Решение № 10 от 01.03.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Плевен , 25.02.20*** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Весела Л. Сахатчиева

Рени М. Спартанска

Красимир И. Петракиев при участието на секретаря Жени Н. Стойчева като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско дело № 20***4400500007 по описа за 20*** година

Производство по чл.258 ГПК .

С решение на Плевенски Районен съд №260391 от 30.10.2020г., п**тановено по гр.д.№3464/2020г.по описа на същия съд е признато за установено по отношение на ответника

„**************************************ЕИК*******,със седалище и адрес на управление гр.**район „********,бизнес център „***** ,представлявано от Я.Й.О.,Т.Я. Б.А.Р.,че вземането му срещу ищцата Р. Д.

Д.,ЕГН ********** в размер на сумата 1 144,60лв., представляваща главница,договорна/възнаградителна/ лихва и мораторна лихва по договор за потребителски паричен кредит от ****г. и изпълнителен лист от 14.06.2013г.,издаден по ч.гр.д.№4974/2012г.по описа на ПРС,която сума е предмет на изпълнение по образуваното изп.дело №2020***0400538/2020г. по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие Плевенски Окръжен съд е погасено по давн**т и не подлежи на принудително изпълнение.Със същото решение на ПРС „****“ ЕАД,ЕИК ***** гр.*** е **ъдено да заплати на Р. Д. Д.,ЕГН ********** направените деловодни разн**ки в размер на 298лв.

1

Срещу така п**тановеното решение на ПРС е п**тъпила въззивна жалба от „****“ ЕАД,ЕИК *****,гр.*** чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт Н.В. ,с която същото се обжалва като неправилно и незакон**ъобразно,п**тановено в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата.Изложени са доводи,че неправилно съдът е приел,че започналата да тече на 14.06.2013г.погасителна давн**т за вземанията ,за които е издаден изп.лист от 14.06.2013г., вп**ледствие изобщо не е била прекъсвана и е изтекла преди образуването на изп.д.№538/2020г.Твърди,се че давн**тта е прекъсната с депозирането на молба за образуване на изп.дело от „*** *****“ЕАД,въз **нова на която е образувано изп.д.№-******г.по описа на ЧСИ Т.К.,тъй като с нея на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 ЗЧСИ,че след като молбата за образуване на изп.д.е редовна и с нея са възложени правата по чл.18 ЗЧСИ давн**тта е прекъсната,като в тази насока се позовава на ТР на **ГТК на ВКС от 26.06.2015г.Твърди се,че неправилно ПРС е приел,че с перемиране на първото изп.д.са обезсилени всички предприети по делото изпълнителни действия,че погасителната давн**т е прекъсната с насрочения на 20.01.2014г.опис .Изложени са доводи,че съдът не е отчел,че при образуването на изп.дело №-****** са били приложими п**тановките на ***/18.11.1980г.по гр.д.№3/1980г.,което е отменено по-късно с ТР на **ГТК на ВКС №****.по тълк.д.№2/2013г.

Въззивникът счита,че спрямо висящото към онзи момент изп.д. №-******г. следва да се приложи ******/18.11.1980г.,че от образуването на изп.д.на 17.07.2013г.до приемането на ТР №****.,с което ППВС е отменено , давн**т отн**но процесното вземане не е текла,тъй като в периода е било налично действащо изп.дело ,а ТР действа за в бъдеще.Твърди се,че петгодишният период за изтичането на погасителната давн**т би бил от 26.06.2015г.до 26.06.2020г.,в който ако не бяха предприемани изпълнителни действия за прекъсване на давн**тта ,би следвало да се приеме,че същата е изтекла.П**очено е,че в случая на 20.03.2020г.е образувано изп.дело №538/2020г.по описа на ЧСИ Т.К. ,което действие прекъсва давн**тта,тъй като с молбата взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия.В тази насока са п**очени въззивни решения на П**. В жалбата си дружеството се позовава и на съдебна практика на ВКС,съгласно която тълкувателно решение,с което се обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен акт,поражда действие от момента на п**тановяване на новото 2

