Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 224 от 08.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1784/2023
Вид
Решение № 224
Подписан
08.06.2024
В сила
03.07.2024
Състав
Красимир Лесенски

Цитирани разпоредби

  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.4, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Пазарджик, 08.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220201784 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 733883-F719913 от 30.10.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на „Х.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „...“ № 8, ет.2, ап.3, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Срещу НП е подадена в срок жалба от „Х.“ ООД, в която се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението. Не се оспорва по същество нарушението, но се сочи, че са налице обстоятелства, поради което може да се счете за маловажен случай. Моли се НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процесуален и законов представител на дружеството-жалбоподател поддържат жалбата. Ангажират доказателства.

Претендират разноски.

1

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител застъпва становище, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка от инспектори по приходите, между които и свидетелката З. М., на .... в търговски обект – магазин „В.“, находящ се в гр.

Пазарджик, ул. „А. К.“ № 11, стопанисван от „Х.“ ООД, е установено, че към момента на проверката е налично фискално устройство модел „Елтрейд“, с рег. № в НАП 4201090, с индивидуални номера на ФУ ED274613 и на ФП 44274613. В хода на проверката е констатирана положителна разлика в размер на 521.90 лева, представляваща разлика между наличността по документи /дневни финансови отчети/ и фактическата наличност в касата. Наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите извън продажби „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Така проверяващите приели, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За резултатите от проверката бил съставен ПИП № 0152031 от ... г. За установено нарушение свидетелката М. съставила АУАН на дружеството-жалбоподател след изпращането на покана. Актът е надлежно предявен на управителя.

Постъпило е писмено възражение в срок. Като приел последното за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, АНО е издал атакуваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани в хода му доказателства - гласни - показанията актосъставителя З. М. и на свидетеля Т. Й. Д., както и писмените доказателства приложени по делото. Показанията на свидетелите съдът кредитира като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение на останалите 2 доказателства по делото.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Категорично се установи, че дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение. В тази насока са всички събрани по делото доказателства – и гласни и писмени. Следва да се отбележи и, че в така подадената жалба изрично не се оспорва обстоятелство, че в магазина е била налице положителна разлика в размер на 521.90 лева, представляваща разлика между наличността по документи /дневни финансови отчети/ и фактическата наличност в касата към момента на проверката. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. По време на проверката е установена положителна разлика от 521.90 лева между изброената фактическа наличност и разчетената касова наличност от ЕКАФП.

Установената касова разлика не е отразена във фискалното устройство, което притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми.

При тези данни от правна страна съдът приема, че нарушението е несъмнено установено и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. При това положение следва да се приеме от правна страна, че установеното деяние изпълва признаците на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при което правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Няма спор, че налагането на административни наказания следва да бъде уредено само със закон, което очевидно е мотивирало и наказващият орган да включи връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, която сочи, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В конкретния случай това въобще не е било необходимо, тъй като наказващият орган в НП е посочил, че налага 3 наказанието на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, а съгласно посочената ал.2 се налага наказание извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане. Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е именно нормативен акт по прилагането на чл.118 ЗДДС, така че в случая наредбата се явява напълно законен източник за създаване на задължения и налагане на административни наказания.

Настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на атакуваното НП. АУАН и НП са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност. Подробно са описани обстоятелствата по нарушението. Правилно е приложен материалния закон, както по отношение на дееца, по отношение на нарушените разпоредби, по отношение на санкционната разпоредба и по отношение на вида на санкцията.

По делото не се установиха и обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.28 ЗАНН. Нарушението не се отличава с обществена опасност, която да е незначителна сравнена с други нарушения от подобен тип. Сочи се, че се касае за инцидентен случай в конкретния ден, свързан с начина на работа, но това само по себе си не води до отпадане на отговорността на дружеството, което следва да организира така работата си, че да спазва съответните законови изисквания. Всъщност всяко отклонение от изпълнение на вменените от закона (в случая Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ) задължения води до негативни последици – ангажиране на служители на приходната администрация с проверка, събиране на доказателства, изпращане и връчване на покани, съставяне на АУАН и започването на административнонаказателно производство, завършващо с издаването в случая на атакуваното НП. Всички тези действия са в отклонение от нормално предвиденото от законодателя развитие на обществените отношения в тази област, водещи до ангажирането на служители на приходната администрация с извършването им. Дори само това е достатъчно, за да се приеме, че са налице вредни последици от деянието.

Без значение в случая е, че нарушението не води до неотразяване на приходи и оттам до липса на вреди за фиска. Точно заради това и законодателят е предвидил в изр. второ от чл.185, ал.2 от ЗДДС, че когато нарушението не 4 води до неотразяване на приходи се налагат по- ниските санкции по ал.1, но не и въобще да се стига до отпадане на отговорността.

При определяне на наказанието административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което наложеното наказание е в минимален размер и не се явява неоснователно завишено. За неизпълнение на горепосочените разпоредби на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС предвижда имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 2000 лева. Съдът намира, че по отношение на това деяние административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия материален закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС. В същото време са и налице мотиви от страна на АНО по отношение на определения размер на санкцията. В НП е посочено, че установеното административно нарушение е за първи път, при което може да се заключи, че нарушителят не е системен такъв. Не са посочени каквито и да е други отежняващи отговорността обстоятелства, които да обуславят определяне размера на санкцията над минималния такъв.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а жалбата на „Х.“ ООД - оставена без уважение като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди минимално възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 5

733883-F719913 от 30.10.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на „Х.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „...“ № 8, ет.2, ап.3, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „Х.“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, ул. „...“ № 8, ет.2, ап.3 да заплати на НАП сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6