Решение № 1902 от 27.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1902 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330203035 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2300084/ 02.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на „Явлена Пловдив" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 04.05.2023г., а жалбата е подадена на 16.05.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото 1 потвърждаване по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

На 14.03.2023г. е извършена проверка в офис за продажба на недвижими имоти – „Явлена“, намиращ се в гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, ул.

„Георги Данчов“ №14, стопанисван от „Явлена-Пловдив" ООД.

Към момента на проверката, в обекта на контрол е установено да работи като брокер в офиса за продажби М. С. С., ЕГН **********. Същата е заявила устно и декларирала в писмен вид в декларация по чл.402 от Кодекса на труда, че работи в обекта на контрол от 13.02.2023г. като брокер с работно време от 08:30 часа до 18:00 часа, с уговорено възнаграждение в размер на процент от месечния оборот и няма сключен трудов договор.

Проведен е разговор с офис - мениджъра в обекта, от който е поискана информация относно извършваната дейност за дружеството от М. С.. Офис мениджърът на място е заявил, че с лицето имат сключен граждански договор за период от 3 месеца, през което време преценяват дали работникът се справя с възложената му работа. Обяснил е, че всички работници на дружеството започват работа от 08:30 часа в офиса, разпределят задачите за деня и след това излизат за извършване на евентуални сделки /покупкопродажби на имоти/. Разликата между работещите на трудов договор и граждански договор се изразявала в това, че работещите на трудов договор имат уговорен размер на трудово възнаграждение плюс процент от месечните продажби, а тези на граждански договор получават единствено процент от месечните им продажби.

От събраните доказателства - устни и писмени, е установено, че всички работещи за „Явлена-Пловдив" ООД /на трудов договор и граждански договор/ ползват обедна почивка в размер на 1 час и почивните им дни са събота и неделя.

От извършената проверка на място в офиса за недвижими имоти и от представените в Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив документи на 17.03.2023г. е установено, че към 14.03.2023г. в офис за недвижими имоти „Явлена" в гр. Пловдив, ул. „Георги Данчов" №14, от страна на работодателя „Явлена-Пловдив" ООД е приета на работа като брокер М. С. С., ЕГН **********, при установени елементи на трудово правоотношение, а именно 2 работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена форма.

На първо място, съдът съобрази, че съгласно чл. 416, ал.1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В процесния случай констатациите в АУАН не само, че не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.

На първо място отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията на актосъставителката М., която, разпитана в съдебно заседание, категорично потвърди фактическите положения от АУАН.

Изложеното в АУАН изцяло кореспондира и със събраните по делото писмени доказателства- декларация от М. С., която съгласно изричната разпоредба на чл. 402 КТ е годно доказателство за отразените в нея обстоятелства при трудови спорове, както и приложения по преписката граждански договор.

Във връзка с декларацията по чл. 402 КТ следва да се отбележи, че съдът проведе и непосредствен разпит на св. С., която след предявяването й категорично заяви, че декларацията е написана от нея и подписа под нея е неин.

Гаранция за достоверността на отразеното в декларацията в случая е наказателната отговорност за невярно деклариране, която се носи по силата на чл. 313 КТ.

При непосредствения си разпит пред съда, св. С. заявява, че си спомняла, че на работно време е писала „8 часа“, тъй като тя толкова горедолу работела през деня, като извършвала действия и извън посоченото от нея време в случаите, когато има възможности за среща с клиенти, включително през почивните дни. Същата освен това изрично разяснява, че е посещавала офиса на дружеството и не е ползвала своя лична техника, като на всеки служител там се давали лаптоп и служебен телефон, с които те, включително тя, разполагали там, за да си извършват сделките. Св. С. заявява и че за времето, прекарано в агенцията, не е получила сума, тъй като не е постигнала сключването на сделка, както и че на място е имало и брокери, които са работели на трудови договори, чиито правомощия не намира да са били 3 различни от нейните, а откъм задълженията са били еднакви.

За изясняване на обективната истина по делото е разпитан и офисмениджърът на обекта, св. А.. Същият заявява, че разликата в задълженията между лицата, които са на трудов договор, и тези, които са на граждански договор, е, че служителите на трудов договор са на заплата, а тези на граждански договор трябва, ако могат, да докарат клиент в първите няколко месеца. Сочи и че служителите по граждански договор нямат фиксирано работно време, те са напълно свободни, могат да дойдат когато искат в офиса, като нямат и конкретно работно място, ползват само собствени вещи и нямат абсолютно никакви задължения към агенцията. В случаите, когато брокер премине от граждански на трудов договор, се изисква от него да идва ежедневно, както и на оперативки, да му се поставят конкретни задачи и има и фиксирано работно време, и почивки, докато по граждански договор може да се излиза в почивка, когато лицето пожелае. Св. А. изяснява и че в общ план брокерите на граждански договор по принцип не разполагат с техника в офиса, но такава е била предоставяна в случай на нужда, какъвто се установява от показанията на св. С. да е бил нейният случай.

