Решение № 391 от 15.01.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, 15.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД,

І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА

ЯНЕВА и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1539 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното: Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Ищцата Г.А.Б. твърди, че на 06.02.2012 г. в с.

Бисер, О.Х., поради скъсване на язовирната стена на язовир "Иваново", наричан още "Азмака" и "Ешмеджика", било наводнено землището на селото. Твърди, че в резултат на това събитие притежавана от нея къща на два етажа по 80 кв.м., гараж и стопански постройки/обор, плевня, кошара за овце и навес за дърва/, находящи се в УПИ II

– 221, кв.27, по ПУП на с.Бисер, общ.Харманли, били тотално повредени до степен на пълна негодност за ползване, като със заповед на зам. кмета на О.Х.било разпоредено тяхното премахване.Общата стойност на премахнатата двуетажна къща, гараж и стопански постройки възлизала на 50 000 лв. Ищцата твърди, че в резултат на наводнението погинали и следните движими вещи: спалня, изработена от дърво и тапицерия с размери 205/172/80, спалня, изработена от дърво и тапицерия с размери 200/170/84, спалня, изработена от дърво и тапицерия с размери 205/172/81, спалня, изработена от дърво и тапицерия с размери 205/172/85, гардероб от дърво и лам. ПДЧ с размери 63/205/200, гардероб от дърво и лам. ПДЧ с размери 60/180/200, гардероб от дърво и лам. ПДЧ с размери 65/190/200, гардероб от дърво и лам. ПДЧ с размери 62/185/200, гардероб от дърво и лам. ПДЧ с размери 70/150/206, диван с размери 202/96/73, диван с размери 200/92/75, диван с размери

190/86/69, кухненски комплект, изработен от МДФ и лам. ПДЧ, с размери 500/60/200, маса от стъкло и метал, 8 стола от метал и кожа, библиотека от дърво и лам. ПДЧ, готварска печка „Gorenje“, автоматична пералня марка „Gorenje“, хладилник с фризер марка „Самсунг“, маслен радиатор марка „Делонги“, маслен радиатор марка „Теси“ - 3 бр., телевизор марка „Панасоник“ с размер на екрана 42 инча, телевизор марка „LG“ с размер на екрана 42 инча, телевизор марка „Сони“ с размер на екрана 50 инча, кафе машина марка „Saeco“, микровълнова фурна марка „Делонги“, хлебопекарна марка „Тефал“, електрическа скара марка „Тефал“, електрическа мелница за месо, кухненски робот марка „Бош“, прахосмукачка марка „Самсунг“, верижен бензинов трион марка „STIHL MS211“, моторна косачка марка „Хускварна“, моторен тример марка „Райдер“, моторен храсторез марка „Нecht“, електрически флекс марка „Бош“, електрожен с размери 20/40/60, ударна бормашина марка „Бош“, фуражомелачка с размери 40/60/90, циркуляр с размер 60/60/80, помпа за поливане с размер 20/20/40, електрическо зеге марка „Райдер“, електрически лентов шлайф марка „Райдер“, гедоре 108 части марка „Force“, електрическа отвертка, поялник, пили, длета, ключове, метчици, плашки, нивелири и рендета, които вещи са на обща стойност от 20 000 лв. Поддържа, че в резултат на наводнението е претърпяла и неимуществени вреди, изразили се в шок, ужас, стрес, страдания и неудобства, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Претендира и законната лихва върху отделните обезщетения, считано от датата на увреждането - 06.02.2012 г. до окончателното изплащане. Твърди, че вина за скъсването на язовирната стена и наводнението на дома й имат ответникът М.НА О., като ползвател на 2/3 ид.ч. от язовир "Иваново", и ответникът О.Х., който е собственик на останалата 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, в който е разположен язовир "Иваново". Обезщетенията се претендират солидарно от двамата ответници, а при условията на евентуалност, ако не се установи солидарност, предпочитан ответник е Министерството на отбраната, а О.Х.е евентуален ответник. Претендира разноски. Ответникът М.НА О. оспорва предявените искове.

Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговоря по тях, тъй като не е собственик на процесния язовир. Оспорва да е осъществен ФС на чл.49 от ЗЗД. Претендира разноски. Ответникът О.Х.оспорва предявените искове. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговоря по тях, тъй като не е собственик или ползвател на процесния язовир. Оспорва наличието на сочените от ищццата имуществени вреди и техния размер, оспорва размера на претендираните неимуществени вреди.

Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: По предявените срещу М.НА О. и О.Х.искове с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД: За да бъдат уважени тези искове, трябва да е установен следният ФС: 1/съществуването на правоотношение по възлагане на работа; 2/осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно поведение, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител.

Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД; 3/необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.). Страните не спорят, че на 06.02.2012 г. е наводнено землището на с. Бисер, О.Х., Област Хасково, поради скъсване на язовирната стена на язовир "Иваново". Спорни въпроси по делото са: кой е собственик или ползвател на язовир "Иваново" и кой следва да го поддържа в техническа изправност. Съгласно чл.97 и чл.139, ал.1 от Закона за водите в редакцията, която е в сила към датата наводнението, поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на хидротехническите съоръжения, се осъществява от собственика или лицето, на което е предоставено особено право на ползване на водностопанска система, освен ако в разрешителното по чл. 50 или в договора за концесия не е уговорено друго.

