Определение № 129 от 29.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Стара Загора, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500061 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274- 279 във вр. с чл.248 и чл.78, ал.1 и 5 от ГПК.

Образувано е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.248, ал.1, изр.1 във вр. с чл.259, ал.1 от ГПК частна жалба № 17484/05.12.2024г. от ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. М. от АКСофия /Управител/ против негативното за тях постановено в з.з. Определение № 2976/04.12.2024г. по приключеното гр.д.№ 655/2023г. по описа на РСКазанлък, с което е уважено искането на ответната страна за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като то е било намалено от 576 лв. с 20 % ДДС на минималните 120 лв. с 20 % ДДС.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното Определение било неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни фактически и правни аргументи в тази насока. Моли то да бъде частично отменено, като настоящия въззивен съд да го измени в частта за разноските му, като ги присъди в максималния направен и претендиран размер.

В законния 1- седмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК другата ответна страна „П.К.Б.“ ЕООД, гр.С. е подала писмен Отговор на ч.жалба вх.№ 299/08.01.2025г., в който оспорва направените от ч.жалбоподател/пълномощник на ищцата/ фактически и правни оплаквания, счита ги за неоснователни и недоказани. Моли настоящия въззивен съд да ги остави изцяло без уважение, като потвърди напълно атакуваното Определение, със законните последици от това.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в ч.жалба, материалите от първоинстанционното дело, като взе предвид становищата на всяка една от страните и се съобрази с приложимите материалноправни и процесуални, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по Искова молба от 1

М. С. З. от гр.К., ***, с пълномощник ЕАД „Д. М.“, срещу ответника „П.К.Б.“ ЕООД, гр.С., с която е предявен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД. С Решение № 560/18.10.2024г., постановено по приключеното гр.д.№ 655/2023г. по описа на РС- Казанлък съдът е признал за установено по предявения от М. С. З. срещу „П.К.Б.“ ЕООД установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че клаузата на раздел VI, абзац 2 от сключения между страните Договор за потребителски кредит „П.к.С.“ № 40010046679/09.06.2022г. е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. В законния 2- седмичен срок за обжалване на Решението е постъпила писмена Молба вх.№ 15213/28.10.2024г. от ответника „П.К.Б.“- ЕООД, гр.С. по чл.248 от ГПК, с която е направено искане за изменение на Решението в частта му за разноските, като РС- Казанлък е уважил молбата и е изменил на осн. чл.248 от ГПК своето Решение № 560/18.10.2024г. в частта му за разноските, като е осъдил ответника „П.К.Б.“- ЕООД, гр.С. да заплати на пълномощника на ищцата ЕАД„Д. М.“- гр.С. /представлявано от адв.Д. М. от АК- София/ сумата от 120 лв. с 20 % ДДС, представляваща чисто 100 лв. без 20 % ДДС.

При така установените обстоятелства въззивният съд направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, в изискуемата се писмена форма, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, тъй като в обжалваното Определение първоинстанционният съд е изложил мотиви, че при извършена служебна проверка в ЕИСС се установило, че ищцата е образувала множество дела срещу ответника, както и други кредитори /общо 29 бр./, като всичките били свързани със сключени договори за потребителски кредит, а от друга страна, че съобразно решение на СЕС по дело С-427/16 и С428/16 националният съд бил длъжен да откаже да приложи националната уредба, ако установи, че противоречи на чл.101, пар.1 от ДФЕС.

Съставът на въззивния съд, като съобрази доводите на страните и в светлината на цитираните по делата № С-427/16 и С-428/16 на СЕС Решения, намира, че съдът следва да определи по свое усмотрение размера на възнаграждението, като вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, като се отчетат предметът на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса и всички други обстоятелства, имащи значение за това. Като възнаграждения следва да се определи единствено и само по това приключило гр.дело, единствено и само гореописаните в конкретния случай гореописани факти и обстоятелства, без каквото и да е фактическо и правно значение колко други идентични дела има в същия съд от същия адвокат, между същите страни и на същите фактически и правни основания, тъй като всяко отделно дело и само за себе си. Предвид което настоящият въззивен състав намира, че сумата от 480 лв. с 20 % ДДС 2 представлява справедливо адвокатско възнаграждение за извършената от процесуалния представител на ищцата работа по това конкретно приключено гр.дело. Горните мотиви обуславят частична основателност на сезиралата въззивния съд частна жалба, поради което обжалваното определение следва да бъде изменено /резултат, съответен на частична отмяна на акта и частично потвърждаване/, чрез присъждане в полза на молителя/ч.жалбоподател/ ЕАД „Д. М.“ на сумата от още 360 лв., ведно с присъдената от първоинстанционното определение сума от 120 лв., със законните последици от това.

Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.278, ал.4, чл.271, ал.1, пр.2 и чл.78, ал.1 и 5 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

И З М Е Н Я Определение № 2976/04.12.2024г., постановено по приключеното гр.д.№ 655/2023г. по описа на РС - гр.К., ***, с което е изменено на осн. чл.248 от ГПК Решение № 560/18.10.2024г. по същото дело, като:

ОС Ъ Ж Д А „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., *** да заплати на ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д.

М. М. от АК- София /Управител/ сумата от още 360 лв./триста и шестдесет лева/ с 20 % ДДС над присъдената с Определение № 2976/04.12.2024г. по гр.д.

№ 655/2023г. по описа на РС- гр.К., ***, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3