Решение № 1345 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1345 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110109708 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба с обективно съединени искове правно основание по чл.439, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца Й. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., чрез процесуалния си представител адвокат Ив. Г. от АК - Варна, против ответника "****." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителя Т.В., с пълномощник по делото юрисконсулт М. М..

В исковата молба се твърди, че на 27.10.2011 г. Районен съд - Нови пазар е издал изпълнителен лист на основание чл.418 ГПК по частно гр.дело № 978/2011 г. за следните суми: сумата от 14833,16 лв. - главница, сумата от 3474,10 лв. -лихва за просрочие, включително такса закъснение за периода от 17.11.2010 г. – до 16.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.09.2011 г. до окончателното й изплащане и 366,15 лв. разноски за държавна такса по делото и и сумата от 617,15 лв. юрисконсултско възнаграждение, в полза на „****" ЕАД ЕИК: ****, срещу солидарни длъжници Й. Г. А. и Б.

Й.ов Б.. Въз основа на изпълнителния лист взискателят – ответното дружество образувало изпълнително дело № 20197120400288 по описа на ЧСИ Илиана Станчева - рег. № 712 с район на действие ВОС, която със съобщение изх. № 17414/08.07.2025 г. изпратила запорно съобщение до работодателя на ищеца за сумите по изпълнителния лист. Това бил моментът, в който ищецът узнал за изпълнителното дело, образувано срещу него. Той твърди, че всички вземания на взискателя били изцяло погасени по давност. В случая била изтекла кратка погасителна давност по смисъла на чл. 111 буква в) ЗЗД. Изпълнителното основание, въз основа на което било образувано изпълнителното дело, било издаден изпълнителен лист по проведено заповедно производство, като вземането на кредитора произтичало от договор 1 за банков кредит, по който ищецът се явявял единствено поръчител. Правните последици на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, след производство по чл. 417 и следващите ГПК, не се приравнявали на влязло в сила решение, постановено в исков процес, поради което срокът на новата давност по чл.117, ал.1 от 33Д съвпадал с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117, ал.2 не намирала приложение. В тази връзка ищецът се позовава на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ВКС. Ищецът сочи също така, че вземанията за договорена и законна лихва представляват плащания и за тях е приложима кратката три годишна давност, като относно това се позовава на ТР № 3 на ОСГТК на ВКС от 18.05.2012г. по т.дело №3/2011г.

Ищецът сочи също така, че не е бил уведомяван по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цедента „****“ ЕАД за прехвърляне на вземането към цесионера - настоящия взискател „****." ЕООД. Отделно от това сочи, че договорът за цесия е недействителен, тъй като в приложените по изп. дело копия не била налице цена, която е съществен елемент от договора и и липсата води до липса на основание на договора. Тъй като прехвърлянето на вземането не му било съобщено, а то имало действие спрямо него от деня на съобщаването, то ищецът счита, че образуването на изпълнителното дело от ответника и конституирането му като взискател по изп. дело № 20197120400288 на ЧСИ Илиана Станчева, е незаконосъобразно, съответно незаконосъобразни са всички действия по изп. дело извършени по искане от ответника. Ищецът повече от 10 години не пребивавал в България и едва след завръщането му бил уведомен от работодателя си за процесното изпълнително дело и задълженията му по него.

Предвид така изложените обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответната страна, поради погасяване по давност, сумата от 14833,16 лв. -главница, сумата от 3474,10 лв. - лихва за просрочие, включително такса закъснение за периода от 17.11.2010 г. — до 16.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.09.2011 г. до окончателното и изплащане и 366,15 лв. разноски за държавна такса по делото и сумата от 617,15 лв. юрисконсултско възнаграждение, по изпълнително дело 20197120400288 по описа на ЧСИ Илиана Станчева - рег. № 712.

Ищецът претендира също така да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В представения от ответника отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител, се сочи, че исковата претенция е неоснователна. Сочи, че понастоящем въз основа на посочения от ищеца изпълнителен лист е образувано изпълнително дело с № 288/2019г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева Николова, рег. № 712 при КЧСИ, с район на действие ОС Варна, но за вземането въз основа на изпълнителния лист е било образувано и предходно изпълнително дело с № 1140/2013г. по описа на ЧСИ Илиана Станчева Николова, рег. №712 при КЧСИ, с район на действие ОС Варна, което е било прекратено с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител от дата 10.04.2019г., на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК. Ответната страна сочи, че тъй като вземането е установено със заповед за 2 изпълнение, която е влязла в законна сила, то е безспорен фактът за дължимостта на вземането по договор за потребителски кредит от 19.03.2008г., като в случая, ищецът може предяви иска по чл.439, ал.1 от ГПК, като се позове само на правопогасяващи факти за вземането, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение. Сочи също, че в случая приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок, защото процесното вземане, което е установено по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение, касае договор за потребителски кредит, вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл. 110 33Д. Изтъква, че правната уредба на договора за банков кредит дава възможност на страните да уговорят връщане на кредита на погасителни вноски до пълното погасяване на задължението, което не превръща договора в такъв за периодични плащания, а представлява начин на разсрочено плащане на едно задължение. В този смисъл страната се позовава на Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК.

