Определение № 811 от 24.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 811 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500394 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК във вр с чл.83 ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. А. Б. с ЕГН-**********, чрез процесуалния и представител адв. С. П., срещу Определение №62 от

20.01.2025г. постановено по гр.д.№43/2025г. по описа на Карловски РС, втори гр.с, с което е оставена без уважение молбата на М. А. Б., за освобождаване от държавна такса за образуване на делото, както и за освобождаване от разноски по производството. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановения акт, като основните твърденията са, че съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства, поради което и е направил незаконосъобразни изводи. Моли да се отмени акта, като вместо това съдът освободи жалбоподателката, ищца в първоинстационното производство от заплащането на държавна такса и разноски в производството, доколкото последната не разполага с достатъчно средства да ги заплати.

След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

1

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск от М. А. Б. с ЕГН-********** против Районен съд гр.Пловдив за недължимост на сумата от 25.00 лв, представляваща държавна такса и сумата от 5.00 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.. Направено е искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищцата от заплащането на държавна такса за образуване на производството и от заплащането на разноски. Към исковата молба е представена и декларация за материално и гражданско състояние на ищцата / л.6-7/.

Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищцата за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски в производството, като е приел че не са налице предвидените от закона предпоставки.

Настоящият съдебен състав споделя направените първоинстанционният съд правни изводи по следните съображения: от

С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, законодателят предоставя възможността по искане на страната, съдът да освободи същата от заплащането на държавна такса и разноски по делото. Същото е привилегия, която се предоставя в случай, че страната се намира в доказана невъзможността да поеме разходите около воденото производство. В трайната си съдебна практика ВКС се приема, че при преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид: действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права /в този смисъл определение № 553 от 01.10.2010 г. по ч. гр. дело № 448/2010 г. на ВКС, IV г. о/.

В конкретният случай от представените доказателства, се установява, че ищцата не получава месечен доход. Не притежава недвижими имоти, не притежава моторно превозно средство, не притежава парични влогове, не притежава дялове и акции в търговски дружества. Ищцата е декларирала, че не е сключвала граждански брак. От друга страна - ищцата не е декларирала да има безусловно задължение за издръжка по отношение на ненавършили пълнолетие деца, друго задължение за издръжка по отношение на пълнолетни лица, както и да е във влошено здравословно състояние, ограничаващо 2 работоспособността и.

Посочената фактическа установеност на материалното състояние на ищцата обуславя извод за възможността на същата да заплати определения размер на дължимата държавна такса за образуване на производството и от заплащането на разноски. Внасянето на държавна такса от 50лв , действително би могло да създаде временно затруднение за същата, но не и трайно такова, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, поради което обжалваният акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №62 от 20.01.2025г. постановено по гр.д.№43/2025г. по описа на Карловски РС, втори гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3