Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 295 от 15.07.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Частно наказателно дело 414/2024
Вид
Определение № 295
Подписан
15.07.2024
В сила
19.08.2024
Състав
Мая Петрова Величкова

Цитирани разпоредби

  • чл.354а · Наказателен кодекс
  • чл.354а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.354а ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.56 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.65 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

МОТИВИ към Определение № 295/15.07.2024г. по ЧНД № 414/2024г. по описа на Окръжен съд Сливен

Производството по делото е по реда на чл.65 ал.3 от НПК и е образувано по искане на Д. М. Б., обвиняем по ДП № 33 КП/2024г. по описа на ОД МВР Сливен, срещу взетата му мярка за неотклонение задържане под стража.

В молбата обв.Д. Б. иска по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража, тъй като намерените по делото вещества не са негови, а на свид.П.А..

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен в съдебно заседание намира молбата на обв.Б. за неоснователна, защото предпоставките за налагане на съответната мярка за неотклонение, както и по произнасяне по предходно аналогично искане от страна на защитника на обв.Б., не са отпаднали. Сочи, че няма събрани доказателства относно сочения от обвиняемия факт, че друго лице е извършило деянието. Твърди, че непосредствено преди задържането на обвиняемия, полицейски служители са наблюдавали къщата в с.Ч., където е бил само обвиняемия и веднага след това е извършено претърсването, при което са открити процесните вещи, сред които и наркотичните вещества, предмет на обвинението. Пледира, че молбата на обвиняемия е неоснователна.

В съдебно заседание обв.Д. Б. се явява лично и със защитника си – адв.С.

Б. от АК Сливен. Защитникът на обвиняемия моли да се измени мярката му за неотклонение. Посочва, че от момента на задържането е изтекъл дълъг период, а назначените експертизи не са изготвени. Дългият период на задържане, според защитата, е ново обстоятелство, което налага изменение на мярката за неотклонение. Твърди, че всички свидетели са разпитани, а защо се бавят експертизите – не е ясно. Сочи, че не е задържан в имота в с.Ч., който не отрича, че е посещавал, а е задържан на домашния си адрес. Заявява, че на домашния адрес на обвиняемия, в автомобила му както и в него не са открити никакви вещества, забранени от закона. Защитата посочва, че са налице доказателства, които със съответна степен на вероятност обосноват извод за извършено престъпление, т.е. се играе на една теория на вероятностите и към настоящия момент, и има едно изчакване, което не се знае колко дълго ще продължи. Посочва, че обвиняемият е дал доброволно показания, пълното е съдействал и при задържането му не е оказал съпротива, има доброто процесуално поведение, има постоянен и настоящ адрес. Пледира да се измени мярката на обв.Б. в по-лека, а именно домашен арест, с контрол с електронни средства.

Обвиняемият Б. иска да му се измени мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лека, тъй като не ползвал процесната къща. В последната си дума иска по-лека мярка за неотклонение домашен арест.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Досъдебното производство по делото е образувано на 08.03.2024г., за престъпление по чл.354а ал.1 от НК за това, че на 08.03.2024г. в гр.Сливен, без надлежно разрешително, са държани и разпространявани високорискови наркотични вещества.

С постановление на разследващия орган, предявено на 08.03.2024г., Д. М.

Б. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 предл.последно т.4, вр. чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 от НК, за това, че на 08.03.2024г. в гр.Сливен и в с.Ч., общ.Т., при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително по смисъла на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - 100 грама бруто тегло метамфетамин, разпределен в 2 бр. полиетиленови плика.

С Определение № 139/11.03.2024г. по ЧНД № 152/2024г. по описа на Окръжен съд Сливен, влязло в сила на 18.03.2024г., потвърдено с Определение № 64/18.03.2024г. по ВЧНД № 62/2024г. на Апелативен съд Бургас, по отношение на обв.Б. е взета мярка за неотклонение задържане под стража.

С Определение № 246/31.05.2024г. по ЧНД № 338/2024г. по описа на Окръжен съд Сливен е потвърдена мярката за неотклонение на обв.Б..

Определението е влязло в сила на 04.06.2024г.

За престъплението по чл.354а ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20 000 лева до 100 000 лева, поради което това престъпление е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК.

Обвиняемият Б. е българин, български гражданин, с основно образование, не е женен, с постоянен адрес. Видно от представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние обв.Б. не работи, няма доходи и не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. Осъждан е многократно за умишлени престъпления от общ характер, включително по чл.354а от НК, за които са му налагани ефективни наказания лишаване от свобода, като последно е изтърпял общо наказание лишаване от свобода в Затвора Бургас за срок от три години и три месеца от 23.09.2020г. до 11.04.2023г. Няма други неприключили наказателни производства. Разпитан в качеството на обвиняем, не се признава за виновен, като първоначално на 08.03.2024г. не дава обяснения, а в обясненията от 09.04.2024г. дава обяснения, но излага своя защитна позиция.

По досъдебното производство са извършени обиски, претърсвания и изземвания, за които са съставени съответни протоколи, одобрени от съдия и са изготвени фотоалбуми. Назначена е комплексна физико-химическа и съдебно-биологическа експертиза, възложена на НИК при МВР, която все още не е изготвена. Изготвена е дактилоскопна експертиза, от заключението на която се установява, че има съвпадение на представените за изследване 2 дактилоскопни следи с отпечатъци на обв.Б.. Разпитани са свидетелите П.В.А.

(два разпита - на 08.03.2024г. и на 30.04.2024г.), Д.Н.Н., Т.Й.Д. и К.К.К.. Към делото са приложени справка за съдимост на обв.Б.; декларация за СМПИС; характеристична справка; справка за неприключени наказателни производства; справки от мобилни оператори; справка от АИС „Пътна карта“ за движението на МПС с рег.№ *** за периода 01.02.2024г. - 09.03.2024г.

