Определение № 631 от 07.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 631 гр. Пловдив, 07.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500390 по описа за 2024 година Производството е по реда на 274 във вр. с чл.417 и чл.71 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Г. Н. Е., ЕГН – **********, и В. Н.

Е., ЕГН- **********, чрез адв. В. Д., против Определение № 20/02.01.2024г., постановено по гр.д.№ 18402/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр.с., в частта, с което е оставено без уважение искането им, в качеството на заявители, да им бъде върната внесената по делото държавна такса. Молят определението да бъде отменено изцяло в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се постанови връщане на внесената държавна такса по посочените от тях банкови сметки.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу обжалваем акт и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд – Пловдив от Г. Н. Е. и В. Н. Е. е подадено заявление с по чл.417 от ГПК с вх.№ 113883/12.12.2023г.

С Молба с вх.№ 117716/21.12.2023г., подадена от Г. Н. Е. и В. Н.

Е., чрез адв. В. Д., заявяват, че оттеглят подаденото Заявление за издаване на Заповед за изпълнение чл. 417 от ГПК с вх. № 113 883 от 12.12.2023г., по повод което е образувано ч.гр.д. № 18402/2023г. по описа на Районен съд - гр.

Пловдив, X с., тъй като отношенията между страните са уредени, преди да има произнасяне по образуваното дело и преди да бъде постановено издаване 1 на Заповед по чл. 417 от ГПК. Тъй като съдът не се е произнесъл по подаденото Заявление за издаване на Заповед за изпълнение чл. 417 от ГПК с вх. № 113883/ 12.12.2023г., правят искане да им бъде възстановена заплатената държавна такса в размер на 5857 лв., н а двамата заявители по равно, на посочените банкови сметки.

Районният съд, за да постанови атакувания съдебен акт, излага основни съображения, че искането за връщане на платената държавна такса е неоснователно, тъй като не е налице нормативно основание за това.

Разпоредбите на ГПК не предвиждали връщане на внесената държавна такса при десезиране на съда поради оттегляне или отказ от иска. Връщане на половината от държавната такса, съгласно чл.78, ал.9 от ГПК, е предвидено само в случаите на приключване на делото със спогодба, каквато хипотеза не е налице.

С частната жалба на Г. Н. Е. и В. Н. Е. са направени възражения, че производството по гр.д. № 18402/2023г., по описа на Районен съд - гр.

Пловдив, X с-в. е образувано по повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 113883/12.12.2023г. и е заплатена държавна такса в размер на 5857 лв. В предвидения от закона тридневен срок, съгласно чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът не се е произнесъл по направеното искане. С Молба от 21.12.2023г. с вх. № 117716 е оттеглено подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и е направено искане за възстановяване на заплатената държавна такса, тъй като преди да има разглеждане и произнасяне по образуваното дело, отношенията между страните са уредени извънсъдебно.

Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е основателна. Съгл. чл.71 ал.1 от ГПК – По водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Под „водене на дело“ следва да се разбира съвкупността от всички извършени процесуални действия от съда от датата на образуването до приключването му със съдебен акт. В конкретния случай, не е налице хипотезата на „водене на дело“, тъй като след образуването /на 12.12.2023г./ на делото до датата на депозиране на Молба с вх.№ 117716/21.12.2023г. от двамата заявители, с която са направили изявление, че оттеглят подаденото Заявление с вх.№ 113883/12.12.2023г. не е извършено нито едно процесуално 2 действие от съда, респ. съответно липсва и произнасяне със съдебен акт, включително такъв по движението на производството. Въззивната инстанция намира, че в случая не е налице хипотезата на начисляване на държавна такса при оттегляне или отказ на иск, защото при образуваното производство липсва движение по делото, тъй като съдът не е постановявал съдебен акт.

Ето защо, внесената държавна такса от заявителите се явява недължимо внесена и подлежи на връщане, тъй като не е налице основанието за събирането по чл.71 ал.1 от ГПК - „водене на делото“, тоест да са извършени процесуални действия от съда. Съгл. чл.12 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – По заявление за издаване на заповед се събира такса, както следва: т.2 – на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – 2% върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Диспозицията на тази правна норма следва да се разбира в смисъл, че таксата е дължима и начислена с основание само при произнасяне от съда по заявлението за издаване на заповед и изпълнителен лист, но не и при прекратяването на делото поради оттегляне на заявлението, без да се били изобщо извършени процесуални действия от съда. В тази насока е и съдебната практика – Определение № 142/ 23.02.2010г., постановено по ч.т.д.

№ 917/ 2009г. по описа на ВКС, II т.о. и Определение № 206/20.03.2013г., постановено по ч.т.д. № 1126/2013г., по описа на ВКС, I т.о., с които се посочва, че трябва да се отчете спецификата на заповедното производство, в което „воденето на делото“ представлява самото произнасяне по направеното искане за издаване на заповед за изпълнение.

Ето защо, обжалваното определение ще бъде отменено в обжалваната му част, ще се постанови връщане на внесената държавна такса и делото ще се върне на Районен съд – Пловдив за довършване на процедурата по връщане на внесената държавна такса, по равно на двамата заявители, по описаните от тях банкови сметки. В останалата част за прекратяване на производството по делото, определението е влязло в сила.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 20/02.01.2024г., постановено по гр.д.№ 3

18402/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр.с., в частта, с което е оставено без уважение искането на Г. Н. Е., ЕГН – **********, и В. Н. Е., ЕГН- **********, в качеството на заявители, в производство по чл.417 от ГПК, да им бъде върната внесената по делото държавна такса в размер на 5857 лв., като вместо това постановява-

Да бъде върната на Г. Н. Е., ЕГН – **********, и В. Н. Е., ЕГН**********, внесената държавна такса

/с

Разписка

№

20235330026673/12.12.2023г., 11,32 часа, чрез ПОС – Районен съд – Пловдив/, в размер на 5857 лв., по равно, на посочените, от тях двамата, банкови сметки.

Връща делото на Районен съд, X гр.с., за изпълнение на процедурата по връщане на Г. Н. Е., ЕГН – **********, и В. Н. Е., ЕГН- **********, внесената държавна такса в размер на 5857 лв., по равно, на посочените от тях двамата, банкови сметки.

В останалата част определението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4