Решение № 2315 от 18.05.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към Решение № 2315от 18.05.2023г. по Н AХД № 752 от 2023г. по описа на 9-ти състав на СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) против обвиняемия K., с ЕГН: ********** (и с установена по делото самоличност) за това, че на 19.02.2021г., около 04:00 часа, в жилище, находящо се в гр.София, кв. „Княжево“, ул. „Ирис“ № 30 чрез нанасяне на удари в областта на главата и тялото й, причинил на Р. - съпруга, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и лицето с хематоми в окосмената част, кръвонасядане на челото, контузия на носа с оток, счупване на носните кости без разместване, кръвонасядане на клепачите на лявото око с ангажиране на лява скулна област с притваряне на очната цепка, кръвонасядане на лява буза, кръвонасядания по двете ръце, охлузване на лява длан, подкожен хематом на ляво рамо и лява мишница, кръвонасядане на дясна подбедрица, като тези травматични увреждания са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и телесната повреда е причинена в условията на домашно насилие – нанасянето й е предшествано от системно упражняване на физическо и психическо насилие спрямо Р. – престъпление от общ характер по състава на чл.131,ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание СРП, редовно призована, не се представлява и не изпраща представител - прокурор.

Обвиняемият K., редовно призован, се явява лично в заседанието пред съда. Представлява се от надлежен процесуален представител – служебният защитник адвокат А. П., който гарантира правото му на защита. Защитникът на обвиняемия К. инвокира доводи, от които съдът следва да приеме, че за подзащитния му не са налице материално-правните предпоставки на института на чл.78а, ал.1 от НК. Счита се, че липсва престъпление. Не се доказват неговите обективни и субективни признаци. Излагат се подробни съображения от страна на защитата защо следва съдът да приеме, че липсва престъпление. Извършва се аргументативно изчерпателен анализ на доказателствата по делото. Прави се искане съдът да постанови оправдателен съдебен акт спрямо обвиняемия К..

Обвиняемият К. поддържа изложеното от своя защитник. Заявява, че оспорва обвинението на СРП. Релевира, че не следва да се ангажира отговорността му. Счита, че липсва системност в престъплението, доколкото липсвали три и повече идентични деяния. В правото си на последна дума по чл.297, ал.1 от НПК обвиняемият К. излага, че е невинен. Прави искане да бъде оправдан.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Обвиняемият Л. е роден на 15.08.1980 г. в гр.София, българин, български гражданин, неосъждан, с висше образование, разведен (с две деца), безработен, с постоянен и настоящ адрес гр.София, ул. „Ирис“ № 30, ЕГН:

**********.

Същият е с чисто съдебно минало (от предходното си осъждане по чл.78а, ал.1 НК за обвиняемият К. са изтекли допустимите законови срокове (повече от 10 години) и няма пречка отново да бъде освободен от наказателна отговорност, ако са налице основанията за това). Обвиняемият К. не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание към 19.02.2021г. и след тази дата до настоящият момент.

Обвиняемият Л. и пострадалата Р. сключили граждански брак на 29.09.2007г. Родили им се две деца - момче Л. Л. К., роден на 15.07.2008г. и момиче Н. Л. К., родена на 02.01.2016г. Живеели в общо семейно жилище на адрес в гр.С., кв. „К“, ул. „И“ № **. Отношенията между тях с времето постепенно се влошавали. Възниквали семейни спорове, поради ревност от обвиняемия К. към пострадалата К. и липсата на секс. В резултат на тези спорове обвиняемият К. започнал през 2020 г. често и постоянно да посяга физически на пострадалата К. Техният син, който бил на 12 навършени години (към инкриминирания период), защитавал майка си в случаите на домашно насилие. Обвиняемият К. посягал, дори и на сина си Л. Л. К..

