Решение № 488 от 20.12.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Петя Колева

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Максим Колев като разгледа докладваното от Петя К.а Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002201068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. - защитник на подс. Г. Т. Г. и на частните обвинители М. Д. и Н. Д. срещу решение № 327/15.09.2023 г. по ВНОХД № 238/2023 г. на Софийски апелативен съд.

С жалбата на защитника се навеждат трите касационни основания.

Според него нарушението на материалния закон се е изразило в неправилно осъждане на подзащитния му, оспорва авторството и твърди несъставомерност на деянието на подсъдимия. По отношение на нарушението на процесуалния закон смята, че не е извършен обективен анализ на доказателствения материал, подценени са обясненията на подсъдимия и показанията на свид. С. за сметка на показанията на свид. Д. , Т., В. и Д..

Намира за едностранчиви, тенденциозни и изопачени правните изводи на въззивния съд, изградени въз основа на съдебномедицинската експертиза № 46/2021 г., както и заключенията на ДНК и видеотехническата експертизи относно авторството на престъплението. Доводът за явна несправедливост на наказанието е аргументиран с надценяване на обществената опасност на деянието и дееца – извършените в миналото административни нарушения и подценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства – неосъждан, изказано многократно пред близките съжаление, отлично процесуално поведение, добри характеристични данни и трудова ангажираност. Иска 1 оправдаване на подс. Г., алтернативно намаляване на наложеното наказание или връщане на делото за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата на частните обвинители М. Д. и Н. Д. се изразява недоволство от размера на наложеното на подс. Г. наказание. Намират същото за явно несправедливо и наложено при допуснато нарушение на закона.

Считат, че не са били отчетени в достатъчна степен от апелативния съд лошите характеристични данни за подсъдимия, изграденото у него чувство за безнаказаност и редицата допуснати нарушения на ЗДвП. Смятат, че поведението на Г. след инцидента също не е отчетено в необходимата степен, като сочат, че следва да се съобрази факта, че той не се е опитал да окаже помощ на пострадалия, че целенасочено е затруднявал разследването и разкриването на обективната истина по делото по време на цялото производство и не е изразил съжаление пред близките на починалия.

Акцентират на извършваните множество ежедневни нарушения, сходни с тези осъществени от подсъдимия, които отнемат живота на мнозина. Претендират определяне на наказание на подсъдимия в предвидения от закона максимум, поради което молят за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от апелативен съд – София.

В съдебно заседание повереникът на частните обвинители – адв. Х. моли съда да отхвърли като неоснователна жалбата на защитника на подсъдимия и пледира за уважаване жалбата на неговите доверители. Смята, че правилно апелативен съд – София не е кредитирал показанията на свид. С..

Намира, че въззивният съд е следвало да определи максимално наказание на подсъдимия, поради което моли за отмяна на решението на апелативен съд – София и връщане на делото за ново разглеждане

Адв. М. - защитник на подсъдимия Г. поддържа жалбата и твърди, че авторството не е доказано по несъмнен начин, че са игнорирани показанията на свид. С., а тези на свид. Д. са превратно изтълкувани. Счита, че не са отчетени чистото съдебно минало, добро процесуално поведение и добри характеристични данни за подсъдимия и затова претендира оправдаване на подзащитния му, намаляване на наложеното наказание или отмяна на решение № 327/15.09.2023 г. на апелативен съд – София и връщане на делото за ново разглеждане.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че жалбата от защитника на подсъдимия е неоснователна, а решението на апелативен съд – София намира за правилно и законосъобразно. Наложеното на подс. Г. наказание счита за справедливо. Досежно показанията на свид. С. смята, че те противоречат на приетата фактическа обстановка и са вътрешно противоречиви. Относно оспореното авторство акцентира на показанията на свид. Д., на останалите свидетели, присъствали на мястото на ПТП и спомогнали за изваждането на подсъдимия от автомобила, на заключението на съдебномедицинската експертиза и извършения ДНК анализ. Относно наказанието на Г. акцентира на явно изградените му навици да управлява МПС след употреба на алкохол, позовавайки се на данните за съдебното му минало, за което е реабилитиран и многобройните му наказания по ЗДвП.

2

Подсъдимият Г. в последната си дума моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

С присъда № 23/01.11.2022 г. по НОХД № 533/2021 г. Софийският окръжен съд е признал подс. Г. Т. Г. за виновен в това, че на 04.03.2021 г. около 17,45 ч. на първокласен път I – 1 км, в района на км 197, с посока на движение от с. В. към гр. Ботевград при управление на моторно превозно средство – л. а. БМВ, модел Х3 с рег. № ** **** **, син на цвят, собственост на С. Ц. Р., в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 3,29 промила, в нарушение на правилата за движение по пътищата, чл. 5, ал. 3, чл.

42, ал. 1, т. 2, чл. 42, ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4 от Закона за движение по пътищата, като предприел маневра изпреварване на движещо се в дясната пътна лента моторно превозно средство - л. а. „Ауди“ с рег. № ** **** ** без да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварването, навлязъл в пътната лента за насрещно движение, където създал опасност за движещия се в тази лента л. а. „Нисан“ с рег. ** **** **, не се завърнал безопасно в напуснатата пътна лента, поради което последвал удар между управлявания от него л. а. БМВ и движещия се пред него в дясната лента за движение л. а. „Форд“, модел „Мондео“ с рег. ** **** **, управляван от Н. Т. и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Н.. Д., пътник в л. а. БМВ, модел Х3 с рег. № ** **** **, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3 НК го осъдил на пет години лишаване от свобода. На основание чл.

