Решение № 2233 от 15.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2233 гр. С., 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110138213 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са от „С.В.“ АД, ЕИК *******, против К. И. Д., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:

1420,70 лв., представляваща цена на потребена вода за периода от 27.09.2013 г. до 27.11.2021 г., за имот с адрес: гр. С., ж. к. „Д.“, бл., вх., ап., с клиентски № 1005069922, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.02.2022 г. до окончателното плащане, както и 320,43 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.10.2013 г. до 27.11.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 8955/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.03.2022 г.

Ищецът „С.В.“ АД твърди, че между него и ответницата К. И. Д. е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че за периода от 27.09.2013 г. до 27.11.2021 г. е предоставил на ответницата такива до обект, находящ се в гр. С., ж. к. „Д.“, бл., вх., ап., с договорна сметка № 2800046648 и клиентски № 1005069922, чиято стойност не е била заплатена. Сочи, че правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „С.В.“ АД, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, по силата на които ответницата има качеството на потребител на В и К услуги за посочения имот. Твърди, че същата не е заплатила стойността на доставените до имота В и К услуги, поради което дължи и мораторна лихва, тъй като съобразно общите условия потребителите са длъжни да заплашат 1 дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата К. И. Д. оспорва исковете по основание и размер.

Счита, че сумата е начислена без законово основание и в нарушение на Общите условия на ищеца. Ищецът не е доказал реалната доставка на В и К услуги, чиято стойност претендира, а при отчитане на общия и индивидуалните водомери на процесния адрес ищецът не е спазил разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – чл. 30 и чл. 32, ал. 3, поради което липсва основание за начисляване на процесната сума. Според ответницата ищецът е нарушил и собствените си общи условия – чл. 21, ал. 1, оспорва методиката, по която е начислена процесната сума, както и изправността на средството за търговско измерване. Оспорва да е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което в полза на ищеца да възникне правото да претендира процесната сума – оспорва отбелязванията в представената справка от имотния регистър, от която според ответницата не може да се направи извод, че притежава правото на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. Възразява и за погасяване на част от вземанията по давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срок и в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в производството по ч. гр. д. № 8955/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, имащо за предмет същите вземания. Исковата молба е редовна, доколкото заявените претенции са надлежно формулирани по основание, размер и период, за който се отнасят, поради което съдът дължи произнасяне по същество на правния спор.

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154, ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за процесните имот и период, както и че ищецът реално е изпълнил задълженията си по договора - доставил е В и К услуги на ответницата в твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума, а във връзка с възражението на ответницата за настъпила погасителна давност - че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже всички 2 свои възражения, включително, че процесните суми са били заплатени.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.

Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ В и К оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях В и К услуги.

По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на В и К услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от Наредба № 4.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4), потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на съответните имоти, 3 като в Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.

В случая, по делото е приета Справка № 1351204/03.11.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. С., по персонална партида № 350065, според която на 05.10.2004 г., т. е. преди процесния период, по партидата на ответницата К. И. Д. е отбелязано вписването на договор за покупко-продажба на процесния имот. Представената справка от Агенцията по вписванията съдържа удостоверяване на разпоредителните сделки с недвижими имоти, по които е страна ответницата Д., отразеното вписване придобиване на ап. от 05.10.2004 г., съдържа отбелязване, че вписването е основано на представен нотариален акт, в който е обективиран договор за продажба на недвижим имот, поради което съдът счита, че е доказано, че ответницата е била собственик на процесния имот през процесния период. В тази насока съдът намира, че вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на актовете относно недвижимите имоти, а Правилникът по вписванията предвижда възможност за предоставяне на справка относно вписаните разпоредителни сделки на дадено лице, като собственик на недвижим имот. Ответницата не оспорва верността на вписаните в справката обстоятелства, а нейната доказателствена стойност. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър , имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. От изложените разпоредби следва, че представената по делото справка е годно доказателствено средство да установи притежанието на правото на собственост върху процесния имот от ответницата и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Ответницата К. И. Д. не е направила конкретни оспорвания и не е представила доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от нея право на собственост е било отчуждено, като за пълнота следва да се посочи, че във възражението по чл. 414 ГПК ответницата е вписала като свой адрес именно адреса на процесния имот. С оглед това, съдът намира представената справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост за нуждите на настоящия процес върху ап. в гр. С., ж. к. „Д.“, бл., вх., което обуславя извод за наличие на качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги на ответницата в периода 27.09.2013 г. – 27.11.2021 г.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички В и К оператори публикуват одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответницата Д. не твърди, а и не доказва да се е възползвала от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за нея и същите са я обвързали. По изложените съображения съдът приема за установено по делото, че в качеството й на собственик на процесния недвижим имот, за който се отнася исковата претенция, в рамките на исковия период ответницата е имала качеството „потребител“ на В и К услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като същата е била обвързана от облигационна връзка, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, респективно именно тя се явява задължено лице за заплащане на доставените и потребени В и К услуги за процесния период.