Решение № 553 от 10.06.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Стара Загора, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Г. при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова в присъствието на прокурора И. Т. Р. като разгледа докладваното от Александър Г. Гражданско дело №

20235530102772 по описа за 2023 година

Делото е образувано по иск от чл.2, ал.1, т.1-2 от ЗОДОВ от М. С. В. произтичащи от незаконни действия на прокурор от Окръжна прокуратура – Ямбол /териториално подразделение на Прокуратурата на Република България/, по производството по ДП № *****. на ОСлОтдел при ОП-Ямбол ,/бил удължен срока за разследването по досъдебното производство с два месеца, през които бил задържан под стража в ареста гр.Ямбол за периода от 11.09.2017г. до 10.11.2017г., с което му били нанесени имуществени и неимуществени вреди/. Претендира заплащане на сумата от общо 25000 лева - обезщетение за имуществени вреди – стойността на два леки автомобила – „Опел Корса“ рег.№ *****, които били задържани като веществени доказателства в РУТополовград, /постановено да му бъдат върнати с постановление от 15.02.2017г./, а както и неимуществени вреди за незаконното му лишаване от свобода за срок от 11.09.2017г. до 10.11.2017г. в неблагоприятни условия–липса на течаща вода, дневна светлина, санитарен възел, проветряване, достатъчно жилищна площ, престои на открито в ареста гр.Ямбол. Претендира и законова лихва от 11.09.2017г. до приключване на делото с решение на съда.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор от Окръжна прокуратура – Ямбол, в който излагат съображения, че предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни, като ги оспорват изцяло като неоснователни и недоказани – по основание и по размер.

В исковата си молба ищецът излага твърдения за извършено спрямо него незаконно задържане в ареста в гр.Ямбол по ДП №***** г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратураЯмбол на основание чл.2, ал.1, т.1-2 от ЗОДОВ и чл.5, § 1-4 от Конвенцията. Твърди, че били извършени незаконосъобразни действия на Окръжна Прокуратура-Ямбол с цел незаконно „задържане под стража“ е неблагоприятни условия, касаещи мъчителен престой, изтръгване на признание за престъпление, което ищецът не бил извършил за периода от 11.09.2017 г. до 10.11.2017 г. в ареста в гр.Ямбол, като сочи, че същият още през м.май 2017 г. бил предложен за закрИ.е от Националния Превантивен Механизъм при Омбудсмана на Република България, тъй 1 като не отговарял на изискванията на чл.43 от ЗИНЗС и бил закрит през м.март 2022 г. Твърди, че Окръжна Прокуратура-Ямбол си била позволила да извърши незаконни действия като направила предложение за удължаване срока на разследването за срок от 2 /два/ месеца по ДП №***** г. по описа на ОСлО при Окръжна Прокуратура-Ямбол с изх.№38***** г. с дата 15.08.2017 г. срещу „неизвестен извършител“. Отговора на Бургаската Апелативна прокуратура с изх.№***** г. с дата 18.08.2017 г. бил потвърдил: „дава 2/два/ месеца срок на разследването по чл.234, ал.1-3 от НПК срещу „неизвестен извършител“ –считано от 11.09.2017 г. до 10.11.2017 г.“. Прокурорът, който удължил срока по чл.234, ал.1-3 от НПК се произнесъл и по мярката „задържане под стража“ по чл.234, ал.6 от НПК. Такова произнасяне липсвало, а на негово място било записано: „В хода на разследването няма привлечено към наказателна отговорност обвиняемо лице!“. С изх.№***** г. от дата 09.05.2017 г. от Бургаска Апелативна прокуратура се били произнесли веднъж за периода от 10.05.2017 г. до 10.09.2017 г. законно удължаване срока на разследването за срок от 4/четири/ месеца по ДП №***** г. по описа на ОСлО при ОП-Ямбол, водено срещу М. С. В. за престъпление по чл. 199, ал.2, т.2, предл.1 във вр. чл.198, ал.1 от НК с повдигнато обвинение с Протокол за разпит на обвиняем от 19.11.2016 г. по ДП№***** г. по описа на ОСлО при ОПЯмбол. На основание чл. 234, ал.6 от НПК прокурорът, дал удължението по чл. 234, ал.1-3 от НПК се бил произнесъл и по мярката за неотклонение „задържане под стража“, като я бил потвърдил.