57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК приспаднал времето, през което подс. Г. Г. е бил задържан. На основание чл.

343г НК лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от седем години. На основание чл. 59, ал. 4 НК приспаднал времето, през което подс. Г. Г. е бил лишен по реда на чл. 69а НПК от възможността да упражнява това право. Осъдил подс. Г. да заплати направените по делото деловодни разноски.

С решение № 327/15.09.2023 г. Софийският апелативен съд е изменил цитираната присъда на окръжен съд - София като увеличил наложеното на подс. Г. Т. Г. наказание от пет на осем години лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС от седем на десет години и потвърдил присъдата в останалата част. На подсъдимия възложил направените във въззивното производство деловодни разноски, направени от частните обвинители М. Д. и Н. Д. по делото за повереника им адв. А..

На първо място е необходимо да се посочи, че пред касационната инстанция в жалбата от защитника са направени възражения за необоснованост, които са дистанцирани от естеството на дължимата проверка. Недопустимо е при първо редовно разглеждане на делото, каквото е настоящото, ВКС да установява нови фактически положения или да извършва свой анализ на доказателствените материали. Наред с това, настоящата инстанция би могла да признае подс. Г. за невиновен, ако установените от 3 долустепенните съдилища факти не са престъпни, какъвто настоящият случай не е. Затова няма как да бъде уважена претенцията на защитника за оправдаване на подсъдимия на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

На следващо място, нужно е да бъде даден отговор на възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение на материалния закон, защото от тяхното констатиране зависи дали ще бъдат обсъждани останалите доводи в жалбата на защитника и частните обвинители.

При извършената проверка от касационния състав не се установи наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

В изпълнение за задължението си да провери изцяло законосъобразността на присъдата, Софийският апелативен съд е преценил цялата доказателствена съвкупност. Изводите си относно правно значимите обстоятелства проверяваният съд е изградил на база събраните доказателствени средства, които са анализирани съобразно действителния им смисъл. Не са били подценени нито обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице, нито показанията на свид. С..

От прегледа на решението на Софийския апелативен съд е видно, че той е дал отговор на спорния въпрос относно авторството на деянието. Вярно е, че въззивната инстанция е приела изводите на Софийския окръжен съд относно участието на подсъдимия в деянието и е споделил напълно извършения от първата инстанция добросъвестен и прецизен доказателствен анализ, но това не е недопустим подход. Първостепенният съд е изложил подробни и ясни съображения относно доказателствената стойност на заявеното от подс. Г. и свидетелите Р. и П. от една страна и свидетелите Д., Д., Т., Н., Д., В., както и заключенията на съдебно медицинските експертизи и съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, от друга. Добре е видно, че всички доказателствени източници са оценени съобразно вътрешната им последователност и съответствие с останалия събран доказателствен материал, като е извършена съпоставка относно облеклото на всеки един от возещите се в л. а. БМВ, описаното в огледния протокол облекло на трупа на пострадалия и фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум. В тази връзка апелативният съд не само се е съгласил с анализа, направен от окръжния съд, но е обсъдил съобщеното пред него от свид. С., като е оценил показанията му като вътрешно противоречиви, непоследователни и несъответстващи на приети за достоверни доказателствени средства. На показанията на този свидетел, според защитата, не е отделено нужното внимание, но това нейно твърдение не може да бъде споделено, защото е изградено на базата на несъгласието на страната с извода на съда относно достоверността на заявеното от свидетеля пред апелативния съд и оттам относно авторството на деянието. Право на инстанциите по фактите е да прецени на кои доказателствени материали да се довери. От обстоятелството, че апелативният съд е отхвърлил като ненадеждна информацията, съдържаща се в показанията на свид. С. не може да се направи извод, че това доказателствено средство е игнорирано. Игнориране 4 на едно или друго доказателствено средство е налице, когато не е било подложено на коментар, но не и когато не е прието за достоверно.

Показанията на свид. С. са обсъдени самостоятелно и са съпоставени с останалите доказателствени източници и експертни заключения – в частност съдебномедицинска експертиза № 46/2021 г. В жалбата е надценено значението на показанията на свид. С., както и липсата на изрично посочване от свид. Т., В. и Д., че подсъдимият е управлявал л. а. БМВ. Подобно нещо не би могло да се изисква от тях, защото и тримата свидетели категорично сочат, че веднага след катастрофата са възприели тяло, което се показвало от лявата част на предното стъкло на джип БМВ, а свид. Т. впоследствие разбрал, че л. а. БМВ е с десен волан. Освен това, свид. Д. няма и как да заяви, че подсъдимият е управлявал л. а. БМВ, т. к. се е озовал на мястото на произшествието почти веднага след възникването му. Оттук произтича и претенцията на защитата да бъде оправдан подсъдимият на това основание, но тя не може да се уважи. Акцентирането на тази липса и посочването й като основание за оправдаване на Г., на практика води до отричане на събраните по делото доказателства, приети за достоверни – показанията на свидетелите Д., Д., Н., Т., В. и Д., както и заключенията на съдебно медицинските експертизи, ДНК и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи.