Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 371 от 01.11.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 499/2022
Вид
Решение № 371
Подписан
01.11.2022
В сила
01.11.2022
Състав
Татяна Черкезова, Николинка Чокоева, Милен Павлов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Русе, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Николинка Чокоева

Милен П. П. при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20224500500499 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят „ Застрахователна компания Лев Инс „АД е обжалвал Решението, постановено по гр.д. № 4408/2021г. на Русенския районен съд, в частта, с която е осъден да заплати на К. С. Я. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 05.04.2021г. - за сумата над 2500 лева до присъдените 4000 лева, ведно със законната лихва от 06.08.2021г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

Развива оплаквания за необоснованост на съдебния акт, счита, че при определяне размера на обезщетението не е съобразена нормата на чл. 52 от ЗЗД, както и че следва да се определи по-голям процент на съпричиняване – не по-малък от 50 %. Иска отмяна на съдебния акт за сумата над 2500 лева.

Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба К. С. Я. в отговора си изразява становище за неоснователността

, иска потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно, претендира разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок, срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на делото е иск по чл. 432ал.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД .

От ангажираните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка :

На 05.04.2021г. в гр.Русе, на кръстовището на бул.“Христо Ботев „ и бул.“Васил Левски“, т.а.“ ДАФ“ с ДК№ Н 32 -52 КА, управляван от Е. Е. М., преминавайки на червен сигнал на светофарната уредба, удря л.а. „Ауди А 4“ с ДК № СТ 17-91ВК, управляван от В. В.ов М.. В резултат последният и пасажерът в автомобила му - К. С. Я. / без поставен предпазен колан/, получават телесни увреждания.

Видно от заключението на назначената и приета съдебна медицинска експертиза, Я. е получила следните увреждания: субконюктивален кръвоизлив в дясна очна ябълка, кръвонасядане на клепачите на дясно око, охлузвания на дясна слепоочна област, дясна скула и дясна буза, охлузване и кръвонасядане на шията в дясно, одраскване на гърба, кръвонасядания, охлузвания и повърхностни порезнинаранявания на десен горен крайник,одраскване на дясна колянна става,охлузвания на дясна подбедрица, които увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и са причинили на пострадалата болки и страдания, като понастоящем е налице пълно възстановяване. В.л. сочи и че няма данни за „ коланни травми „, както и че при посочените обстоятелства и действащите инерционни сили предпазният колан няма да ограничи достигането на крайниците и главата до профили във вътрешността на купето – предна дясна врата.

От заключението на приетата съдебна автотехническа експертиза се установява, че причината за ПТП е навлизането на т.а . „ДАФ „- влекач с ремарке, на кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, с което е отнел предимството на л.а.“ Ауди А4“, като при движение в рамките както на установена – 60 км/ч , така и на разрешената за участъка – 50 км/ч, водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати произшествието.

За процесния т.а., собственост на „Джес Транс „ЕООД, е имало сключена с ответното застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При тези установени процесуални факти въззивната инстанция намира, че правилно районният съд е уважил предявения иск по чл. 432 ал.1 от КЗ, тъй като от доказателствата по делото се установява, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, и са налице предвидените в КЗ предпоставки за обезщетяване от застрахователя на причинените при ПТП неимуществени вреди, като определеното обезщетение е съобразено с вида и характера на уврежданията на пострадалата, търпените болки и страдания, и настъпилото възстановяване.

По отношение на доводите във в.жалба, че е налице съпричиняване в поголям от приетия от първоинстанционния съд размер, настоящата инстанция намира, че действително е налице съпричиняване на вредоносния резултат от 2 страна на пострадалото лице, предвид обстоятелството, че е доказано, че то е било без поставен предпазен колан, поради което и е отчетено съпричиняване в размер на 20 %. Заключението на съдебната медицинска експертиза, че телесните увреждания в областта на главата и крайниците на пострадалата, които представляват по-голямата част от получените при ПТП, не биха били избегнати при поставен предпазен колан, тъй като той няма да ограничи достигането на крайниците и главата до профили във вътрешността на купето, обосновават и извода на районния съд, който изцяло се споделя от въззивната инстанция, че съпричиняването не следва да е в по-голям от горепосочения размер.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че атакуваното решение на районния съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, на основание чл.78 от ГПК, жалбоподателят дължи на въззиваемия разноските за въззивната инстанции – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА, което съобразно обжалваемия интерес и Наредба №1/2004г. следва да е в размер на 335 лева.

Така мотивиран, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 549/03.05.2022г., постановено по гр.д. № 4408/2021г. на Русенския районен съд, в частта, с която„ Застрахователна компания Лев Инс „АД е осъдено да заплати на К. С. Я. от гр.Русе обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 05.04.2021г. в гр.Русе, за сумата от 2 500 лева до 4000 лева, ведно със законната лихва от 06.08.2021г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноски по делото.

В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ Застрахователна компания Лев Инс „АД, ЕИК 121130788, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я. Д. от САК, на основание чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 335 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3