В конкретния казус, от показанията на свидетелите С. и А. и от клаузите на представения от жалбоподателя граждански договор следва, че св. С. е дължала съгласно чл. 1 от Договора, вр. Приложение 1 от същия:

- текущо проучване на пазара на имоти;

- оформяне на досиета на конкретни имоти (но без да са конкретизирани с договора, като конкретизацията би била извършена едва след намирането на купувач от страна на св. С.);

- извършване на първоначални огледи на предлаганите за продажба имоти;

-разгласяване и положителна реклама на предлаганите от Възложителя услуги и имоти;

- търсене на потенциални купувачи;

- договаряне и подписване на посреднически договори при изрично овластяване от страна на възложителя;

- оформяне на документи, необходими за сключване на договори;

- реклама на предлаганите от възложителя услуги и други.

4

Изплащането на възнаграждението се осъществявало при предвидения в чл. 4 от Договора ред, а именно – брутното възнаграждение представлявало процент от възнаграждението (комисионната), ефективно платено към жалбоподателя за отчетния период от клиентите, по отношение на които св.

С. е осъществила задълженията си, като в зависимост от приноса й варирал в диапазон между 30 и 50 процента, конкретно определян от жалбоподателя съобразявайки спецификата на конкретно предоставената услуга.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган не е оспорена от страните, и се установява от чл. 21, ал.2 вр. чл. 21, ал.4 т.3 и чл. 16, ал.4, т.2 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, както и от приложената по делото Заповед № 3-0864 /17.10.202г. на изпълнителен директор на ИА ГИТ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 20.03.2023г., а НП - на 02.05.2023г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. В АУАН и НП надлежно е отразено наличието на всички елементи на трудово правоотношение, включващи работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение по отношение на работника М. С., приемането й на работа един месец преди извършване на проверката, липсата на сключен трудов договор с нея, като вместо това отношенията били оформени като граждански.

Правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 62, ал.1 КТ, доколкото описаните факти касаят липса на сключен трудов договор в писмена фирма при наличие на трудово правоотношение.

В случая основният спорен въпрос между страните е дали отношенията, които са се развили между св. С. и жалбоподателя „Явлена Пловдив“ ООД 5 имат трудовоправен характер, или гражданскоправен такъв, което налага подетайлното изследване на възникналото процесно отношение.

Като в теорията, така и в практиката, безспорно се приема, че въпреки някои прилики, трудовият договор и гражданският договор /в най-голяма степен договорът за изработка/ имат съществени разлики, които определят и различното им приложно поле:

На първо място, основната разлика между двете се съдържа в предмета на двата договора. Договорът за изработка се сключва за постигане на определен конкретизиран резултат, за изработване на готов продукт, произведение или на услуга с ясно очертани и уговорени между страните параметри и характеристики. Същевременно, предмет на трудовия договор е предоставянето от работника и използването от работодателя на работната сила на работника при условия, създадени от работодателя. Работната сила е благо, което се съдържа в личността на нейния носител и е неотделимо от нея. Поради това и първият разграничителен критерий е обусловен от характера на договореностите между страните. Наличието на уговорен конкретен резултат, достатъчно индивидуализиран като количество, качество и технически спецификации, е индиция за наличие на граждански отношения, а отсъствието на подобни конкретно договорени параметри е свидетелство, че всъщност работникът дължи не резултат, а престирането на работна сила.

Друга съществена разлика между двете отношения е, че договорът за изработка предполага еднократно изпълнение на определена задача (определеният конкретизиран резултат), като след изпълнението й той изчерпва значението си в тази му част. От друга страна, трудовият договор предполага продължаващо и многократно изпълнение на неопределен брой еднотипни трудови операции, които следват една след друга, повтарят се неограничен брой пъти и никога не се изчерпват.

Разлика се съдържа и в мястото на изпълнение на договора. При изработката то се определя от самия изпълнител. Трудовият договор от своя страна се изпълнява в мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие на страните и поначало е в седалището или мястото на дейност на работодателя.

Освен това, договорът за изработка се изпълнява по правило със средства за производство на изпълнителя (освен ако не бъде уговорено друго 6