Определение № 830 от 18.11.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 830 гр. Перник, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20241700100365 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 3776/13.06.2024 г., депозирана от К. И. К., с ЕГН: **********, чрез адв. Г. Й. от САК със служебен адрес *** срещу ЗД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, пл. „Позитано“ 5, представлявано от И.И.Г. и П.А.Ш. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва за забава върху тях, считано от 26.01.2024 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до датата на окончателното плащане, както и сума в размер на 2439 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 26.01.2024 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до датата на окончателното плащане

Ищецът излага в исковата молба, че на 16.12.2023 г., около 22:00 ч., л.а. „***“, с peг. № КН ***, се е движел по Републикански път - 1-6, когато в района на км. 49, между селата Драгомирово и Углярци в община Радомир, застъпва един от камъните, паднали на пътното платно, вследствие на което той изхвърча и нанася телесна повреда на К. К., работещ на пътя, в Областно пътно управление Перник, който в същото време извършвал дейност по обезопасяване на пътния участък от падналите големи каменни парчета на пътя. На мястото е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като съгласно протокола виновен за настъпването на инцидента бил водачът на лек автомобил „***“. Било образувано и следствено дело № 60/12.07.2023 г.

След инцидента К. К. бил настанен в Отделение по Ортопедична травматология към „УМБАЛ и спешна медицина Н.И. ПИРОГОВ“ ЕАД, с оплаквания за силна болка в областта на лява подбедрица и десен глезен. Той бил докаран в болничното заведение с данни за открито счупване на костите (тибия, фибула) на лява подбедрица и счупване на тибиален глезцен вдясно, поради което се наложило оперативно лечение по спешност.

По време на болничния му ппрестой на К. били извършени изследвания в клинична лаборатория, рентгенография на бял дроб, рентгенография на десен гчезен, рентгенография на лява подбедрица, рентгенография на таз и консултативни прегчеди 1 и е приемал множество медикаменти под терапевтична схема, от които му била поставена диагноза счупвания, обхващащи няколко области от двата долни крайника, открито; счупване на тялото (диафиза) на тибията, открито; счупване на вътрешния (медиален) малеолус, закрито.

На 23.12.2023 г. ищецът бил изписан, с дадени указания за сваляне на конците 30 дни след операцията, както му бил назначен контролен преглед. Издаден му е болничен лист за период от 37 дни.

С исковата молба се навеждат твърдения, че видно от Фактура № 7000051824, К. заплатил сумата от 2 439 лв. за извършената оперативна намеса.

Твърди се, че ищецът продължава лечението си в домашни условия като все още приема обезболяващи и антикоагулантни лекарства. Сочи се, че към настоящия момент за битовите и ежедневните нужди на пострадалия се грижат близките му, които му помагат да се храни, да се изправя, да ползва баня и тоалетна. Твърди се, че поради травмите, получени в областта на двата долни крайника, пострадалият изпитва изключително силни болки с невъзможност да изправя и движи без чужда помощ, като се допълва, че настоящият случай се характеризира с изключителна тежест, поради обстоятелството, че и двата крака на ищеца са счупени, което прови възстановяването исключително трудно. В продължение с исковата молба се навежда, че тъй като няма здрав крак, който да ползва при вертикализация, използването на помощни средства при ищеца е невъзможно, поради което към настоящия момент ищецът продължава да прекарва ежедневието си на легло. Изправя се единствено с помощта на своите близки, които го придържат от двете страни. За да използва тоалетна или баня са нужни двама човека, които да го придържат. Сочи се, че към настоящия момент К. К. е ограничен в движенията си и почти не се движи, което създава редица неудобства за него, тъй като и при най-елементарно движение, същият изпитва невероятно силни болки в увредените крайници, като при натоварване същите започват да се подуват и да отичат. Допълва се, че ищецът изпитва много силни болки в увредените крайници и при промяна на времето. Отбелязва се, че К. поради силните болки които изпитва има нарушен сън, което налага прием на силни болкоуспокояващи. С исковата молба се твърди, че ищецът все още усеща крайниците си безчувствени на моменти.

На следващо място се правят твърдения, че претърпеният инцидент е оказал силно негативно въздействие върху психиката на ищеца - страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието. Сочи се, че К. е получил посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в повтарящо се преживяване на катастрофата, чрез постоянни мисли за случилото се.

Ищецът е загубил желание да води какъвто и да било социален живот.