Предстои осъществяването и на други действия по разследване, необходими за събиране на доказателства и за изясняване на релевантните за спора обстоятелства.

Въз основа на така установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искането за изменение на взетата по отношение на обв.Б. мярка за неотклонение от задържане под стража в по-лека е неоснователно, поради което съдът потвърди взетата мярка за неотклонение.

Към настоящия момент аргументите на съда при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, както и при последващото искане за изменението й, касателно деянието, авторството, личността на обвиняемия и другите относими обстоятелства, се споделят от настоящия съдебен състав. По делото не е налице изменение на обстоятелствата, което да налага изменение на мярката за неотклонение на обв.Б. от задържане под стража в по-лека.

От събрания доказателствен материал, може да се направи едно разумно предположение за възможността обв.Б. да е съпричастен към осъществяването на вмененото му престъпление. В производството по чл.65 от НПК тази преценка съответства на стандарта на доказване на предположението за авторството на деянието, като не е необходимо категоричното му установяване. Следва да се отбележи, че произнасянето на съда по въпроса за мярката за неотклонение, която обвиняемият следва да търпи на съответния етап от развитие на наказателното производство, няма отношение към крайния съдебен акт, решаващ въпроса за вината на лицето.

По делото са налице достатъчно данни, включително надлежно събрани доказателствени източници – показания на свидетелите, извършените претърсване, обиск и изземване, заключението на дактилоскопната експертиза, които подкрепят обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил разследваното деяние. Събраните до момента на досъдебното производство доказателствени материали са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на обосновано подозрение относно авторството на деянието в лицето на обвиняемия. По разследването предстоят изготвянето на експертизи, чието заключения са необходими за допълване на доказателствената съвкупност по делото, след което предстои приключване, като се прецизира обвинението на обвиняемия. Съдът е длъжен да подчертае, че към настоящият момент, във връзка с производство за изменение на мярка за неотклонение задържане под стража, не е необходимо наличието на категорични, безспорни и несъмнени доказателства относно вината на 3 обвиненото лице и за съпричастността на обвиняемия към повдигнатото му обвинение.

Настоящата инстанция счита, че от датата на задържането на обвиняемия до момента не са настъпили обстоятелства, които да обусловят изменение на взетата най-тежка мярка за неотклонение в рамките на воденото срещу него наказателно производство, както и не са настъпили нови обстоятелства, имащи значение за вида на мярката за неотклонение. По делото са налични гласни, писмени и веществени доказателства, които създават подозрение за авторството на деянието относно обв.Д. Б.. В тази връзка окръжният съд намира, че наведеното в искането за изменение на мярката за неотклонение, че има изменение на обстоятелствата, водещи до изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия, е неоснователно. Твърдението на обвиняемия и защитата, че намерените вещи в къщата в с.Ч., не са на обвиняемия, към настоящия момент е в процес на доказване, както и разследването по делото не е приключило. Тези въпроси касаят разглеждането на делото по същество и тяхната установеност или не, ще се обсъждат при постановяване на крайния съдебен акт, но не и при разглеждане на въпроса за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия, когато не се изисква категоричен извод в тази насока.

Предвид изложените аргументи е неоснователно искането на обв.Б. за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека, като от данните по делото е видно, че същият е лице със завишена степен на обществена опасност, предвид предишните му осъждания, включително по чл.354а от НК, поради което разследваната престъпна деятелност не е изолиран случай в живота му.

Повдигнатото и предявено обвинение е за деяние против общественото здраве, от което застрашава здравето на множество, предимно млади хора, поради което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност. Действително обвиняемият има постоянен адрес, но наличието на адрес не го е възпряло и мотивирало от извършване на противоправни действия, както и не би го възпряло от извършване на престъпление или укриване. Тези две опасности се презумират и от обстоятелството, че обвиняемият е привлечен за деяние извършено в условията на опасен рецидив и е привлечен като обвиняем по настоящото дело за тежко умишлено престъпление.

В подкрепа на реалната опасност обв.Б. да се укрие или извърши престъпление е и факта, че същият няма легален източник на доходи и не работи.

Обсъждайки данните по делото, имащи значение в преценката за законност на задържането на обвиняемия, от гледна точка на продължителността на същото, настоящият съд отчита фактическата сложност на разследвания казус, обусловена от обективните характеристики на акта на посегателство, обезпечаване на делото с доказателствен материал, а именно назначената дактилоскопна експертиза вече е изготвена и предстои изготвяне 4 и на останалите назначени експертизи. Обосновано на това, съдът възприема, че към момента продължителността на задържане на обвиняемия, установена малко повече от четири месеца, все още е в рамките на разумен срок, съгласно чл.5 § 3 от ЕКПЧ и разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК. Имайки предвид, че преценката за разумна продължителност на задържането във всеки отделен случай е обвързана с конкретните данни за характера и сложността на делото, причините за забавянето му, както и със съотносимостта на срока на задържане към наказанието, което евентуално може да бъде наложено, основателно може да се заключи, че в настоящия случай задържането на обвиняемия не попада в хипотезата на прекомерност и необоснованост.

В разглеждания случай, видно от материалите по делото, след задържането на обвиняемия разследването не е забавило своя ход, а е продължило извършването на процесуално-следствени действия с необходимата ритмичност. По този начин се обезпечава обективното, всестранно и пълно разследване по делото, способстващо разкриването на обективната истина, включително и гарантиране правото на защита на обвиняемия Б..