Решение № 771 от 05.12.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. В., 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело № 20221320101704 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявените от ищеца „Е.П.“ ЕАД, с предходно наименование ЧЕЗ Е.Б. АД с ЕИК:175133827, със седалище и адрес гр. С.

1784, район М., бул. Ц.Ш., 159, бл. Б.М., Бизнес център, представляван от Х.Б.Б. и К.К. искове с правно основание по чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 107 от ЗЕ, против ответника В. А. М., ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ж.к. „Заводско селище“, бл.14, вх.А, общ. В., обл. В. д, сумата 363.75 лв. / триста шестдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ главница , лихва 6,90 лв. /шест лева и деветдесет стотинки/ от 30.12.2021г. до 28.03.2022 г.законната лихва от датата на подаване на заявлението 06.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 25.00лв. /двадесет и пет лева/разноски по делото за държавна такса и 85.00 лв. /осемдесет и пет лева/ адвокатско възнаграждение, за ползвана ел. енергия за периода от 06.11.2021г. до 28.03.2022г., за разноски в съдебното производство но настоящото дело в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ за държавна такса в настоящото производство, 155 лв. /сто петдесет и пет лева/ адвокатско възнаграждение и 400 лв. /четиристотин лева/внесен депозит за особен представител на ответника.

По подадено заявление от ищеца за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ЧГД №657/2022г. по описа на ВРС . Издадена е заповед № 318 от 15.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, с която ответникът следва да заплати на ищеца сумите : сумата от 363.75 лв. / триста шестдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ главница , лихва 6,90 лв. /шест лева и деветдесет стотинки/ от 30.12.2021г. до 28.03.2022 г.законната лихва от датата на подаване на заявлението 06.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 25.00лв. /двадесет и пет лева/разноски по делото за държавна такса и 85.00 лв. /осемдесет и пет лева/ 1 адвокатско възнаграждение за ползвана ел. енергия за периода от 06.11.2021г. до 28.03.2022г.

Залепено е уведомление по чл. 47 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда в указания срок за връчване на книжа по делото, след което с определение №884/16.06.2020г. по ч.гр. д. № 657/2022г. по описа на ВРС е дадено указание на заявителя в едномесечен срок от връчване на съобщението маже да предяви иск за съществуване на вземането си. В указания срок заявителят е предявил установилен иск за вземането си пред съда, като надлежно в срок е представил копие от искова полба по заповедното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения срок особеният представител на ответника е подал писмен отговор, с който изразява становище, че предявените искове са неоснователни. Моли на това основание предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ищецът, редовно уведомен по чл. 56, ал. 2 от ГПК не изпраща представител в с.з.. В представена молба по делото процесуалният представител на ищеца заявява, че няма възражения по доклада, моли да се уважат предявените искове с исковата молба и се претендират разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Особеният представител на ответника в с.з. моли да бъдат отхвърлени предявените искова поради плащане изцяло на процесното задължение.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

От приетите като писмени доказателства по делото копия на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ ЕАД“ ” АД, се установява, че ищецът е краен снабдител и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ.

Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ответника.

Съгласно чл.91, ал.1 във връзка с чл.92, т.1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай, сделки с електрическата енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са крайният снабдител на електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/. Съгласно чл.97 и чл.98а от ЗЕ доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно §1, т.41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, 2 който купува енергия или природен газ.

Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката.

Задълженията по фактуригте са станали ликвидни и изискуеми, тъй като съгласно чл. 19, ал. 8 от Общите условия неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума.

По делото е представено и прието копие от платежно нареждане за внесена сума в размер 1119,38 лв. по сметка на ищеца „Е.П.“ ЕАД, представено от особения представител на ответника, с което се твърди, че вземането по предявените искове е погасено изцяло, ведно с лихви и разноски.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС по иска с правно основание чл. 422 от ГПК съдът преценява дължимостта на вземането към датата на приключване на съдебното дирене. Не ищецът е този, който преценява към коя дата иска установяване на съществуването на вземането. Мотивите на ОСГТК се основават на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, който в случая следва да се разглежда в светлината на постъпилото заявление за издаване на заповед за изпълнение, т.е. съдът преценява всички факти, настъпили след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. В конкретния случай след издаване на заповедта за изпълнение е настъпило изпълнение и съдът трябва да го вземе предвид при обсъждане на дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение в съответствие със задължителното тълкуване на закона, направено от ОСГТК. Това означава, че в частта, в която е налице плащане искът следва да бъде отхвърлен, а да бъде уважен единствено в частта, в която сумите са останали неплатени.

Установителният иск следва да бъде отхвърлен, тъй като вземането е погасено преди приключване на съдебното дирене.

С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното производство. Съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.201г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС). В случая вземането е погасено, включително и законната лихва в размер на 60.63 лева и 400 лева внесен депозит за особен представител, поради което и този иск следва да се отхвърли.

Поради горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от ищеца „Е.П.“ ЕАД, с предходно наименование ЧЕЗ Е.Б. АД с ЕИК:175133827, със седалище и адрес гр. С.

1784, район М., бул. Ц.Ш., 159, бл. Б.М., Бизнес център, представляван от Х.Б.Б. и К.К. искове с правно основание по чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 107 от ЗЕ, против ответника В. А. М., ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ж.к. „Заводско селище“, бл.14, вх.А, общ. В., обл. В. д, сумата 363.75 лв. / триста шестдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ главница , лихва 6,90 лв. /шест лева и деветдесет стотинки/ от 30.12.2021г. до 28.03.2022 г.законната лихва от датата на подаване на заявлението 06.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 25.00лв. /двадесет и пет лева/разноски по делото за държавна такса и 85.00 лв. /осемдесет и пет лева/ адвокатско възнаграждение, за ползвана ел. енергия за периода от 06.11.2021г. до 28.03.2022г., за разноски в съдебното производство но настоящото дело в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ за държавна такса в настоящото производство, 155 лв. /сто петдесет и пет лева/ адвокатско възнаграждение и 400 лв. /четиристотин лева/внесен депозит за особен представител на ответника.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ВОС, считано от връчване на съобщенията за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4