Решение № 260046 от 19.01.2021, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Русе,

19.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на втори декември две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря РАДОСТИНА

СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1918 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е.М.Ш., чрез адв. П.И., подадена срещу наказателно постановление № 6997/09.10.2020г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура” град София, с което му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 3500 лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на ангажираните твърдения се релевират доводи, че административнонаказващия орган, издал наказателното постановление, не притежава материалноправна компетентност.

Инвокират се доводи, че НП е бланкетно по отношение на местоизвършването на нарушението като са посочени единствено датата и мястото на откриване на нарушението, а е било обективно възможно, предвид представения пътен лист, проверяващите да определят мястото на извършване на нарушението, което е мястото, където състава на ППС е натоварен или е започнал движението си по републиканската пътна мрежа и се твърди, че е нарушен чл. 59, ал. 1 ЗАНН и не е налице съвпадение на посоченото място на установяване на нарушението с мястото на неговото извършване като всяко отклонение и неправилно или непълно посочване на този реквизит, засяга законово определените и гарантирани права на санкционираното лице, респективно правото му на адекватна защита. На следващо място се релевират доводи, че наказващия орган не е спазил законовоопределените изисквания на ЗАНН, тъй като не е изложил в пълнота обстоятелствата и фактите около нарушението и е следвало да изложи всички обстоятелства около нарушението, касаещи процесния превоз като липсата в акта на съществени елементи, касаещи съставомерни признаци на нарушението не следва да се извежда по тълкувателен път от страна на съда. По същество на спора се инвокират доводи, че забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, не е абсолютна и предпоставките за нейното преодоляване са посочени в Наредба № 11 за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от 03.07.2001г. на МРРБ като лицата, които могат да искат такова разрешение са изчерпателно посочени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите и при неизпълнение на задължението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП, разпоредбата на чл. 53, ал.1 ЗП предвижда административно наказание на физически лица, но това не са водачите на ППС, както е приел административнонаказващия орган, тъй като за последните е предвидена отделна отговорност с разпоредбата на чл. 177, ал. 3 ЗДвП за извършено нарушение по чл.

139, ал.1, т. 2 ЗДвП и водачите на тези ППС могат да носят отговорност единствено съобразно нормите на ЗДвП. Именно защото регистрираните превозвачи следва да се снабдят със съответното разрешително за извършване на превоз в случаите на чл. 26 ЗП, то върху санкционираният не тежи задължението за снабдяване с разрешително за извършване на конкретния превоз с ППС, което е извънгабаритно и/или тежко, от което се прави и извод за липса на извършено нарушение от страна на жалбоподателя и несъставомерност на деянието с оглед неговия субект. Излагат се доводи, че в диспозитива на оспореното наказателно постановление са посочени две отделни нарушения, а водача е наказан с едно наказание и не е ясно за кое от двете нарушения се отнася. Оспорват се посочените в НП стойности, установени при измерването. Оспорва се годността на техническото средство, с което е извършено измерването. Изразява се несъгласие с определения размер на административното наказание и в условията за алтернативност се моли наказателното постановление да бъде изменено като бъде намален размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание до минималния такъв предвиден в санкционната разпоредба.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от процесуалния му представител, с която поддържа депозираната жалба.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура” град София, чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде отхвърлена. В хода и по реда на съдебните прения, релевира доводи, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, нито същите са издадени в противоречие с материални норми на закона, както се твърди от жалбоподателя.

Във връзка с твърденията с жалбата, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган се излагат доводи, че е спазена процедурата по установяване на нарушението и съставянето на акта и наказателното постановление, визирана в Глава трета ЗАНН. Посочва се, че АУАН е съставен от длъжностно лице по смисъла на чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП, оправомощено от Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ със Заповед № РД-11-1267/17.10.2019г. на Председателя на АПИ, а самият актосъставител фигурира като длъжностно лице на Агенция „Пътна инфраструктура“ в посочената заповед. По отношение наказателното постановление, се релевират доводи, че същото е издадено от компетентен орган, на който са делегирани правомощия на административнонаказващ орган, по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗАНН и в съответствие с разпоредбата на чл.