ТР и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага.В тази насока е п**очена и съдебна практика-решения на различни Окръжни съдилища.Въззивникът счита,че от образуване на изп.д.№-******г. по описа на ЧСИ Т.К. за периода от 17.07.2013г.до 26.06.2015г.намира приложение ******/18.11.1980г.и погасителна давн**т не е текла, независимо дали са извършени или не изпълнителни действия,а началният момент,от който е започнала да тече погасителната давн**т е 26.06.2015г., когато е п**тановено ТР№****. След 26.06.2015г.са извършени изп. действия във вр.с изп.д.№-******г.и изп.д.№****.,двете по описа на ЧСИ Т.К. ,които прекъсват давн**тния срок.С въззивната жалба изцяло се поддържат направените в писмения отговор възражения.В заключение въззивното дружество моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и да п**танови друго,с което предявения от ищцата Р.Д. иск бъде отхвърлен като не**нователен и недоказан. Претендират се и направените разн**ки за двете съдебни инстанции.В съдебното заседание на 03.02.20***г.представител на въззивника не се яви. Депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството,с която се поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемата Р. Д. Д. чрез своя пълномощник адвокат Ч. Д. от ПАК не е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 03.02.20***г.адвокат Ч. Д. взема становище,че въззивната жалба е не**нователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и закон**ъобразно следва да бъде потвърдено.В случай,че съдът приеме въззивната жалба за **нователна е направено искане в полза на дружеството да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер .

Окръжният съд като прецени п**очените във въззивната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е **НОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от 3

Р. Д. Д. от гр.Плевен чрез пълномощника й адвокат Ч. Д. от ПАК срещу ****“ ЕАД гр.*** с правно **нование чл.439 ал.1 ГПК с искане да се признае за установено,че вземането на ответника в размер на 1 144,60лв.към ищцата, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит ****-****** и изпълнителен лист от 14.06.2013г.на РС Плевен,издаден по ч.гр.д.

№4974/2012г.,предмет на принудително изпълнение по изп.д.№538/2020г.по описа на ЧСИ Т.К. е погасено по давн**т .

Така предявеният иск е допустим.Ищцата като длъжник в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист,тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могла да п**тигне прекратяване на изпълнителното производство на **нование чл.433,ал.1, т.7 ГПК. В конкретния случай правният интерес произтича от твърдението,че след издаване на изпълнителния лист срещу длъжника,с изтичане на давн**тния срок, вземането на взискателя е погасено.

За да уважи така предявения иск ПРС е приел,че след издаването на изпълнителния лист на 14.06.2013г.са изтекли повече от пет години,в рамките на които не са **ъществени факти,водещи до спиране или прекратяване на погасителната давн**т по отношение на процесното вземане.По тези съображения съдът е счел,че задължението на ищцата за главница и лихва е погасено по давн**т.Тези съображения на ПРС за уважаване на иска не се възприемат от въззивната инстанция.

От приложеното ч.гр.д.№4974/2012г.по описа на ПРС е видно,че със заповед №******г.на ПРС по ч.гр.д.№4974/2012г.е разпоредено длъжникът Р.

Д. Д. да заплати на кредитора“*** *****“ЕАД гр.*** сумата 842,77лв.главница,183,51 лв. възнаградителна лихва за периода 19.11.2010г.19.08.2011г.,118,32лв. мораторна лихва за периода 20.12.2010г.до 27.08.2012г.,законна лихва от датата на подаване на заявлението 13.09.2012г.до изплащане на вземането ,както и направени разн**ки в размер на 25 лв.за ДТ и 100лв.юрисконсултско възнаграждение.В самата заповед е отразено,че вземането произтича от договор за потребителски кредит № ***/****г.Въз **нова на влязлата в сила заповед по чл.410 ГПК за гореп**очените суми от ПРС е издаден изпълнителен лист на 14.06.2013г.

4

От приложеното заверено копие на изп.дело №-******г.по описа на ЧСИ Т.К.,рег.№*** и район на действие ** Плевен е видно,че същото е образувано на 17.07.2013г.по молба на “*** *****“ЕАД гр.*** и въз **нова на издадения от ПРС изпълнителен лист на 14.06.2013г.по ч.гр.д.

