Определение № 558 от 12.04.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558 гр. Варна, 12.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20213100900616 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от “Елмон Пропъртис“ ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК 205343880, представлявано от изп.директор П.С.П., действащо чрез адв.С.Н., със съдебен адрес: гр.В., ул.”****** , против “Аурига България“ ЕООД, с ЕИК 203818360, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.“***********, представлявано от управителя Н.В.Ж., действащо чрез адв.Л.М. Б., със съдебен адрес: гр.В., ул.”********, с която е предявен иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за установяване на несъществуването на оспорено от несъстоятелния длъжник и прието вземане в размер на 498951.79лв., посочено под №1 от Списък на приетите вземания по чл.686 от ТЗ по т.д.

№1915/2019г. на ОС В., който е обявен на 11.03.2021г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на ищцовото дружество и одобрен с Определение №260827/10.08.2021г., представляващо непогасено задължение по фактура №0000000001 от 03.06.2019г. и съставляващо възнаграждение по сключен между страните Договор за поръчка ЕЛ-АУ01/2018г./06.11.2018г., както и вземане в размер на 81779.20лв., представляващо лихва за забава върху главницата от 498951.79лв. по фактура №1/03.06.2019г. за периода от 10.06.2019г. до 19.01.2021г., което с Определение №260827/10.08.2021г. съдът по несъстоятелността, е включил по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ в списъка с приети вземания.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с които иска се оспорва като неоснователен. Тук е мястото да се посочи, че доводите на ищцовото дружество за пропускане на срока за отговор на исковата молба, са неоснователни, доколкото съдът не е констатирал редовност на връчването на първоначалното съобщение, респективно е разпоредил ново такова на друг известен адрес на пълномощник на страната, след получаване на което, своевременно е постъпил отговор.

1

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат доводите за недействителност на процесният договор за поръчка.

Синдика на несъстоятеният длъжник е депозирал писмено становище, с което по съществто излага доводи за неоснователност на иска.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като са налице положителните предпоставки визирани в чл.694, ал.1 от ТЗ.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Ищецът не е направил доказателствени искания.

Искането на ответното дружество за изискване на доказателства от съдът по несъстоятелността, се явява без предмет и следва да се остави без уважение, тъй като с разпореждане от 01.09.2021г. съдът по настоящото дело е изискал служебно преписи от книжата по т.д.№1915/2019г. на ОС Варна, с които са предявени оспорените в настоящото производство вземания на ответникът “Аурига България“ ЕООД.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на

ГПК-“Производство по търговски спорове“. делото по реда на

Глава

ХХХII от

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от “Елмон Пропъртис“ ЕАД /в несъстоятелност/, против “Аурига България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за установяване на несъществуването на оспорено от несъстоятелния длъжник и прието вземане в размер на 498951.79лв., посочено под №1 от Списък на приетите вземания по чл.686 от ТЗ по т.д.№1915/2019г. на ОС Варна, който е обявен на 11.03.2021г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на ищцовото дружество и одобрен с Определение №260827/10.08.2021г., представляващо непогасено задължение по фактура №0000000001 от 03.06.2019г. и съставляващо възнаграждение по сключен между страните Договор за поръчка ЕЛ-АУ01/2018г./06.11.2018г., както и вземане в размер на 81779.20лв., представляващо лихва за забава върху главницата от 498951.79лв. за периода от 10.06.2019г. до 19.01.2021г., което 2 вземане с Определение №260827/10.08.2021г. съдът по несъстоятелността, е включил по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ в списъка с приети вземания