Свидетелите на физическото насилие спрямо пострадалата К. били основно децата им, а понякога и някой от съседите им. Физическото насилие на обвиняемия К. спрямо съпругата му зачестявало – с използван чук например ударил в коленете пострадалата К.; опитал да извади окото й, след което я ударил и тя падналата на земята, губейки съзнание и др.

През месец януари 2021г. обвиняемият К. нападнал пострадалата К. в присъствие на децата им в техния дом. Започнал да я удря с ръцете си.

Същата успяла да скочи гола и боса от терасата на дома им. Обвиняемият К. тръгнал след нея и я настигнал. Той я хванал за косата й и започнал да я влачи по земята, за да я „прибере“ в дома им. От страх пострадалата К. се изпуснала (напикала се). Никой от съседите не й помогнал, въпреки виковете за помощ на пострадалото лице.

След този конфликт, на 06.02.2021г. обвиняемият К. обиждал при пореден семеен конфликт пострадалата К. в семейното им жилище. Започнал да я удря по тялото й с ръцете си, след което взел нож и с него наръгал в задните части пострадалата К. в присъствието на децата им. Започнало да тече обилна кръв и доколкото проникването било дълбоко. Пострадалата К. била откарана за медицинска помощ (била й оказана хирургическа интервенция) в УМБАЛ „Пирогов“ гр.София. Същата била уговаряна от обвиняемия К. да заявява на лекарите от лечебното заведение, че е била седнала на остър предмет – ламарина, което тя сторила.

На 19.02.2021г., около 04:00 часа , докато спяла в леглото си, заедно с 2 едно от децата си (малката й дъщеря на около 5 г. към този момент) до нея, пострадалата К. била физически нападната от обвиняемия К., защото не искала да прави секс с него, каквото желание той проявил в този момент.

Обвиняемият К. се ядосал и затиснал с крака си пострадалата К.а в областта на долните й крайници, за да не може да мърда. Същият я удрял със силните юмруци на ръцете си в областта главата й (в лице, скули, нос, чело, тил, окосмена част) и в тялото й. Юмручните му удари попадали също и в областта на левия й и десния й горен крайник, както и в областта на лявата й гърда. В резултат на това, малкото им момиче започнало да вика, плачело и молело баща си да спре да удря майка им. Пострадалата К. изпитвала болка и също викала. Тя опитвала да предпази себе си и детето им от нанасяните й удари. Пострадалата К. си прехапала езика. Обвиняемият К. спрял да я удря.

Дал й вода, след което се успокоил и заспал. От изпитвания страх пострадалата К. не подала веднага сигнал на телефон 112, нито жалба в полицията. Пострадалата К. не успяла да заспи повече след инцидента. Около 11.30 часа на 19.02.2021г. обвиняемият К. напуснал семейното им жилище, за да отиде на фитнес. Пострадалата К. събрала багаж за себе си и децата си.

Извикала такси. В таксито пострадалата К. подала сигнал на телефон 112.

След това се насочила с таксито към УМБАЛ „Пирогов“ гр.София, където била прегледана. Получила лекарства за изпитваното от нея главоболие и срещу повръщане, доколкото й се гадело физически. Тя посетила 06 РУСДВР, където подала жалба срещу обвиняемият К. На 19.02.2021г. в 16.39 часа пострадалата К. бил освидетелствана (по реда и способите на НПК) в присъствие на помени лица. Бил изготвен и фотоалбум. Спрямо нея при освидетелстването й били констатирани следните наранявания - оток и синина с морово червен цвят на лявото око; оток в областта на вътрешната страна на носа и под лявото око на скулата отгоре; две сиво-морави петна с неправилна форма в областта на лявата й гърда; жълто-кафеникаво петно в областта предната част на лявата й ръка; синьо-зелено петно в областта на пръстите на дясната ръка; оток и драскотина в областта на лявата й ръка; квадратна лепенка в областта на задните й части. Обвиняемият К. бил установен и задържан по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа на 19.02.2021г. в 19:55 часа. След задържането му бил освободен. Спрямо пострадалата К. в УМБАЛ „Пирогов“ в „Ортопедия и травматология“ били констатирани данни за фрактури на горен ляв крайник, на който била поставена превръзка тип „митела“. На 20.02.2021г., 10.20 часа пострадалата К. била освидетелствана в съдебна медицина в Медицински университет гр.С.