С исковата молба се излага, че към днешна дата възстановителният период за пострадалия тепърва предстои, като същият не може да натоварва крака си поради нетърпимите болки. В допълнение се сочи, че докторите не се ангажират със становище колко време ще продължи възстановяването на пострадалия и дали той ще може да води предишния си начин на живот.

В исковата молба се твърди, че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като по отношение на лек автомобил „***“, с p e г. № *** е налице сключена застраховка “Гражданска 2 отговорност”, сключена със ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, със застрахователна полица № BG/03/523001561012, валидна към датата на събитието, поради което функционално отговорно за вредите причинени от водача на лек автомобил е горепосоченото застрахователно дружество. Допълва се, че въз основа на последното е предявена писмена застрахователна претенция, която е надлежно заведена на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 26.01.2024 г., въз основа на молба с вх. № 279/26.01.2024 г., с искане за определяне и изплащане на обезщетение, съобразно представените доказателства, но по същата не е направено произнасяне в предвидения от закона тримесечен срок.

С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, да заплати на К.

И. К. сума в размер на 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва за забава върху тях, считано от 26.01.2024 г.

/датата на уведомяване на застрахователя/ до датата на окончателното плащане, както и сума в размер на 2439 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, ведно с лихва за забава върху тази сума, считано от 26.01.2024 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до датата на окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди както по основание, така и по размер. На първо място с отговора се прави възражение за подсъдност. Счита, че исковата молба следва да бъде оставеноа без движение, тъй като същата не отговаря на разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от ГПК. С отговора се прави и възражение на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото производство, тъй като от приложените към исковата молба доказателства се установява, че е налице преюдициално наказателно производство, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Моли се исковата молба да бъде оставена без движение като се укаже на ищеца какви са неговите фактически твърдения – дали се касае за настъпване на ПТП, в следствие на което са настъпили вреди на осн. чл. 45 от ЗЗД или се касае за отговорност от вещ на основание чл. 50 от ЗЗД. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва се настъпването на застрахователно събитие, което да обективира отговорността на застрахователното дружество. На следващо място се оспорва механизмът на ПТП, както и наличието на виновно и противоправно поведение на твърдения в исковата молба водач А.В.С..

Оспорен е вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинноследствената връзка между деликта и претърпените имуществени вреди, като се твърди, че липсват доказателства в тази насока. Оспорен е самият механизъм на ПТП и твърдението, че при движение лек автомобил „Хонда“ е ударил ищеца и че при движение на този автомобил е настъпил удар между същия и камък, който е изхвърчал и е ударил К.. На следващо място се оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да е покрито по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На отделно основание се оспорва исковата претенция, като се сочи, че произшествието е настъпило в следствие на случайно деяние. Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, като се твърди, че не е изяснен механизмът на настъпване на ПТП. На отделно основание и при условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на 3 ищеца, като вредоносния резултат е настъпил със съществен принос на пострадалия.

Твърди се, че застрахованият водач не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното произшествие. Оспорва се исковата претенция за заплащане на претърпени имуществени вреди, като се навеждат твърдения, че същите не са в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие. Оспорени са и предявените искови претенции за начисляване на лихва. Няма възражения по направените с исковата молба доказателствени искания. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК на редовността на исковата молба, както и на другите искания и възражения на страните намира, че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Съдът намира предявените искови претенции за процесуално допустими, респ. същите следва да бъдат разгледани. Обстоятелството, че в исковата молба не е приведена в съответствие с изискванията на чл. 127 ал. 4 от ГПК не е основание за оставянето на последната без движение, доколкото съгласно константната практика на ВКС липсата на посочена банкова сметка или друг начин за плащане не е от категорията нередовности, водещи след себе си като последица оставяне на исковата молба без движение. Независимо от това, на ищеца следва да бъде указано, да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ал. 4 от ГПК, като найкъсно в първото по делото открито съдебно заседание посочи банкова сметка или друг начин на плащане, при евентуално уважаване на исковите претенции.

Съдът намира, че следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на делото.

Съдът намира за основателни доказателствените искания на ищеца за допускане изслушването на съдебномедицинска и съдебно-автотехническа експертизи, които да отговорят както на поставените в исковата молба въпроси, така и на въпросите, поставени от ответника с писмения отговор, като намира, че същите ще бъдат удовлетворени чрез назначаването на една комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.

Съдът намира за основателно и доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, като на ищеца следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с нарочна писмена молба да посочи имената на свидетеля.