Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 258 от 04.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1059/2022
Вид
Решение № 258
Подписан
04.05.2023
В сила
04.05.2023
Състав
Петър Узунов, Вера Коева, Емилия Дончева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Благоевград, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело № 20221200501059 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на С. Г. Д., гр.Благоевград, ул.“***, против решение №565/17.10.22г на РС-Благоевград по гр.д.№1670/20г, с пр. осн.чл. 258 и сл. ГПК.

С атакуваното решение са уважени предявените искове, ведно с всички произтичащи от това последици.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита за незаконосъобразен, настоявайки за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, за което подробно се аргументира.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, което също подробно обосновава.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, закона и всички останали обстоятелства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

Анализа на обстоятелствата част и петитума на исковата молба сочат на 1 предявен положителен установителен иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.410 ГПК вр. с чл.500, ал.1,т.3 и ал.2 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.

Разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ оторизира застрахователят да получи от виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, щом посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

С чл. 125, ал.1, т.1 ЗДвП законодателя изрично е задължил службите за контрол на МВР да посещават мястото на ПТП в конкретно посочените хипотези,сред които и случаите на разногласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него(вж.т.7 от цитираната норма).

За възникване на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка "ГО", осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

По делото не се спори, че виновният водач е напуснал местопроизшествието преди идването на контролните органи, както правилно е приел и решаващия съдебен състав. На това сочи представената застрахователна полица, свидетелските показания на водачът на увреденото МПС, протокол за ПТП, който е подписан без възражения, както от ответника, така и от собственика на увредения автомобил относно причините и условията по настъпване на ПТП.

Представените по делото доказателства не установяват наличието на обстоятелствата по чл.125 ЗДвП, обосноваващи задължителното явяването на службите за контрол на МВР на мястото на инцидента.При това положение дори да е имало напускане на местопроизшествието от страна на ответника, то не е сторено в хипотезата на чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ.Ето защо в случая е безпредметно обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на 2 регресната претенция, свързани с изследване вината на ответника, определяне на размера на застрахователното обезщетение, изплащането му и поканата за плащане, доколкото те биха имали значение само при наличието на обсъдените по-горе условия за възникване на регресното вземане на застрахователя.

В случая по делото липсват и доказателства за наличие на разногласия между участниците относно обстоятелствата, свързани с ПТП, поради което е неприложима хипотезата на чл.125, т.7 ЗДвП. Щом посещаването на процесното ПТП от органите за контрол на МВР не е било задължително, то напускането му от ответника не е основание в полза на застрахователя да възникне правото по чл.500, ал.1, т.3 КЗ да претендира от застрахования изплатеното застрахователно обезщетение.Действително показанията на свидетеля и представените писмени доказателства установяват напускането от виновния ответник на ПТП преди пристигането на органите на МВР.

Въпреки това от свидетелските показания не може да се направил извод, че между страните е било налице разногласие относно обстоятелства, свързани с възникването на ПТП. В случая е без значение дали поведението на ответника е било правомерно и дали същият основателно е напуснал мястото на ПТП, тъй като съгласно цитираната разпоредба на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ регресното право на застрахователя възниква само при наличието на предвидените предпоставки, а не във всички случаи на напускане на ПТП.

Същото се подкрепя и от протокола за ПТП от който е видно, че ответникът го е подписал без възражения, т. е. съгласил се е с изложеното досежно механизма на осъществяване на ПТП-то и е признал обективния факт на увреждането.Предвид това настоящият състав намира за необосновано становището на първоинстанционния съд, че в случая е налице такова разногласие, респ. е било задължително посещението на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата.

В контекста на изложеното искът по чл.500, ал. 1, т. 3 от КЗ е неоснователен. Поради неоснователност на главницата, неоснователен се явява и иска за обещетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

По тези съображения настоящият въззивен съдебен състав намира изложените във въззивната жалба аргументи за основателни, което го мотивира да отмени атакуваното с нея първоинстанционно решение.Вместо 3 това исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на делото и на осн.чл.78, ал.6 ГПК застрахователя дължи на БлОС общо сумата от 56,07лв, представляваща държавна такса за въззивната жалба, изчислена съгласно правилата за всеки от предявените искове по отделно.

Воден от горното, Благоевградски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №565/17.10.22г на РС-Благоевград по гр.д.

№1670/20г,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„***,за признаване за установено че ответника С. Г. Д., ЕГН**********,ж. в гр. Благоевград, ул.

„***, дължи на ищеца сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 561/20г по описа на РС Благоевград, а именно: сумата от 1 553,64лв, представляваща сбор от главницата за платеното застрахователно обезщетение в размер на 1 523,62лв и ликвидационни разноски от 30лв, както и на сумата от 38,82лв мораторна лихва за периода 20.10.19г - 17.01.20г; ведно със законните лихви, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 17.01.20г, до окончателното изплащане на дължимото.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, с посочен по-горе адрес, да заплати по сметка на ОС-Благоевград сумата от 56,07лв, представляваща държавна такса за въззивно обжалване, както и 5лв за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4