Решение № 807 от 18.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 807 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110157413 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че В. А. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 886,49 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 229,08 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.10.2019г. до 27.05.2021 г., сумата от 58,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва от 07.06.2021г. до изплащане на вземането и сумата от 11,28 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 01.07.2018г. до 27.05.2021г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. „Красна поляна 2“, бл.27, вх.“А“, ет.4, ап.16, аб.№ 251212, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.06.2021г. по ч.гр.д. № 32094/2021 по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия при твърдения, че през процесния период не е притежавал вещно право на собственост или на ползване върху имота. Оспорва 1 наличието на облигационна връзка между страните, както и на договор, сключен между ищеца и трето лице за извършване на услугата за дялово разпределение. Счита, че договорът между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД е нищожен поради липса на форма. Допълва, че същият е с изтекъл срок на действие. Намира за неясни характеристиките и количеството на доставената топлинна енергия. Поддържа, че претендираните суми са неотносими към процесния имот, както и че не съответстват на действително потребеното количество енергия. Оспорва представителната власт на процесуалния представител на ищеца. Счита за неясно количеството продадена топлинна енергия и качеството . Оспорва представените по делото Общи условия на ищеца, като излага твърдения, че същите не са подписани от издател и че липсва яснота дали са одобрени от държавния регулатор. Навежда твърдения за неавтентичност на представените от ищеца таблици и фактури. Твърди, че същите представляват документ с невярно съдържание и не се ползват с материална доказателствена сила. Излага съображения, че ОС на ЕС, на което е прието решението, обективирано в представения по делото Протокол от 02.08.2002г., е незаконосъобразно проведено, поради което протоколът и договорът, сключен между ЕС и „Техем сървисис“ ЕООД са нищожни. Допълва, че същите са нищожни и поради липса на форма. Намира за недоказано извършването на услуга дялово разпределение и заплащането от страна на ищеца в полза на ФДР. Оспорва акцесорната претенция за обезщетение за забава поради липса на доказателства за публикуването на фактурите, издавани от ищеца. Навежда твърдения за неравноправност на клаузите на чл. 33, ал.1 и 2 от Общите условия на ищеца. Във възражението си по реда на чл.414 ГПК е релевирал твърдение за погасяване на процесните вземания по давност.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По отношение на възражението на ответника за недопустимост на производството:

Настоящият състав на съда намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на производството поради ненадлежно упражнено право на иск. Съгласно разясненията в решение № 296/05.04.2017 г. по гр. д. № 1776/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, липсата на представителна власт ще е налице винаги, когато по делото не е приложено изискуемото се по чл. 33 ГПК пълномощно. В случаите, когато такова е приложено, е налице доказателство, установяващо наличието на представителната власт, поради което съдът извършва преценката дали извършеното от процесуалния представител действие е без представителна власт само с оглед обема на предоставените с пълномощното права. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, съответно качеството на упълномощеното лице. В случая видно от данните по делото исковата молба е подписана от юрисконсулт Цветомира Пейчева, за която е представено пълномощно рег. № К-10379/27.11.2019 г. /л. 30 по делото/, а заявлението за издаване на заповед за 2 изпълнение е подадено чрез юрисконсулт Мария Шуплинкова, за която е представено юрисконсултско пълномощно рег. № К-10382/27.11.2019 г. /л. 8 по делото/.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ГПК изрично посочва, че общото пълномощно дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване. В понятието „всички съдопроизводствени действия“ се включват и действия по подаване на искови молби и уточняващи такива.

В случая представените пълномощни на юрисконсултите на ищеца са общи, поради което в правомощията на лицата, в чиято полза е учредена представителната власт, е да подават заявления за издаване на заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство, както и искови молби. С оглед това съдът приема, че по делото се установява по категоричен начин наличието на надлежно учредена представителна власт в полза на юрисконсултите, представляващи ищеца по делото, като предвид посочените разяснения за съда не съществува задължение да проверява действителността на упълномощителните сделки. По изложените съображения съдът счита, че производството по настоящото дело е допустимо, при надлежно упражнено право на иск с редовна искова молба.

По иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По отношение на заявеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи, че от възникване изискуемостта на вземанията са настъпили обстоятелства довели по прекъсване/спиране течението на давностния с р о к

.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна 3 енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответникът се явява собственик на процесния недвижим имот. В тази насока видно от приложен към делото нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 118, том LX, дело № 12883/1992г. /лист 14/ се установява, че на 14.08.1992г. Атанас Димитров Д. и Марийка В.ова Д.а дарили на сина си В. А. Д. следния недвижим имот – апартамент №16, находящ се в гр. София, кв. „Красна поляна“ ул. „Комунистически манифест“ № 118, ет.4, като са запазили за себе си вещното право на ползване върху цялото жилище, поотделно и заедно, докато са живи.

От приетата по делото молба-декларация от 13.09.2002г. /лист 16/ се установява, че В. А. Д. е отправил искане да му бъде открита индивидуална партида за процесния имот, находящ се в гр. София, „Красна поляна 2“, бул. „Горнобански“, блок 27, вх.1, ет.4, ап.16.

Видно от представеното по делото Удостоверение изх. № 68-001110/9/20.09.2012г., издадено от ГИС – София се установява, че стар адрес – бул.

„Комунистически манифест“ №118, блок 27 е идентичен с настоящ адрес – жк. „Красна поляна 2“, блок 27. Отразено е също, че бул. „Комунистически манифест“ е преименуван на бул. „Горнобански“ с Решение № 6, Протокол № 3 от 18.12.,1991г., на СОС, а впоследствие бул. „Горнобански“ е преименуван на бул. „Никола Мушанов“ с Решение № 41, Протокол № 16 от 27.09.1996г. на СОС.

Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, което в случая следва да се приеме за установено, респективно по силата на нормативните разпоредби е съществувало облигационно отношение между ответника и ищеца през периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. Ирелевантно за наличието на такова отношение, съответно и за дължимостта на суми към ищеца, е това дали ответникът фактически е ползвала имота.