Спрямо нея д-р А. А. установил обективно - контузия на главата на пострадалата К. и лицето й с хематоми в окосмената част, кръвонасядане на челото, контузия на носа с оток, счупване на носните кости без разместване, кръвонасядане на клепачите на лявото око с ангажиране на лява скулна област с притваряне на очната цепка, кръвонасядане на лява буза, кръвонасядания по двете ръце, охлузване на лява длан, подкожен хематом на ляво рамо и лява мишница, кръвонасядане на дясна подбедрица. Д-р А. от МУ – София приел в СМУ № 60/2021 г., че установените кръвонасядания, охлузвания и подкожни хематоми на пострадалата К.а са били получени в резултат от действието на 3 твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и части на човешкото тяло и могат да се получат по начин и време, както съобщава пострадалото лице, като същите са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота й. Д-р А. посочил в същото СМУ № 60/2021г., че раната на пострадалата К.а в областта на седалището не е изключено да е получен от остър предмет, като това увреждане е причинило на лицето временно разстройство на здравето, неопасно за живота й. Според заключението на СМЕ по писмени данни на вещото д-р П. К. описаните в СМУ телесни увреди спрямо пострадалата К.а са в резултат на действието на твърди тъпи предмети, с каквито характеристики са и части на човешкото тяло (ръце, крака), по механизма с удари с или върху такива, както и от тяхното тангенциално действие. Вещото лице Кожухаров сочи, че телесните увреждания на пострадалата К.а не противоречат да са получени по начина и механизма, отразени в медицинската документация по делото и така, както тя е съобщила. По отношение на хирургически обработената рана в областта на седалището на пострадалата К.а, същата, според д-р Кожухаров е получена от действието на предмет с остър връх и режещ връх. СМЕ излага заключението, че телесните наранявания на пострадалата К.а реализират медикобиологичния признак – временно разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, което не е опасно за живота й. Пострадалата К.а повече не се върнала в семейното жилище в гр.София, кв. „К.“, ул. „И.“ №*****.

Останала да живее при майка й, заедно с двете й деца. След случая от 19.02.2021г. бракът между пострадалата К.а и обвиняемия К. бил прекратен от съда (и доколкото обвиняемият К. заяви пред съда, че е „щастливо разведен). Съгласно заключението на СППЕ пострадалата Р. е психично здраво лице, изпитала е страх за увреждане на здравето й и може съзнателно да възприема факти и да дава достоверни отговори при поставени въпроси.

II. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана въз основа събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване: 1). писмени – медицинска документация; 2). писмени доказателствени средства – протоколи за разпити на свидетели и протокол от освидетелстване. 3). гласни доказателствени средства – показания на свидетели. 4). способи на доказване по чл.136 НПК – разпити на лица, СМЕ и КСППЕ, освидетелстване. С оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства в мотивите на постановената присъда не е необходимо детайлно изброяване на доказателствените източници и частичното пресъздаване на съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им посочване от съда, а в това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и оценка, които правната доктрина, законът и съдебната практика очертават като задължение на съда във връзка със съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Ст.П. „Наказателен процес“, изд. 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е Решение № 194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото Белнейски“.

Съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и способите на доказване по НПК доказателства и доказателствени средства и изпълнени експертизи в цялост обосновават възприетата от ръководно-решаващия орган 4 на наказателно производство фактическа обстановка. Доказателствата и доказателствените средства всестранно, обективно и пълно се взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина, кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК всички събрани доказателства и доказателствени средства, както и изпълнените експертизи.