Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 691 от 23.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3022/2021
Вид
Решение № 691
Подписан
23.05.2022
В сила
23.05.2022
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Пловдив, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско дело № 20215300503022 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ИВ. Д. Ч. против решение № 261817/24.06.2021 г., постановено по гр.д. № 7733/2019 г. на Районен съд Пловдив, І гр. състав, което се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против „ТТ Логистика“ ООД иск по чл. 215, ал. 1 от КТ за разликата над уважения размер от 1064,70 лв. до пълния претендиран размер от 1250 лв. Счита се, че в тази част решението е неправилно по изложени съображения и се моли за отмяната на решението в тази част, като се постанови друго решение по същество, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати обезщетение за командировки за всички 30 дни в пълен размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ТТ Логистика“ ООД не е взела становище по жалбата.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

1

Между страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността “****“, като същото е възникнало по силата на трудов договор от 13.03.2019 г., с уговорен изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, както и че трудовото му правоотношение е било прекратено едностранно от работодателя без предизвестие, в срока за изпитване, със заповед Заповед № 30 от 08.04.2019 г., докато е бил в Испания. Не е спорно, че през цялото време ищецът е осъществявал международен превоз в Испания. Или, трудовото правоотношение е продължило 26 дни.

В исковата молба са били изложени твърдения, че разходите на ищеца за билетите до Испания и обрано били за сметка на работодателя, като същите били заплатени от него. Тъй като обаче пътуването до Испания отнемало два дни в едната посока, то претендира за заплащане на командировъчни пари и за дните на пътуване, или общо за 30 дни.

С първоинстанционното решение ответното дружество „ТТ Логистика“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца ИВ. Д. Ч. на основание чл. 215, ал. 1 КТ сума в размер от 1064,70 лв., представляваща дължимо обезщетение за командироване в чужбина за двадесет и шест дни, в периода 13.03.2019г.08.04.2019г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /17.05.2019г./ до окончателното и изплащане. В тази част решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Така претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за командироване в чужбина е уважена с влязло в сила решение, като присъдената сума обхваща целия период на съществувалото трудово правоотношение. За периода от четири дни, за който ищецът твърди, че е пътувал до Испания и обратно до България с автобус, страните не са били в трудово правоотношение, поради което и работодателят не дължи на ищеца заплащане на обезщетение за командироване в чужбина.

Ето защо, искът за заплащане на такова обезщетение за посочените четири дни е неоснователен и следва да се отхвърли. Районният съд, като е отхвърлил иска в тази част, е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

По тези съображения Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261817/24.06.2021 г., постановено по гр.д. № 7733/2019 г. на Районен съд - Пловдив, І гр. състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от ИВ. Д. Ч. с ЕГН ********** против “ТТ Логистика“ ЕООД, ЕИК 201171062 иск с правно основание чл. 215, ал. 1 от КТ, за заплащане на дължимо обезщетение за командироване в чужбина за още четири дни, за периода 11.03.2019 г. - 12.03.2019г. и 09.04.2019г. 10.04.2019 г. и за разликата над уважения размер от 1064,70 лв. до пълния претендиран размер от 1250 лв.

2

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3