прието заключение на СТЕ /л.43/. ВЛ е дало заключение, че всички материали, посочени от ответника /от №1 до №27 без изключение/ са вложени на процесния обект Национална музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“. В табличен вид ВЛ е отговорило и на въпросите какъв е размера и стойността на всеки един материал по строителните правила и норми и Приложение №1 към Договора от 23.07.2018 г., както и какво количество материали са вложени съгласно протоколите обр.19. Видно е, че е налице преразход на материалите, вложени в строително-монтажните работи.

Следва да се има предвид обаче, че в договора между страните и в частност приложението към него - ценова оферта, възложените на ищеца СМР са посочени като общ резултат и най - общо вида на материалите – напр. по пункт първи от офертата е посочено „доставка и изпълнение на щендерна стена 15 см, състояща се от СW профил 100 мм с по два пласта гипсокартон 12,5 мм влагоустойчив двустранно и пълнеж от минерална вата 17,86 кв.м. при единична цена на труд от 18,22 лв., като отдолу са изброени най - общо основните материали – гипсокартон 12,5 мм – влагоустойчив, минерална вата ЕN13162:2012+A1:2015 -100 мм, профили, аксесоари, фугопълнители, китове, армиращи ленти“. По аналогичен начин са описани и останалите СМР и никъде не са посочени единични количества на отделни материали. Следователно никаква разходна норма на материали не е уговорена между страните.