Решение № 805 от 11.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1551/2025
- Вид
- Решение № 805
- Подписан
- 11.07.2025
- В сила
- 30.07.2025
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 805 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330201551 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Н. К. с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 24-0333-001307 издадено от **** в ОДМВР гр. П., РУ С. с което на П. Н. К. с ЕГН: ********** й е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от нея нарушение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП.
Жалбоподателката К. обжалва процесното наказателно постановление.
Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административнонаказателното производство има съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото й на защита. Отделно от това липсвало и извършено от нейна страна нарушение.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител, депозира становище с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради 1 което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
В конкретния случай, жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 03.09.2024 г. в 16:10 часа в община Р., на път Общински PVD 1323 km.38+500 като водач на лек автомобил ,,Пежо 307‘‘ с рег. № *****, лична собственост, с посока на движение от юг към север извършва следното нарушение, а именно: не избира скоростта си съобразно конкретните пътни условия, характера на пътя, когато на ляв завой губи контрол над управляваното от нея МПС, излиза в дясно на пътя и се удря в крайпътно дърво като реализира ПТП с материални щети по лекия автомобил. Бил издаден констативен протокол за ПТП с материални щети с № 1756261 от 03.09.2024 г., като по този начин същата била извършила нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителя И. Ю., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че датата на извършване на нарушението съвпада с датата на съставяне на АУАН. Същата, обаче отказала да го подпише, поради което на следващия ден отново била подканена да го подпише, но отново отказала.
Съдът кредитира изцяло така депозираните показания на разпитания свидетел Ю., тъй като същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Въз основа на тях се установи фактическата обстановка по делото, а именно, че жалбоподателката при движение с несъобразена скорост е причинила ПТП.
Също така, обаче се установи, че АУАН не и е бил съставен в нейно присъствие. Свидетелят заяви, че е съставил АУАН и е искал да й го връчи, но същата била отказала, след което на следващия ден отново я поканил, но тя отново отказала.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:
По делото безспорно се установи, че П. К. е извършила вмененото й нарушение, тъй като на процесния ден е причинала ПТП при движение с несъобразена скорост.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита и всяко от тях съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На първо място съдът намира, че процесният АУАН е бил съставен в нарушение на чл. 40 и следващите от ЗАНН. В нормативния акт е изрично посочено, че актът се съставя в присъствието на нарушителя и в случай, че същият откаже да го получи това се удостоверява с подписа на друг свидетел.
2
В конкретния случай актосъставителят посочи, че датата на съставяне на АУАН /03.09.2024 г./ съвпада с датата на извършване на нарушението. От дата 03.09.2024 г., обаче не се съдържа волеизявление на трето лице, което да бъде в насока, че жалбоподателката е отказала да получи АУАН, а е налице такъв на последващ момент – 04.09.2024 г.
За да е изпълнена процедурата по чл.40 и следващите от ЗАНН, трябва лицето срещу което ще се състави АУАН да бъде изрично уведомено. В случая той изначално е бил лишен от възможността да направи каквито и да е възражения. Има редица причини, поради които жалбоподателят да би искал да се яви лично или поне да бъде уведомен, за да направи информиран избор.
За съда тези причини са напълно ирелевантни. От значение е единствено дали признатото и гарантирано от закона право на нарушителя да присъства при съставянето на АУАН против него е било охранено. В процесния случай жалбоподателката К. е била лишена от възможността своевременно да се запознае с фактическите и правни рамки на предявеното й обвинение, да направи възраженията си и да започне да упражнява правото си на защита в пълен обем. По тези съображения процесуалното нарушение се цени като съществено от съда.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление трябва да се отмени изцяло на формално наказание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0333-001307 издадено от **** в ОДМВР гр. П., РУ С. с което на П. Н. К. с ЕГН: ********** й е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от нея нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3