Ответната страна сочи, че вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, приравнена по своя ефект на съдебно решение, поради което според чл. 117, ал. 2 от 33Д давностният срок е петгодишен. Счита, че заповедното производство може да бъде възобновено при наличие на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основание факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение може да бъде предявен само при наличието на условията на чл. 424 ГПК. Към датата на образуването на предходното изпълнително дело срещу ищеца било в сила Постановление на Пленума на ВС на НРБ №3 от 18.11.1980г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Постановлението загубило сила с постановяването на т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС, които се прилагат от 26.06.2015г., занапред, по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. Изпълнителното производство по предходното изпълнително дело №1140/2013г. при ЧСИ Илиана Николова било образувано и висящо при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., поради което давност не била текла до 26.06.2015г. и следвало да изтече на дата 26.06.2020г. Но тя била прекъсната на 21.06.2019г. и с депозираната молба за образуване на изпълнителното дело, тъй като в молбата кредиторът поискал насочване на изпълнението, като поискал съдебният изпълнител да приложи изпълнителни способи - да се извършат справки и да се наложат запори върху банкови сметки и трудови договори на длъжниците. Следващите действия, прекъсващи давността, били следните: на 12.08.2021 г. представена молба от взискателя с посочен изпълнителен способ - да се наложи запор върху банкови сметки на длъжниците в „****" ЕАД; на 28.04.2023г. - депозирана молба от взискателя с посочен изпълнителен способ – да се извършат справки за банкови сметки и да се наложат запори върху банковите сметки на ищеца; на 16.10.2024г. - депозирана молба с искане да се наложи запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на ищеца; на 20.02.2025г. - депозирана молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „****" АД, а на същата дата, съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до НОИ РУСО Варна, за налагане на запор върху пенсия на ищеца; на 08.07.2025г. - наложени запори върху банкова сметка на ищеца открита при „****“ АД и запор върху вземане от трудово 3 правоотношение при трето задължено лице - "****" АД. Ответната страна изтъква, че перемпцията е без значение за прекъсване на давността. В посочения период давността била спирана на 13.03.2020 г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, като продължила от 21.05.2020 г.

На следващо място в отговора се сочи, че въпросът дали длъжникът е бил уведомен за извършената цесия, няма отношение към основателността на иска, тъй като уведомяването не е елемент от фактическия състав на договора за цесия.

По така изложените съображения представителят моли предявеният иск да бъде отхвърлен..

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Приобщени към доказателствата по делото са представените от страните писмени доказателства, както следва: Изпълнителен лист от 27.10.2011 г. по ЧГД № 978/2011г. по описа на Районен съд гр. Нови пазар; запорно съобщение изх. № 17414/08.07.2025г. по ИД № 20197120400288; потвърждение за настъпило прехвърляне на вземания изх. № F16113/04.10.2018г.; пълномощно изх. № F16-114/04.10.2018г.; договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 28.09.2018г.; уведомление за извършено прехвърляне на вземания от 19.03.2008г., ведно с Приложение № 1 към договор за покупко-продажба на вземания от 28.09.2018 г.; Заповед № 693/27.10.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК; както и материали по изпълнителни дела № 288/2019 г. и № 1140/2013 г., двете по описа на ЧСИ Илиана Станчева. От всички представени доказателства се установява, че на 27.10.2011 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по образувано ч.гр.д. №978/2011 г. по описа на РС - Нови пазар, с която е разпоредено длъжниците Б. Й.ов Б. и ищеца Й. Г. А. да заплатят на „****“ ЕАД следните суми: 14 833,16 лв. - главница и 3 474,10 лв. - лихва за просрочие, включително такса закъснение за периода от 17.11.2010 г. до 16.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2011 г. до изплащане на вземането, както и направени по делото разноски от 366,15 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 617,15 лв. Документът, въз основа на който е издадена заповедта е извлечение от счетоводна книга на банката по договор за кредит и поръчителство от 19.03.3008 г. На същата дата 27.10.2011 г. е издаден и изпълнителен лист за посочените суми.

На 19.09.2013 г. е било образувано изпълнително дело №2013712040 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег. №712, с район на действие ОС – Варна, въз основа на молба, подадена от „****“ ЕАД. В молбата е посочено, че по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 12.07.2012 г., сключен между „****“ ЕАД и „****“ ЕАД, вземанията към длъжниците по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист са прехвърлени от страна на банката на посоченото дружество. По така образуваното дело копие от издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист са били връчени на ищеца по настоящото дело на 08.11.2013 г. По изпълнителното дело са били извършени справки относно имуществото 4 на ищеца, налични банкови сметки и трудово възнаграждение. На 20.03.2018 г. производството е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а именно поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. По разпореждане на частния съдебен изпълнител от 24.06.2019 г. по делото като взискател е било конституирано ищцовото дружество „****.“ ЕООД, което е представило договор за покупко-продажба на вземания от 28.09.2018 г., по силата на който „****“ ЕАД цедирало вземанията си по изпълнителното дело на „****.“ ЕООД. С разпореждане от същата дата изпълнителният лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното дело, е бил върнат на „****.“ ЕООД.