В исковата молба се твърди, че с Решение №260012/18.01.2021г. по т.д.№1915/2019г. по отношение на ищцовото дружество е открито производство по несъстоятелност. Твърди се, че на 11.03.2021г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на ищцовото дружество е обявен списък на приети вземания по чл.689 от ТЗ, в който под №1 е включено вземане на ответното дружество в размер на 498951.79лв., представляващо неплатена сума по фактура №0000000001 от 03.06.2019г. издадена във връзка с Договор за поръчка ЕЛ-АУ01/2018г./06.11.2018г. Сочи се, че срещу така приетото вземане ищцовото дружество, е депозирало възражение по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ, като с Определение от 02.07.2021г. по т.д.№1915/2019г. на ОС Варна, то е оставено без уважение. Сочи се, че с Определение №260827/10.08.2021г., обявено в на 12.08.2021г. в ТРРЮЛНЦ, съдът по несъстоятелността е одобрил списъка с приети вземания, като по реда на чл.692, ал.4 от ТЗ е включил и вземане на ответното дружество в размер на 81779.20лв., представляващо лихва за забава върху сумата от 498951.79лв. за периода от 10.06.2019г. до 19.01.2021г. Оспорва се съществуването на процесното вземане по фактура №1/03.06.2019г., като се поддържа, че липсва търговска сделка с произтичащото от нея парично задължение на стойност, посочена в списъка с приети вземания. Твърди се, че за въпросната фактура, договор за поръчка от 06.11.2018г. и протокол за приемане на работата по последния, ищцовото дружество е узнало едва с получаването на книжата по т.д.№1915/2019г. на ОС Варна. Твърди се още, че ищцовото дружество никога не е възлагало на ответното дружество извършването на действия по мандатни правоотношения, както и че не са извършвани каквито и да е правни и фактически действия от второто дружество във връзка с придобиването на описани в договора за поръчка имоти. Сочи се, че поземлен имот с площ от 17074кв.м. в гр.В., кв.“****** с №060084, е придобит от ищцовото дружество с Постановление за възлагане от 21.03.2019г. на пом.частен съдебен изпълнител Миглена Желязкова на ЧСИ Захари Д. по изп.дело №1277/2015г. за удовлетворяване на вземанията на взискателя ”Елмон Пропъртис” ЕАД, като в хода на изпълнителното производство дружеството е било представлявано от адв.З.Ж. въз основа на подписано адвокатско пълномощно. На следващо място се сочи, че през 2018г. М.К. се е свързал със С.Г. и Ж.Ж., в качеството им на собственици на ”Елмон Груп” ООД с идеята за съвместни бизнес проекти, като им предложил да изкупят собствен на “Сано България“ АД /в което първият е акционер/ имот, находящ се в гр.В., кв.“******, с площ от 17074кв.м., който имот многократно е изнасян на публична продан от ЧСИ. Твърди се, че предложението на К., е впоследствие върху имота да се изгради съвместно комплекс от еднофамилни къщи, като инвеститори да бъдат К. чрез контролирани от него дружества и “Елмон Груп“ ООД. Въпросният проект заинтригувал собствениците на “Елмон Груп“ ООД, които в края на 2018г. регистрирали ищцовото дружество. На 28.12.2018г. новорегистрираното дружество е сключило договор за цесия, по силата на който е придобило вземания на “Алианц Банк България“ АД по договор за банков кредит, който обезпечен с ипотека върху собственият на “Сано България“ АД поземления имот от 17 дка в 3 гр.В., кв.“******. Ищцовото дружество встъпило в правата на взискателя по образуваното от “Алианц Банк България“ АД изп.дело №1277/2015г. на ЧСИ Захари Д., съответно участвало и спечелило публичен търг, като с Постановление на ЧСИ от 21.03.2019г. въпросният имот му е възложен в собственост. По настояване на М.К. и в духа на бъдещото съвместно бизнес партньорство, за член на Съвета на директорите на ищцовото дружество и за негов изпълнителен директор, е избрана Ц.Ц.Б.. С Договор от 05.02.2019г. “Елмон груп“ ООД /дружество майка на ищцовото дружество/, е възложило на “Агора 66“ ООД геодезически дейности по заснемане-тахиметрия, проект за делба на имота на парцели и изработване на ПУП. Резултата от възлагането е предаден на възложителят с Приемопредавателен протокол от 08.07.2019г. Твърди се, че в следващите няколко месеца са водени преговори, по повод на които М.К. изготвя редица проекти за споразумения, меморандуми и договори за прехвърляне на акциите на “Елмон Пропъртис“ ЕАД. В следствие от тези действия, на С.Г. и Ж.Ж. им станало ясно, че единствената цел на К. е да придобие акциите на “Елмон Пропъртис“ ЕАД заедно с имота от 17 дка, без да заплаща насрещна цена за това.

След узнаване на действителните намерения на К., на 10.07.2019г. Ц.Ц.Б., е освободена от длъжността изпълнителен директор и член на Съвета на директорите в ищцовото дружество, за което с уведомително писмо от 17.07.2019г. по електронна поща, са уведомени М.К. и Ц.Б.. Последната е поканена в 3-дневен срок да върне всички документи и печата ищцовото дружество, но до настоящия момент това не е сторено. Твърди се, че след подаден на 17.09.2019г. сигнал в прокуратурата срещу К., С.Г. е станал обект на заплахи с цел изнудване от страна на първия. По време на проведена среща през м.ноември 2019г., в присъствието на Ж.Ж., К. отправя заплахи към С.Г., че ако не му прехвърли собствеността върху имота от 17 дка в кв.В. на цена, която първия определи, то той ще обяви притежаваните от Г. и Ж. дружества в несъстоятелност. Известява им още, че ищцовото дружество дължи на ответното такова сумата от 394610 евро за предоставени консултантски услуги, каквито никога не са възлагани и респ. получавани от дружеството “Елмон Пропъртис“ ЕАД или “Елмон груп“ ООД. Поддържа се, че от управителния орган на дружеството, не са взимани решения за сключване на подобни договори, още повече на такава стойност, както изисква устава. Сочи се, че справка в Търговски регистър установила, че към 2018г. и 2019г. действителният собственик на ответното дружество, според представената декларация от управителя по чл.63, ал.4 от ЗМИП, е М.К.. Поддържа се, че по повод узнатия през м.декември 2019г. договор за поръчка, сключен от бившия изпълнителен директор на ответното дружество-Ц.Б., на 23.12.2019г., чрез ЧСИ на ответното дружество е връчено уведомление, с което оспорена действителността на сделката, като е обективирано и изявление по смисъла на чл.301 от ТЗ, че не се потвърждават действията на Ц.Б., които са без представителна власт.

На следващо място се оспорват процесните договор за поръчка от 06.11.2018г., фактура №1/03.06.2019г. и протокол за приемане на работа, като антидатирани и създадени след освобождаването на изпълнителния директор на дружеството Ц.Б. на 09.07.2019г., като се поддържа, че въпросните документи не обвързват ищцовото дружество. Твърди се, че антидатирането на процесиите документи, се установява от множество обстоятелства, 4 първото от които е, че веднага след узнаването за документите през м.декември 2019г., ищцовото дружество, се е противопоставило на сключването им по смисъла на чл.301 от ТЗ.

Освен това като първични документи договорът за поръчка и издадената въз основа на него фактура, подлежат на счетоводно отразяване в определен срок, като това не е станало през 2018г. или 2019г., въпреки че по това време счетоводител на ищцовото дружество е Ц.Б..

Неосчетоводяването на процесната фактура до м.декември 2019г. в ищцовото дружество означава, че същата не е доведена до знанието на дружеството, като не е налице приемане на същата с конклудентни действия, каквито биха се явили счетоводното отразяване.