Решение № 207 от 15.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Бургас , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Недялка П. Пенева

Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212100500810 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Р. С. С., Бургаска област, ответник в първоинстанционното производство, чрез назначен при условията на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв. Радиева, срещу Решение №260455/15.03.2021г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№3186 по описа на съда за 2020г., с което е прието за установено по отношение на въззивника, че съществува вземане в полза на „Топлофикация Перник“ – АД, в размер на 364.66 лева – главница за ползвани топлинни услуги за жилище, находящо се в ***, за периода 01.05.2017г. – 31.03.2018г. и изравнителна сметка за м.юли 2018г. със знак минус, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2019г., до окончателното й изплащане, както и 95.03 лева – мораторна лихва за забава за периода 09.07.2017г. – 06.11.2019г.;

75 лева – съдебно – деловодни разноски в заповедното производство и 825 лева – разноски в исковото производство.

Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Извършва подробен анализ на предпоставките и нормативната уредба, необходими за възникване на задължение за ответника за заплащане на процесните суми – същият да е потребител на топлинни услуги; да е налице валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия; ищецът да е изпълнил своето задължение за доставяне на услуги за претендирания период; ответникът да е живял и потребил тези услуги; топломерите в имота да са били изправни и реално отчитани; ответникът да дължи сумите, които се претендират; че Общите условия на ищеца са били публикувани в един централен и един местен всекидневник; че са налице предпоставките на §1, т.42 ЗЕ.

Излагат се съображения, че имотът, за който се твърди че е доставена топлинната енергия е бил предмет на договорна ипотека и на принудително изпълнение, като е бил продаден на публична продан на 18.04.2018г., поради което не 1 е ползван от ответника.

Въззиваемият – ищец „Топлофикация Перник“ – АД не представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира че предвид липсата на писмен отговор по реда на чл.131 ГПК от ответника на подадената искова молба, първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, относно качеството на ответника на собственик на недвижим имот – жилище – апартамент -*** в ***, който имот е топлоснабден. Установено от извършената съдебно – техническа експертиза е, че за исковия период ответникът е ползвал топлинна енергия за един радиатор, щранг и лира и сградна инсталация, като в сградата е въведена система за дялово разпределение, а топломерът се намира в абонатната станция на сградата и е преминал необходимите проверки и е изправен. Установено от експертизата е, че сумите за топлинна енергия са изчислени правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба; методиката за дялово разпределение е спазена. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част се споделят от въззивната инстанция на осн. чл.272 ГПК.

Въззивната инстанция намира, че оплакванията във въззивната жалба, касаещи качеството на ответника на потребител на топлинна енергия, респ. – последиците от това, са преклудирани. В отговора си на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички свои правопогасяващи, правоизключващи или правоотлагащи възражения, с които разполага, а съдът е длъжен да ги разгледа. В първоинстанционното производство назначеният по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител не е представил отговор на исковата молба, не е направил възраженията, обективирани във въззивната жалба, поради което същите са несвоевременно заявени и въззивната инстанция не дължи произнасяне по тях. Възражението, че доколкото имотът, за топлоснабдяването на който е предявен настоящият иск, е бил предмет на договорна ипотека и продаден на публична продан, освен несвоевременно заявено, не е подкрепено и с доказателства.

За пълнота на изложението следва да се каже: За установяване претенцията на ищеца е извършена съдебно – техническа експертиза, установяваща, че през целия процесен имот е доставяна топлинна енергия до абонатната станция на адреса, на който се намира процесния имот, която е захранвала включените абонати. При изчисляване на процесните суми е спазена Методиката за дялово разпределение, като в тази връзка сумите са изчислени правилно; отчетените и записани от топлинния счетоводител и ищеца суми съответстват на тези по издадените фактури и справките.

Предвид наличието на доказателства, които установяват по категоричен начин, че за процесното жилище е отчетена и таксувана топлинна енергия, настоящият състав намира, че за процесния период начислените от ищеца суми са дължими от ответника.

Първоинстанционното решение, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид обстоятелството, че ответникът е представляван от процесуален представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, който е подал въззивната жалба и не е внесъл държавна такса, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БОС държавна такса за въззивно обжалване, в размер на 37.50 лева.

2

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски, направени във въззивното производство, представляващи 200 лева – адвокатско възнаграждение за особен представител и 200 лева – адвокатско възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.8, вр. чл.37 ЗПП. С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №260455/15.03.2021г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№3186 по описа на съда за 2020г.

ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН**********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация - Перник“ – ЕАД, ЕИК113012360 – гр.Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сума, в размер на 400 лева - СЪДЕБНО – ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ.

ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН**********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаски окръжен съд, държавна такса за въззивно обжалване, в размер на 37.50 лева.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3