Решение № 260290 от 09.12.2021, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 367 09.12.2021 г. град

Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: Дарина Й. при секретаря Станка Чавдарова като разгледа докладваното от съдия Дарина Й. търговско дело № 129 по описа за

2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на „БУРГСТРОЙ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Бургас, п.к. 8000, ж.к. Лазур, бл. 97, ет. 1, представлявано от управителя Александър Иванов Спасов, против „ДОМУС ЕКСТРА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Свети Влас, п.к. 8256, бул./ул.

***, представлявано от управителя Аудрюс Скарджюс, за приемане за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи сумата от 200 000 лв. – неустойка за забава, съгласно споразумение от 19.02.2016 год., ведно със законната лихва от 09.10.2019 год., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 957/2019 год. по описа на РС Несебър.

Ищецът твърди, че на 19.02.2016 год. между страните по делото и други физически и юридически лица е сключено споразумение с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите, с което ответникът се задължил със свои сили и средства да изпълни довършителните работи в сгради с идентификатори *** и *** (корпус „А“ и „Б“), в това число самостоятелните обекти на ищеца, общо 15 бр. апартамента, в степен на завършеност съгласно приложение №1 към споразумението; да ги предаде на „Бургстрой“ ООД и да въведе сградите в експлоатация в срок до 2 и ½ години, считано от датата на подписване на споразумението, т.е. в срок до 19.08.2018 год. Срещу това задължение ищецът „Бургстрой“ ООД поел задължение да прехвърли на „Домус екстра“ ЕООД дяловете си от капитала на „Си инвест“ ЕООД и собствеността върху апартамент А-34. Твърди се в исковата молба, че според т.5.1 от споразумението в случай на неизпълнение на поетите задължения от ответника – да предаде самостоятелните обекти или част от тях във вид и степен на завършеност съгласно приложение №1 и/или да въведе сградите в експлоатация в уговорения срок, и ако забавата продължи повече от 9 месеца, „Домус екстра“ ЕООД дължи на ищцовото дружество неустойка в размер на 200 000 лв. Твърди се, че за обезпечение на това задължение е учредена ипотека върху самостоятелни обекти , собственост на „Си инвест“ ЕООД. Твърди се, че ищецът е изпълнил в срок поетите задължения по споразумението. Заявява се, че „Домус екстра“ ЕООД не е изпълнило своите задължения – да изпълни довършителните работи в двете сгради, в това число и в самостоятелните обекти на ищеца, да ги предаде на „Бургстрой“ ООД в уговорения вид и степен на завършеност и да въведе сградите в експлоатация. Изтъква се, че поетите задължения не са изпълнени нито в срока по споразумението, нито в гратисния период, в който не се е дължала неустойка.

Ищецът твърди, че поканил ответника и „Си инвест“ ЕООД да удостоверят вида и степента на завършеност на обектите, както и въвеждането на сградите в експлоатация, но нито едно от двете дружества не се явило при нотариуса. „Бургстрой“ ООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№957/19 год. по описа на НРС и такава била издадена, но длъжникът подал възражение, поради което се иска установяване на вземането за неустойка за неизпълнение на поетите със споразумението задължения съобразно уговореното. Ангажирани са доказателства.

В предоставения срок по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Заявява се, че за ответното дружество са възникнали две задължения – да завърши собствените на ищеца обекти и да въведе сградите в експлоатация, но неустойката е уговорена само в случай на пълно неизпълнение от страна на ответника. Ответникът твърди, че е изпълнил основното си задължение – да завърши всички самостоятелни обекти на ищеца в сграда „А“, в уговорения срок и във вид и степен на завършеност съгласно приложение №1. Сочи се, че е поето и задължение за предаване на обектите на „Бургстрой“ ООД, от което следва, че ищецът е трябвало да окаже дължимото съдействие, свързано с приемането на довършителните работи и самостоятелните обекти. Въпреки многократните покани от ответника, такова съдействие не било осигурено от ищеца. Твърди се, че ответникът изпълнил по т.4.4 от споразумението - поканил „Бурстрой“ ООД да приеме довършителните работи и му изпратил на електронна поща проект за акт обр.15.

Според ответника непредаването на довършените самостоятелни обекти се дължи не на неговото поведение, а на бездействието на „Бурстрой“ ООД, изразяващо се в неоправдано неприемане на предложеното изпълнение при все, че ищецът не е изложил писмени претенции срещу изпълнението в изискуемата по т.4.4 от споразумението писмена форма.

С отговора се въвежда възражение за нищожност на неустоечната клауза, като накърняваща добрите нрави. Твърди се, че стойността на неустойката е съобразена с пълната стойност, необходима за довършване на самостоятелните обекти на ищеца, а не евентуално със стойността на неизпълнените СМР, ако има такива. Твърди се, че дори и неустойката да обезпечава изпълнението на което и да е от поетите задължения, тя излиза извън присъщите ѝ функции. Дори и при пълна завършеност на обектите на ищеца, удостоверено със съответния акт, ако сградите не са въведени в експлоатация неустойка ще се дължи, без за да държи сметка за качеството на изпълнените работи и за това, че от приемането на строежа с акт обр.15 до въвеждането му в експлоатация строителни работи не се извършват. Ответникът твърди, че процесната неустойка противоречи на добрите нрави и създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора.