Обвинението срещу ищеца по чл. 199, ал.2, т.2, предл.1 във вр. чл.198, ал. 1 от НК не било прекратено-спирано и ищецът бил освободен от ареста-Ямбол на 10.09.2017 г., което трябвало да направи ОП-Ямбол с Постановление, а не да въвеждала в заблуда по-висшестояща прокуратура за осъществяване на незаконосъобразни действия. Действията на ОП-Ямбол от наблюдаващия прокурор по ДП №***** г. по описа на ОСлО при ОП-Ямбол били умишлени в разрез на закона, погазване на правата на гражданите /обвиняемия/ съзнателно ищеца бил задържан, като се знаело, че било извършено престъпление от орган, който трябвало да се ръководи от висшия принцип, на който закона бил предвиден да служи. Счита, че незаконосъобразно бил „задържан под стража“ в ареста-Ямбол за периода от 11.09.2017 г. до 10.11.2017 г. от Наблюдаващия прокурор по ДП №***** г. по описа на ОСО при ОП-Ямбол, като същият бил нанесъл имуществени и неимуществени вреди на молителя, които същият бил определил в размер на 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/, като незаконно бил лишен от свобода, ползвайки се от служебното си положение. Имуществените вреди били два броя леки автомобили „Опел Корса“ с рег.№ ***** и „Рено Туинго“ с рег.№ *****, задържани по ДП №***** г. по описа на ОСлО при ОП-Ямбол като веществени доказателства в РУ-Тополовград. С постановление от 15.02.2017 г. на наблюдаващия прокурор посочените два броя леки автомобили било постановено на основание чл. 111, ал.2 от НПК да бъдат върнати на ищеца. Същите щели да бъдат взети от ищеца в незаконосъобразния срок, в който същият бил задържан, а в случая били подложени на неблагоприятни метеорологични условия. Неимуществените вреди били: незаконно лишаване от свобода за срок от 11.09.2017 г. до 10.11.2017 г. в неблагоприятни условия на „задържане под стража“ при лоши битови условия, изразяващи се в липса на течаща вода, дневна светлина, санитарен възел, проветряване, достатъчно жилищна площ, престой на открито и затова ареста-Ямбол през м.март 2020 г. бил закрит, а негодността му била констатирана от Омбудсмана на РБългария през м.май 2017 г. и бил предложен за закрИ.е. Твърди, че никой не можел да бъде задържан и лишен от свобода на незаконни действия на длъжностни лица на незаконосъобразни актове при изпълнение на служебните си задължения. Моли съда да признае законната лихва от причиняване страданието с дата 11.09.2017 г. до приключване на делото с решение на съда. Оспорва законността на процесния период. Счита, че бил задържан незаконосъобразно от ОП-Ямбол.

Ответникът твърди, че за да се ангажирала отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, законът изисквал да е налице кумулативна даденост на следните предпоставки: на първо място да е налице някое от условията по чл.2, ал.1, т.1-6, на второ място — да е налице вреда и причинна връзка.

Тежестта на доказване принадлежала на ищеца. Чл.4 от ЗОДОВ предвиждал възмездяване на всички претърпени вреди, а когато били неимуществени намира приложение чл.52 от ЗЗД.

Законодателят изрично бил уредил хипотезите на възникване на отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитни органи, при условията визирани в чл.2, ал.1, т.1-6 от ЗОДОВ.