56, ал. 3, т. 1 ЗП със заповед № РД-11-1266/17.10.2019г. на Председателя на УС на АПИ. Релевират се доводи, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени процесуалните правила и норми, като в АУАН нарушението е описано максимално точно, както словесно, така и чрез посочване нарушените законови разпоредби, като това съдържание е привнесено идентично в наказателното постановление, което е издадено в срока по чл. 34 ЗАНН. Във връзка с твърденията, касаещи неправилното определяне мястото на нарушението се застъпва тезата, че е без значение, къде е започнало същото, а от значение е факта, че нарушението е продължавало по време на осъществяване на движение по път от републиканската пътна мрежа без наличие на документ, разрешаващ изпълването на пътя в условията на „Специално ползване на пътищата“ и стриктно са изпълнени нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и в АУАН и НП описанието на нарушението е достатъчно ясно, точно, пълно, конкретно и съдържа всички необходими белези, които го индивидуализират и въз основа на него наказаното лице е могло да разбере, какво е нарушението, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. По същество на спора се релевират доводи, че нарушеното е осъществено от обективна и субективна страна. Излагат се доводи досежно неоснователността на твърденията с жалбата за несъставомерност на деянието с оглед субекта на нарушението. В тази връзка се развиват съображения, че нарушената разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП не поставя изисквания относно субекта, който трябва да се снабди с разрешение за специалното ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата без за това да има надлежно издадено разрешение и жалбоподателят именно в качеството си на водач на превозното средство, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия автомобил без надлежно разрешение е физическото лице, извършител на нарушението по смисъла на чл. 53, ал. 1 ЗП. По отношение нормите на чл. 177 ЗДвП и чл. 53, ал. 1 ЗП се посочва, че същите не защитават идентични обществени отношения, а касаят различни нарушения. Заема се становище за неоснователност на възраженията на жалбоподателя, че неизпълнението на чл. 37, ал. 3 от наредбата не следва да бъде отчитано като отегчаващо отговорността обстоятелство. Излагат се доводи за неоснователност на възраженията на жалбоподателя, че са налице две отделни нарушения, за които на същия е наложено едно наказание и релевантното в случая е измерването на натоварването на ос на превозното средство, а не на цялото ППС и посочените в НП натоварвания на единична ос (2-ра) на тройна ос обосновава извода, че ППС-то е тежко и в случая не се касае за две отделни нарушения. Развиват се съображения за неоснователност на възраженията, касаещи липсата на посочване на факти относно начина на измерване, средствата за измерване, техния вид и техническата им годност. Излагат се подробни съображения във връзка със субективната страна на деянието и досежно видът и размерът на наложеното наказание. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Русе, редовно призовани, не изпращат представител.

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът, след като обсъди инвокираните от жалбоподателя доводи, съобрази релевираните от процесуалния представител на административнонаказващият орган съображения и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира, за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е било образувано за това, че на 16.09.2020г., в 13.50 часа, на път І-2, км. 11, на 800 м. преди разклон за село Червена вода, е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Волво“, модел „ФХ“ с рег. № В 66 24 НН и полуремарке с три оси с рег. № В 00 84 ЕН и при извършена проверка и направено измерване е било констатирано, че същото надвишава нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:

Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 15.680 т., при максимално допустимо натоварване 11.5 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от наредбата и при измереното разстояние между осите 1,32 м, сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.080 тона, при максимално допустимо натоварване 24 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ на Наредбата.

Измерването е било извършено с техническо - електронна везна модел CAPTELS, тип ORA 10 № 785 и ролетка.

При поискване, водачът не представил на длъжностните лица от АПИ валидно разрешение за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата.

На водача бил съставен АУАН № 0007874 от 16.09.2020г., в който актосъставителя приел, че установените факти, досежно констатираното превишаване на стойностите по чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“, вр. чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и липсата на разрешение за дейности от специално ползване на пътищата, издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ), осъществяват състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.

Актът бил съставен в присъствието на водача, бил му предявен за запознаване и подписан от с възражение, че измерването не е вярно, тъй като не отговаря на пътно прехвърлителната разписка на ППС.