Определение № 4283 от 28.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4283 гр. София, 28.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Касационно гражданско дело № 20238002102790 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Л. С. С. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение № 1162/08.03.2023 г. по гр.д. № 11791/2022 г., с което е отменено решение № 8738 от 29.07.2022 г. по гр.д. № 71656/2021 г. на Софийски районен съд, и са отхвърлени исковете на Л. С. С. по чл. 344, ал.

1, т. 1-3 КТ.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 по въпросите: 1/. „Като е уважил изцяло въззивната жалба на работодателя въззивният съд- СГС бил ли е длъжен да посочи, които точно доказателства според работодателя-ответник са пренебрегнати и зачитайки ги СГС да ги посочи, за да отмени първоинстанционного решение?“; 2/ „Допустимо ли е СГС да пренебрегва липсата на мотиви в заповедта по чл. 328, ал. 2 от КТ?.

Може ли съдът да препраща към думи в предизвестие и ако това е възможно на какво правно основание дописва заповедта за прекратяване в съдебната фаза? Във волеизявлението на работодателя не са отразени / не са индивидуализирани договори за управление, не е отразена бизнес задача и произтичащата от нея бизнес програма. И което е особено важно - не съществува препращане към подобни документи, въз основа на които работодателят е длъжен да доказва, че законосъобразно е упражнил правомощието си да прекратява трудов договор поради съставяне на екип. За пълното и главно доказване от страна на работодателя, последният бил ли е длъжен да посочи в каква степен ищецът и 1 защо попада в категорията „на други лица“ по см. на § 1, т. 3 от ДР на КТ ? Възможно ли е тази непълнота /липса/ в заповедта да мотивира въззивния съд, който да действа вместо мълчаливия работодател ?“; 3/. „Длъжен ли е работодателят да препраща, респ. да се позовава на императивни документи, които макар и да не са част от заповедта, но се съдържат в друга документация или работникът и неговата защита следва да предполагат за такава ? Как да се организира защитата на ищеца срещу въззивната жалба, при условие че се доказва още в Софийския районен съд, че ответникът не е представил бизнес - програма и особено бизнес задача?“; 4/. „Допустимо ли е СГС да пренебрегва преклузията на появили се много по-късно по документи, които не са отразени/цитирани в заповедта за уволнение на Л. С. ? Възможно ли е СГС само чрез разсъждения и разширително тълкуване на гл. XXV от ГПК да „преодолява“ очевидната преклузия с мотив, че трудовият спор е „Бързо производство“? Неспазване правилата на „Бързо производство“ и от настоящият състав на СГС дава ли му допълнително основание и мотив за оборване на възражението ни за настъпила преклузия на документи, които не сме могли да обсъдим и в отговора на Исковата молба по чл.131 от ГПК?“ и 5/. „Постановил ли е въззивният съд в единственото си открито съдебно заседание доклад по делото - бил ли е длъжен на заседанието на 26 януари 2023 г. да обяви такъв доклад на страните или това не е задължително на въззивните състави? При условие, че трудовият договор на Л. С. за длъжността ръководител отдел „Режими“ е в подчинение на „Главно диспечерско управление“, респ. съдилищата задължени ли са да отчитат, че заповедта за прекратяване на трудовия договор като ръководен кадър следва ли да се съобразява/да отчита посочената йерархия?“. Навежда и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, Софийският градски съд е приел, че в конкретният случай твърденията за незаконност на уволнението са свързани със следните оспорвания: издаденият акт за прекратяване на трудовото правоотношение е немотивиран – при фактически твърдения, че не е посочена дата и номер на нов договор за управление; че ищецът не е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като няма управленски и ръководни функции спрямо служителите в отдела и е бил пряко подчинен на началника на Управление “Главно диспечерско управление”; че не е сключен нов договор за управление и че няма приета бизнес програма - такава не е цитирана в акта за прекратяване. Изложил е, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с акт за прекратяване от 19.10.2021г., връчен на ищеца на 20.10.2021г., в който е посочено, че прекратяването е на основание чл. 328, ал. 2 от КТ и въз основа на връчено предизвестие от 19.10.2021г. Посочил е, че в представеното по делото предизвестие от 19.10.2021г., връчено на служителя на 19.10.2021г., работодателят е посочил, че трудовото правоотношение между страните ще бъде прекратено с връчването на акт за прекратяване, 2 като в мотивите на предизвестието са изложени основанията за прекратяване на трудовоправната връзка между страните - чл. 328, ал. 2 от КТ поради сключване на договор за управление на дружеството и в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ. Приел е, че в хипотезата на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие, вкл. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, при неспазване на срока на предизвестието, се прилага постановката на чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ, според която прекратяването настъпва с изтичането на съответната част от срока на предизвестието, в която хипотеза заповедта за уволнение има констативен характер, пораждащ самото прекратяване, което настъпва с връчването й на работника или служителя, или в посочен от работодателя в самата заповед друг по - късен момент, предхождащ крайния срок на отправеното предизвестие. В горепосочената хипотеза моментът на отправяне и получаване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор и моментът на прекратяването на трудовия договор са различни, като за разлика от случаите на спазено от работодателя предизвестие, последното няма конститутивно действие, а такова има заповедта за прекратяване на работодателя, прекъсваща срока на предизвестието преди изтичането му. Намерил е за ирелевантно за спора, че в заповедта за уволнение не е посочено въз основа на кой договор за управление работодателят упражнява правото си, тъй като такова изискване към съдържанието на уволнителната заповед законът не поставя. Позовал се е на практиката касационната инстанция, която допуска мотивите в заповедта да се изчерпват дори само с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, или ако от съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение. Приел е, че при основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ законът не изисква работодателят да връчва или да запознава преди уволнението съответния работник или служител със сключения договор за управление, като при спор за законосъобразност, в тежест на работодателя е да представи договора за управление като писмено доказателство по делото, като служителят, който не е запознат с него към датата на подаването на исковата молба, може да направи доводите си за незаконосъобразност на уволнението, които извлича от договора за управление, и след нейното подаване, но при спазване на установените в закона преклузивни процесуални срокове. Посочил е, че не е необходимо заповедта да е мотивирана с фактически основания за уволнението на конкретния ръководен служител, тъй като преценката за освобождаването му /в случай, че са установени кумулативните предпоставки на нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ/ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните предпоставки: компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; ищецът да е бил измежду лицата, които представляват "ръководство на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3 КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент. Решаващият съд, излагайки подробни мотиви, позовавайки се на трайната 3 съдебна практика е приел, че на ищеца са възложени организационни и контролни правомощия. Приел е, че не се спори между страните по делото, че В. М. е бил избран за управител на ответното дружество по силата на договор за управление, който в законоустановения деветмесечен срок е прекратил трудовия договор на ищеца, заемащ длъжността „ръководител отдел “Режими”. Ето защо е заключил, че компетентен орган, притежаващ надлежна работодателска власт и в законоустановения преклузивен срок, е прекратил процесното трудово правоотношение с ищеца. По делото било установено и наличието на сключен договор за управление на предприятието, с който на управителя са поставени конкретни цели. Представени били и бизнес програма 2021-2025 на дружеството, актуализация към 31.03.2021г. и актуализация към 15.06.2021г.; програма за прединвестиционна подготовка за периода 2021-2025, одобрена с протокол на УС № 540/02.07.2021г. и протокол на НС № 36/08.07.2021г.; 17 годишна програма за инвестиции и поддръжка за 2021, одобрена с протокол на УС № 540/02.07.2021г. и протокол на НС № 36/08.07.2021г.; програма за прединвестиционна подготовка за периода 2021-2025 /актуализация № 2 към 15.06.2021г./, одобрена с протокол на УС № 540/02.07.2021г. и протокол на НС № 36/08.07.2021г.; програма за инвестиции и поддръжка за 2021-2023г., одобрена с протокол на УС № 540/02.07.2021г. и протокол на НС № 36/08.07.2021г.; програма за прединвестиционна подготовка на за периода 2021-2025 /актуализация № 3 към 15.07.2021г./, одобрена с протокол на УС № 543/20.07.2021г. и протокол на НС № 41/23.07.2021г.; програма за инвестиции и поддръжка за 2021-2023г. /актуализация № 3 към 15.07.2021г./ одобрена с протокол на УС № 543/20.07.2021г. и протокол на НС № 41/23.07.2021г.; актуализация на годишната програма за инвестиции и поддръжка за 2021г., одобрена с протокол на УС № 543/20.07.2021г. и протокол на НС № 41/23.07.2021г., с приемането на който въззивният съд е счел, че не е допуснато нарушение от първоинстанционният съд , доколкото той не е изпълнено задължението по чл. 146, ал. 2 от ГПК и на ответника не е указано, че не сочи доказателства за поставените в основанието на процесното уволнение и своевременно наведени в отговора на исковата молба фактически твърдения, а именно че е приет икономически (бизнес) план с конкретни задачи. Ето защо и съдът е заключил, че работодателят е уволнил законосъобразно ищецът на основание чл.

328, ал. 2 КТ, вследствие на което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъдат отхвърлени, с присъждане на разноски.

По основанията за касационно обжалване.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по първи, трети, четвърти и пети въпроси. Поставените въпроси са неясно, общо и теоретично зададени, поради което не притежават характеристиката на правни по смисъла на чл. 280, ал.

1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същите съставляват неконкретизирано оплакване за допуснати от въззивният съд процесуални нарушения, което е неотносимо за фазата по допускане на касационния контрол.