Решение № 162 от 02.10.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Радомир, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730100368 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 29.05.2021 г., около 21,30 ч., в района на община Радомир, лек автомобил, марка „.“, модел „.“, с pег. № ., управляван от С. В. М., по време на движение по път PER – 2134, с посока към с. С.о, при разклона за с. Д.Р., преминава през несигнализирана и необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, като реализира ПТП с материални щети по автомобила - скъсана предна и задна леви гуми и увредени предни ляв и десен амортисьори. За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП № . г.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК „Лев Инс“ АД била образувана щета № . по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № ., със срок на валидност от 16.11.2020 г. до 15.11.2021 г.

При извършения оглед на лек автомобил, марка „.“, модел „.“, с pег. № ., били констатирани щети - скъсана предна и задна леви гуми и увредени предни ляв и десен амортисьори. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка бил определен размерът на обезщетението на увреденото МПС, а именно 3459,00 лева. Одобрена за плащане била и претендираната сума за репатриране на автомобила съгласно фактура № **********/31.05.2021 г. в размер на 70,00 лева.

Сумата в размер на 3529,00 лева била изплатена на собственика на увреденото МПС „С.И.В. РЕНТ” ЕООД, с банково бордеро № . от 09.09.2021 г.

Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение 1 застрахователят встъпвал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата.

ЗК „Лев Инс“ АД придобил право на регрес срещу Община Радомир за сумата от 3529,00 лева и с писмо с изх. № 9761/26.10.2021 г., получено с обратна разписка от 27.10.2019 г., Община Радомир била поканена да заплати дължимата сума.

Тъй като се касаело за реализирано пътнотранспортно произшествие на път, стопанисван от Община Радомир, съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01.2001 г. „стопанин на пътя” бил собственикът или администрацията, която управлявала пътя. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, управител на пътя бил кметът на съответната община, следователно той бил и стопанин на пътя.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Радомир да заплати на ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД сума в размер на 3529,00 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” във връзка с щета № . за причинени имуществени вреди на лек автомобил, марка „.“, модел „.“, с pег. № ., в резултат на настъпило ПТП на 29.05.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 12.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1194,75 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.04.2021 г. до 11.04.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция по основание и размер. Сочи, че в Община Радомир не са постъпвали сигнали за необезопасени дупки в посочения участък. Механизмът на ПТП бил възприет единствено по данни на водача на МПС, поради което и с оглед оспорването от страна на ответника, не се доказвало по категоричен начин настъпването на произшествието. От представените доказателства не се установявало по категоричен начин и че процесното МПС е участвало в ПТП на сочената в исковата молба дата.

Наред с това, твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като водачът се е движел с несъобразена с пътните условия скорост.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приетата по делото като писмено доказателство застрахователна полица № . от 16.11.2020 г. по застраховка „Каско“, валидна за периода от 16.11.2020 г. до 15.11.2021 г., че същата е сключена между ищцовото дружество ЗК „Лев Инс“ АД и „С.И.В.

Рент“ ЕООД за процесния автомобил – лек автомобил, марка и модел „. .“, с peг. № ., и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на 4 равни вноски, първите три от които в размер на 400,86 лева и четвърта вноска в размер на 422,68 2 лева.

От приетия по делото протокол за ПТП, изготвен от Б.И.Г. – полицейски служител в ОД МВР – Перник, се установява, че на 29.05.2021 г., при движение по общински път PER 2134, с посока към с. С.о, процесният лек автомобил „. .“, с peг. № . е попаднал в необезопасено препятствие на пътното платно – дупка, при което на същия са нанесени материални щети.

Във връзка с настъпилия инцидент до ищцовото дружество е било подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие от 31.05.2021 г., в което са посочени и причинените увреждания на лекия автомобил, а именно скъсани предна и задна лява гума и скърцане в предно окачване.

Въз основа на постъпилото уведомление е съставен опис – заключение по щета № . г., както и доклад по щета № ., от които е видно, че по автомобила са причинени щети по предна лява гума и задна лява гума, както и по преден ляв и преден десен амортисьор, като видно от калкулацията, съдържаща се в доклада по щета, сумата, необходима за отстраняване на щетите, е 3529,00 лева, която с преводно нареждане от 09.09.2021 г. е била изплатена на собственика на увредения автомобил.

По делото е представена и фактура от 31.05.2021 г. за заплатен от страна на „С.И.В.

Рент“ ООД транспорт на лек автомобил на стойност 70,00 лева.

С регресна покана от 26.10.2021 г. ищецът е поканил Община Радомир да възстанови горепосочената сума. Поканата е получена от ответника на 27.10.2021 г.

От представеното по делото писмо с рег. № 3345/05.07.2024 г. от ОД МВР – Перник се установява, че участъкът на път PER – 2134 между с. С.о и с. Д.Р., в който е възникнало процесното ПТП, е урбанизирана територия с жилищни имоти, но няма поставени табели за начало на населено място „Д11“ и край на населено място „Д12“, както и пътен знак с указана максимална скорост на движение.

По делото са приети като писмени доказателства и свидетелство за управление на МПС и контролен талон на С. В. М., както и удостоверение за годишен технически преглед от 11.12.2020 г.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.

М., от чиито показания се установява, че на процесната дата, управлявайки лек автомобил, марка и модел „. .“, с peг. № ., на път PER – 2134, с посока към с. С.о, автомобилът попаднал в дупка на пътното платно. Вследствие на инцидента свидетелят установил, че предна и задна леви гуми са скъсани. Свидетелят твърди, че се е движел с разрешената по закон скорост и след инцидента се обадил на тел. 112.

По делото е назначена и изслушана съдебно - автотехническа експертиза, вещото лице по която, след запознаване с всички доказателства по делото, вкл. приложения снимков материал, е дало заключение, че най-вероятно на 29.05.2021 г. процесният лек автомобил се е движел по път PER - 2134 с посока към с. С.о и на кръстовището за с. Д.Р., при движение със скорост не по-ниска от 50 - 60 км/ч автомобилът преминава с левите си колела през 3 необозначена вдлъбната пътна неравност. В резултат от породилите се сили, структурата на двете леви гуми се нарушава частично, като същите се разхерметизират, а същевременно с това настъпват уврежданията и по амортисьорите, прикрепени към същите колела. Според вещото лице общата сума, необходима за пълното възстановяване на причинените щети по автомобила, възлиза на 3340,60 лева, като в тази връзка вещото лице е посочило, че няма данни за настъпило увреждане на джантите на МПС. Вещото лице е посочило, че ПТП е посетено от служители на ОД МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, както и че в резултат на настъпилите увреждания автомобилът е могъл да се придвижи на собствен ход, но състоянието му категорично не е позволявало безпроблемното му и безопасно движение, до отстраняването им.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключението по приетата съдебно - автотехническа експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо по делото ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, както и твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени посочените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил, марка и модел „. .“, с peг. № ., по застраховка „Каско” на МПС, обективирана в полица № ./16.11.2020 г., с период на валидност от 16.11.2020 г. до 15.11.2021 г. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие – 29.05.2021 г.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля С. М. се установява, че на процесната дата, управлявайки лек автомобил, марка и модел „. .“, с peг. № ., на път PER – 2134, с посока на движение към с. С.о, автомобилът попаднал в дупка на пътното платно и вследствие на инцидента били увредени предна лява гума и задна лява гума, както и два амортисьора. Свидетелят е пряк очевидец на процесното ПТП, изложените от него обстоятелства са конкретни и последователни, като се подкрепят от останалите събрани доказателства, в това число и от приложения по делото протокол за ПТП.

4

От приетата по делото САТЕ се установява наличието на пряка причинно следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.

Наред с това се установява, че на 31.05.2021 г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, собственикът на лекия автомобил е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като е определил сума от 3529,00 лева и с преводно нареждане от 09.09.2021 г. на собственика на увредения автомобил е изплатена сумата от 3529,00 лева.

След извършване на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.