Определение № 1636 от 09.11.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1636 гр. Благоевград, 09.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200501412 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 2660/24.02.2026г., подадена от И. Г.

В., ЕГН **********, с адрес с.Ж. п.к.* общ.К. махал В.№* срещу решение № 51/02.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1017/2025г. по описа на РС – Дупница.

С жалбата решението се обжалва изцяло. Сочи се противоречие с чл.5 ГПК.

Сочи се, че съдът не би могъл да установи предпоставките за отговорността на държавата за вреди в резултат от правораздавателна дейност ако не бъдат разгледани по същество твърдените в иска нарушения при администриране и разглеждане на делата. Ето защо се поддържа, че обжалваното решение противоречи на логиката и опита и го прави немотивирано, което се отразява на неговата нищожност или недопустимост. Твърди се допуснато вътрешно противоречие в постановения акт. Поддържа се тезата, че в рамките на това производство съдът е в правомощието си да преценява процеса по събиране и анализ на доказателствата и установяване на фактите във влязлото в сила решение на друга юрисдикция.

Твърди се противоречие с правото на ЕС съдът не е извърши съответстващо тълкуване на националното законодателство спрямо общностното с цитиране на решения на СЕС. Сочи се, че принципът за отговорност на държавата е 1 признат безусловно в европейското право и е приложимо и при влезли в сила съдебни решения относно неправилно прилагане на правна норма, както и при погрешно тълкуване на фактите и доказателствата.

Сочи се, че в ожалваното решение съдът отрича съществуващи факти и наличието на посочени в иска и в последващи, изходящи от ищеца документи по производството, конкретни факти за нарушения на ответника, както и се отрича позоваването в иска от ищеца на конкретни правни норми от ПЕС, от които произтича правото му на обезщетение и които ищецът подробни аргументирано посочва във въззивната си жалба, както и се позовава на конкретни решения на СЕС.

Като порок още се сочи, че е оставянето без обсъждане на посоченото в иска несъответствие между влязлото в сила решение по делото и постоянната практика на ответника, в това число практиката на същия съдебен състав, недопуснал до касационно разглеждане двете касационни жалби на ищеца.

При идентични предмети и фактическа обстановка, решението по делото е диаметрално противоположно на постановеното от ответника в другите дела.

С неприемането като неотносими на представени от ищеца писмени доказателства в съдебното заседание на 21.01.2026г. по гр.д. № 20251510101017 се потвърждават твърдените нарушения по делото и доказват неверността на съдебно-техническата експертиза, на която се основано решението на въззивния съд, а също се обяснява и начина на владение на имотите преди отнемането му.

Твърди се липса на обсъждане на заявеното в иска нарушение, състоящо се в лишаване от собственост върху имот.

Обосновава се и твърдението за липса на обективност на съдебния състав, като също се сочи практика на СЕС.

Възразява се и срещу основанието за присъждане на разноски в полза на ответника със сочене на подробни доводи в жалбата за това, а именно, че такива са недоказани. Твърди се, че разпоредбата на чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ противоречи на ПЕС и се обяснява в какво се състои противоречието.

При поддържане на оспорвания в горната насока се обосновава интерес от обжалване и се иска решението да бъде обявено за нищожно, обезсилено или отменено и с ново решение искът да бъде уважен.

2

Не се правят доказателствени искания с жалбата.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, от която в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Обжалваното решение се определя като правилно.

Оспорва се твърдението на жалбоподателя за противоречие с чл.5 ГПК и на това основание актът не е нищожен. Изрично са изброени случаите на нищожност на съдебен акт. Позоваването от ищеца на решение на Конституционния съд се определя като ирелевантно, тъй като същото не установява автоматична нищожност при спор относно обхвата на съдебната преценка.

Твърди се правилно приложение то първоинстанционният съд на разрешения в практиката на ВКС при цитиране на конкретно дело. Обобщава се, че производството по чл. 2в ЗОДОВ не представлява инстанционен контрол върху влезли в сила съдебни актове. Съдът по ЗОДОВ може да преценява дали е налице достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, но това не означава да извършва ново разглеждане на доказателствата по приключило гражданско дело или да ревизира фактическите изводи на друга юрисдикция.

Твърди се, че въззивникът не сочи нарушение на конкретна норма от правото на ЕС при нейното прилагане, а оспорва начина на събиране и анализ на доказателствата, което представлява спор относно правилността на съдебния акт, а не относно нарушение на правото на ЕС.

Изтъква се, че позоваването на чл. 19 §1 ДЕС и чл. 47 от ХОПЕС не освобождава ищеца от задължението да установи релевантните предпоставки за ангажирането на отговорността на ВКС, за допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, а именно нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; нарушението да е достатъчно съществено и причинно-следствена връзка между нарушението и причинените вреди.

Твърди се, че процесният спор е изцяло вътрешноправен и не попада в материалния обхват на правото на ЕС, доколкото не е налице елемент на прилагане или тълкуване на норма от правото на ЕС в основното производство, а ХОПЕС е приложима само когато държавата „прилага правото на Съюза“. Такъв елемент в първоначалното дело не се установява.

3

Оспорва се нарушение, поради противоречива съдебна практика, доколкото съдебната независимост предполага възможност за различна фактическа преценка при различни доказателствени съвкупности. От друга страна, няма как да се приемат и твърденията за лишаване на ищеца от собственост, доколкото в производството по ЗОДОВ не се преразглежда спорът за собственост. В случая отхвърлянето на владелческия иск не представлява „лишаване от собственост“ по смисъла на чл. 17 от Хартата, още повече когато не е налице прилагане на правото на ЕС.

Твърди се липса на доказателства за безпристрастност на съдебния състав.

По тези съображения се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Няма доказателствени искани.

Съдът, при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С оглед на това делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По делото не се налага събиране на доказателства с оглед приложение на императивна материална норма или за защита на страна, за която следи служебно.

Водим от изложеното и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивна жалба с вх. № 2660/24.02.2026г., подадена от И. Г.

В., ЕГН **********, с адрес с.Ж. п.к.* махала В.№* срещу решение № 51/02.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1017/2025 г. по описа на РС – Дупница – пр.основание чл. 258 и сл. ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.12.2026г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните, като на жалбоподателя се връчи препис от отговора от въззиваемата страна.

На основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, да се призове ОП Благоевград.

4

Определението не подлежи на обжалване.

Препис да се връчи на страните и ОП Благоевград.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5