Ответникът проследява отношенията между страните до подписване на споразумението. Твърди, че според §1 от същото, към момента на подписването му страните са удостоверили, че външните В и К връзки са изцяло завършени, но по-късно се е установило, че външната канализация, изработена от „Бургстрой“ ООД като предходен строител, е изпълнена в отклонение от строителната документация. Това отклонение според ответника е пречка за въвеждане на сградите в експлоатация. Твърди се, че ответникът своевременно уведомил ищеца за констатираното отклонение, още през 2018 год., но не последвали никакви действия за поправка на изпълненото и привеждането му в съответствие със строителните книжа. Заявява се, че със споразумението не е поето задължение от ответника да разкопае, премахне съществуващата канализация и изгради нова съобразно одобрените строителни книжа. Сочи се, че дейностите, за които ответното дружество се е задължило да изпълни вместо „Бургстрой“ ООД, са ясно разписани в приложение №1.

В срока по чл.372 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищеца. В нея се поддържа, че неустойката по т.5.1 от споразумението не е уговорена за пълно неизпълнение, както се твърди от ответника, а като неустойка за забава в изпълнението на което и да е от поетите задължения от ответника. Сочи се, че забавата при изпълнение на задължението за въвеждане на сградите в експлоатация, продължила след 19.05.2019 год., съставлява самостоятелно и достатъчно основание за ангажиране на отговорността на „Домус екстра“ ЕООД.

Въвеждането на сградата в експлоатация всъщност е крайния резултат, за който е поет ангажимент от ответника.

Оспорва се като невярно твърдението на ответника в отговора, че завършил самостоятелните обекти на ищеца в сграда „А“, в уговорения срок и във вид и степен на завършеност съгласно приложение №1. Заявява се, че към настоящия момент общите части в сграда „А“ и обектите на ищеца, находящи се на четвърти етаж, не са изпълнени съгласно уговореното в приложение №1. По отношение на обектите, находящи се на партерен и първи етаж, се твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по т.4.4 от споразумението и не е отправяна покана до „Бургстрой“ ООД да приеме изпълнението на довършителните работи по сградата и обектите. Твърди се, че на 11.06.2019 год. е проведена среща на обекта, при която е установено, че обектът е незавършен и е в състояние, непозваляващо подписване на акт обр.15 и въвеждане в експлоатация. По отношение на проекта за акт обр.15 се заявява, че той се отнася само за ІІ етап на строежа, с което ответникът признава, че както третия етаж, така и общите части на сградата не са завършени. Отделно се излагат съображения за допуснати грешки и неточности в проекта. Твърди се, че предложеният от ответника акт обр.15 е с невярно съдържание, съставен в отклонение от приложимите правни норми и не може да бъде подписан от възложителя. Оспорва се възражението за неоказано съдействие от “Бургстрой“ ООД за приемане на сградите.

Отделно от това твърди, че предоставил на „Домус екстра“ ЕООД пълномощно да го представлява пред общинските органи, юридически и физически лица и т.н., за да има ответникът пълната свобода на действие и да не се нуждае от съдействието на ищеца.

Оспорва се възражението за нищожност на клаузата за неустойка. Ищецът твърди, че тя изпълнява присъщите ѝ обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и развива подробни съображения за това.

Заявява се, че фактите, довели до подписване на споразумението, са ирелевантни, но въпреки това ищецът излага своя фактология на събитията. Излагат се съображения за неотносимост на доводите за некачествено строителство от „Бургстрой“ ООД като първи строител на процесния строеж. Твърди се, че изпълненото от ищеца е прието без забележки от „Си инвест“ с протокол от 05.09.2013 год. Сочи се, че за първи път твърдение за некачествено строителство, изпълнено от ищеца, се въвежда от ответника с електронно писмо от 21.05.2019 год., при краен срок за довършване по споразумението 19.08.18 год. Заявява се, че подобно твърдение противоречи на проекта за акт обр.15, представен от ответника, както и на подписания акт обр.10. Въвежда се твърдение, че като последващ строител е било ангажирано друго дружество – „Престиж – М“ ООД и няма основание за търсене на отговорност на „Бургстрой“ ООД. Заявява се, че след като въпроса за некачествено изпълнена канализация не е бил повдигнат при подписване на споразумението, не може да бъде поставян в хода на процеса под формата на възражение. Ищецът сочи, че новият строител се е запознал с обекта преди да поеме ангажимент за довършването му.

Оспорва се възражението за затаени обстоятелства относно В и К на строежа. Сочи се, че те не кореспондират на наличните документи и са неотносими към спора. Ищецът твърди, че видно от представения с отговора договор за строителство, сключен с „Бургстрой“ ООД, в предмета не са включени дейности по изграждане на В и К. Според него, проектът по част В и К е изменян по време на строителството, извършено от Престиж ООД, а от електронната кореспонденция е видно, че басейнът е ремонтиран и удължаван, което е наложило изменение и одобряване на проект В и К.

Оспорва се възражението на ответника, че отклонението при изграждането на канализацията е единствената пречка за въвеждане на обекта в експлоатация. Сочи се, че самият ответник в електронната кореспонденция признава и други причини – процедиране и въвеждане на пътна връзка, ремонт и удължаване на басейна, озеленяване и благоустрояване на територията. Заявява се, че доколкото проектът по В и К е изпълняван по времето, когато „Бургстрой“ ООД е строител, е изпълняван по устни нареждания на И.С.като В и К инженер.

От ответника е депозиран своевременно писмен отговор на допълнителната искова молба по чл. 373 от ГПК, с който взема становище по доказателствените искания на ищеца и прави доказателствени искания. Мотивира своите доказателствени искания с твърдението, че цели да установи строителство на свързващата канализация от „Бургстрой“ ООД, в отклонение на издадените строителни книжа, което представлява пречка за въвеждане на обекта в експлоатация. Според ответника, ако горните факти бъдат установени, невъвеждането на сградите в експлоатация ще се дължи на поведението на самия ищец.