В този ред на мисли, в частта му за незаконно задържане искът бил допустим, но изцяло неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер, като излага следните 2 съображения. Исковата претенция в тази й част следвало да се разгледа в хипотезата на чл.2, ал.1, т.1, пр.1-во от ЗОДОВ за отговорност на доказателствата за вреди, причинени на граждани от Прокуратурата при „Задържане под стража, включително като МН „Домашен арест“, когато са били отменени“. Настоящият случай не отговарял на горните изисквания на закона. Досъдебното производство било образувано на 08.11.2016 г. с оглед на престъпление по чл. 115 от НК. В хода на разследването, с постановление на разследващия орган от 19.11.2016 г. в качеството на обвиняем бил привлечен М. С. В. за извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1, вр.чл.198, ал.1 от НК. С постановление на ОП-Ямбол от 19.11.2016 г. и на основание чл.64, ал.2 от НПК било постановено задържане за срок до 72 часа, считано от 20:00 ч. на 19.11.2016 г. до 20:00 ч. на 22.11.2016 г. На 22.11.2016 г. в Окръжна прокуратура - Ямбол била внесла в Окръжен съд - Ямбол искане по реда на чл.64, ал.1 от НПК за вземане спрямо обвиняемия В. постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С Определение № *****. по ЧНД № ***** г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, в сила от 26.11.2016 г., спрямо обв.В. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С Определение № ***** г. по ЧНД № ***** г. по описа на Окръжен съд Ямбол била потвърдена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, в сила от 10.05.2017 г. С Определение № ***** г. по ЧНД № ***** г. по описа на Окръжен съд - Ямбол била потвърдена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, в сила от 15.08.2017 г. На 15.08.2017 г. Окръжна прокуратура - Ямбол била изготвила искане до Апелативна прокуратура - Бургас за удължаване срока на разследване с 2 месеца, считано от 11.09.2017 г., в което искане изрично било посочено, че спрямо обв.В. била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С писмо изх. № ***** г. от 18.08.2017 г. Апелативна прокуратура — Бургас била удължила срока на разследване, считано от 11.09.2017 г. На 08.11.2017 г. Окръжна прокуратура - Ямбол била внесла в Окръжен съд - Ямбол обвинителен акт, ведно с ДП № ***** г. по описа на ОСлО при ОП-Ямбол, против М.

С. В. за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1, вр.чл.198, ал.1 от НК. С Разпореждане на Окръжна прокуратура - Ямбол от 08.11.2017 г. обвиняемият бил приведен от Ареста в гр.Ямбол в Затвора - гр.Бургас. С Присъда № ***** г. по НОХД № ***** г., в сила от 20.07.2020 г., подсъдимият М. С. В. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.2, т.2, предл.1, вр.чл.198, ал.1 от НК, като му било наложено наказание 20 години „Лишаване от свобода“, което да изтърпи при строг режим. С писмо изх. № ИП-16/2020 г. от 05.08.2020 г. на Окръжна прокуратура - Ямбол бил уведомен Окръжен съд - Ямбол, че била получена и приведена в изпълнение Присъда № ***** г. по НОХД № ***** г. по описа на ЯОС, с която било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 20 години по отношение на осъдения М. С. В., с начало на наказанието 18.12.2016 г., като горното било видно от писмо № ***** г. от 30.07.2020 г. на Затвора - гр.Бургас. С писмо изх. № ЗД ***** г. от 10.09.2020 г. на Затвор - гр.Стара Загора, Окръжна прокуратура - Ямбол била уведомена, че на 03.09.2020 г. получили за доизтърпяване наложеното наказание на М. С. В.. От изложеното следвало да се приеме, че както в хода на разследването по ДП № ***** г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Ямбол, така и в хода на съдебното производство по НОХД № ***** г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, до влизане в сила на осъдителната присъда и привеждане в изпълнение на наложеното на ищеца наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 20 години, същият бил с постановена законосъобразно мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която не била отменена, че да обоснове наличието на незаконно задържане. Формалният пропуск на горестоящата прокуратура да се произнесе по реда на чл.234, ал.6 от НПК и по отношение навзета спрямо обвиняемото лице мярка за неотклонение, не водил до извода за отменена вече постановената такава дотолкова, тъй като НПК бил предвидил друг правен режим и основания за изменение в по-лека или отмяна. В случая не се касаело за незаконно задържане, поради което не бил осъществен и фактическия състав за отговорност на доказателствата по чл.2, ал.1, т.1, пр.1-во от ЗОДОВ, както и не били налице основания за ангажиране отговорността по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. По отношение на исковата претенция за неимуществени вреди, следвало да се отбележи освен горното, че Прокуратурата на Република България не била пасивно легитимирана да отговаря за условията в ареста. Това било изцяло в прерогативите на Министерството на Правосъдието.