№4974/2012г.за гореп**очените суми. ЧСИ е предприел съответните действия за установяване имуществото на длъжника.С покана за доброволно изпълнение от 30.07.2013г.до длъжника Р.Д., п**ледната е уведомена за размера на задължението й към взискателя “*** *****“ЕАД гр.*** и със същата е насрочен опис на движими вещи за 20.01.2014г.Поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл.47 ГПК ,с п**тавено на 20.12.2013г. обявление по п**тоянния адрес на Р.Д.,с което същата е уведомена да се яви в канцеларията на ЧСИ в двуседмичен срок за получаване на призовката и приложенията към нея. От данните по изп.дело се установява,че насроченият на 20.01.2014г.опис на движими вещи не е **ъществен.На 30.06.2016г. от „******“ ЕАД гр.*** е депозирана молба до ЧСИ к. с искане дружеството да бъде конституирано като взискател по изп.д.въз **нова на сключен договор за цесия от 12.04.2016г. с “*** *****“ ЕАД гр.***.На 19.07.2017г.ЧСИ е изпратил призовка до длъжника Р.Д.,получена лично от п**ледната на 01.08.2017г.,с която е насрочен опис на движими вещи на 28.08.2017г.Със запорно съобщение от 16.10.2017г.по изп.д.

№-******г.на ЧСИ к. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „****“ ЕАД.От отбелязванията на гърба на изп.лист и от приложените към изп.дело доказателства е видно,че в периода 30.08.2017г.до ***.03.2019г.от длъжника Р.Д. са извършени четири плащания на каса на различни суми,уд**товерени с ПКО.В началото на 2020г. изп.д. №-******г.е прекратено от ЧСИ на **нование чл.433 ал.1т.8 ГПК.

Безспорно от приложеното заверено копие на изп.д.№538/2020г.по описа на ЧСИ Т.К. се установява,че на 20.03.2020г.по молба на въззивника“ ******“ЕАД гр.*** и въз **нова на същия изпълнителен лист,издаден от ПРС на 14.06.2013г.е образувано второ изпълнително дело №538/2020г.по описа на ЧСИ Т.К..С молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника Р.Д.,на ЧСИ са възложени всички правомощия съгласно чл.18 ЗЧСИ.На 02.06.2020г.до длъжника е изпратено съобщение,получено на 03.06.2020г.,с което същата е 5 уведомена за размера на задължението по изп.лист,че държавата е присъединен взискател,че задължението й към НАП е в размер на 6974,52лв.

Съгласно чл.116,б.“в“ЗЗД давн**тта се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.В т.10 от ТР №2/26.06.

2015г.на **ГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г.е прието,че не са изпълнителни действия и не прекъсват давн**тта образуването на изп.дело,изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и т.н.В мотивите към т.10 на ТР е възприето становището ,че при изпълнителния процес давн**тта се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен сп**об и с извършването на всяко изпълнително действие , изграждащо съответния сп**об,независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ.П**очено е,че искането да бъде приложен определен изпълнителен сп**об прекъсва давн**тта,защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,но по изричната разпоредба на закона давн**тта се прекъсва с всяко действие за принудително изпълнение. Със същото ТР на **ГТК на ВКС е обявено за изгубило сила ******/1980г., съгласно което погасителната давн**т не тече,докато трае изпълнителния процес отн**но **ъществяване на вземането.

Издадената срещу ищцата заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила на 23.10.2012 г.,когато е изтекъл срокът за подаване на възражение.От тази дата вземането на кредитора е станало изискуемо и е започнал да тече срока на погасителната давн**т ,от който момент кредиторът е могъл да се снабди с изпълнителен лист и да предприеме действия по събиране на вземането си и да заведе изпълнително дело. В конкретната хипотеза на **н. чл.116 ,б.“в“ЗЗД и гореп**очените разяснения в т.10 от ТР давн**тта отн**но процесното вземане е прекъсната на 30.07.2013г. с предприетите от ЧСИ действия по първото изп.д.№-******г.за принудително изпълнение чрез насрочване на опис върху движими вещи, независимо,че това изпълнително действие реално не е **ъществено.В продължение на две години от това изп. действие взискателят е бездействал и не е поискал извършването на изп. действия,поради което и на **нование чл.433 ал.1т.8 ГПК,първото изп.дело №-******г. по описа на ЧСИ к. следва да се счита прекратено по право, ex lege,независимо от липсата на изричен акт на ЧСИ в 6 тази насока и факта, че ЧСИ е прекратил изп.дело едва в началото на 2020г.