По смисъла на Закона за водите /чл.93 –

102е в редакцията, която е в сила към датата на наводнението/ ползвател е не физическото или юридическо лице, което фактически ползва един воден обект, а това, на което е издадено разрешително за водовземане и за ползване или има сключен с държавата договор за концесия. Съгласно чл.139б от Закона за водите в редакцията, която е в сила към датата на наводнението, при спор за собственост на язовир, областният управител осъществява организацията и техническата експлоатация до влизане в сила на съдебното решение. Разпоредбата цели осигуряване защита на населението именно в хипотези като процесната, за да се предотврати настъпване на бедствия и аварии до установяването на действителния собственик на язовира. Независимо, че в процесния случай отговорност носи и областният управител, това обстоятелство не изключва отговорността на действителния собственик или ползвател. Отговорността на двамата спрямо пострадалите по аргумент от чл. 53 ЗЗД е солидарна. Легална дефиниция на понятието "язовир" е дадена в § 1, ал. 1, т. 94 от ДР на Закона за водите - "водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени". От съдържанието на цитираната разпоредба се установява, че язовирът е самостоятелен обект на правото на собственост, който освен водния обект, стената и съоръженията, включва и частта от земята, върху която е построен. По делото е представен АДС

№ 250/28.03.2000 г., с който О.Х.е актувала като публична общинска собственост следния недвижим имот: язовир "Ешмеджика" с площ от 28.621 дка, представляващ имот № 000527, в землището на с.Иваново, Област Хасковска./л.26/. Правното основание за актуване на имота е § 7, т. 2 от ПЗР на

ЗМСМА, който предвижда, че с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: "язовири, езера и принадлежащите към тях плажове, кариери за инертни и други материали от местно значение". Актовете за държавна и общинска собственост се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в тях факти. Същите имат легитимиращо действие за собствеността на държавата/общината/, с оглед на което до доказване на противното актуваният имот се счита за държавна или общинска собственост, като държавата или общината не носят тежестта да доказват основанието, на което са съставени актовете.

Доказването на противното, т.е. че държавата или общината не са собственици на имота, следва да се осъществи от трети лица, които претендират вещни права върху актувания имот, в рамките на висящо исково производство. В процесния случай О.Х.се легитимира като собственик на процесния язовир по силата на закона, въз основа на акт за общинска собственост, но от процесуалното й поведение следва, че се опитва да проведе своеобразно обратно доказване и оспорва собственото си право на собственост. Това действие е лишено от правен интерес и се предприема, за да се отхвърли предявения срещу общината иск на формално основание. В случай, че имотът неправилно е актуван като общински, общината би могла да го отпише от актовите книги със заповед на Кмета/чл.64 от ЗОС/, но по делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства язовирът да е отписан от актовите книги като неправилно актуван, а и както бе посочено, язовирът е собственост на О.Х.по силата на закона - §

7, т. 2 от ПЗР на ЗМСМА. От заключението по допуснатата по делото техническа експертиза, изготвена от вещо лице - геодезист, което съдът приема, се установява, че водната част на язовира попада в следните поземлени имоти в землището на с.Иваново, общ Харманли: поземлен имот ***, поземлен имот ***, поземлен имот ***, поземлен имот ***, поземлен имот ***, поземлен имот ***, поземлен имот ***, поземлен имот ***, поземлен имот ***, поземлен имот ***./констативна част на заключението/. Преливникът на язовира и язовирната стена попадат изцяло в поземлен имот ***, а помпената станция и съоръженията към нея попадат в поземлен имот № ***. Видно от АДС № 567/23.04.2003г. и скица № Ф00110/17.04.2003г. на Общинска служба по Земеделие и гори – Харманли/л.104 и 105/ незастроен поземлен имот № 0000002 по скица № Ф00110/17.04.2003г. на ОСЗГ - Харманли е бил актуван като публична държавна собственост и е бил предоставен за управление на М.НА О.. Имотът е актуван като незастроен, поради което следва да се приеме, че Актът за държавна собственост няма легитимиращ ефект по отношение на язовир "Иваново". Последният е самостоятелна вещ и това, че попада фактически в имот, който е собственост на държавата, не означава, че тя е собственик на идеална част по силата на приращението. Принципът на приращението е приложим към момента на възникване на новия обект, а собствеността върху водните обекти и водностопанските системи се определя от вида на вещта и предназначението й, не от правата върху земята, на която се намират, освен по изключение /напр. чл.

27 ЗВ/. По делото няма данни за сключен договор за концесия по отношение на язовир "Иваново", за да се изключи или ограничи отговорността на собственика, с оглед нормата на чл.

139, ал. 1 ЗВ в редакцията, която е в сила към датата на наводнението. От изложеното по-горе следва, че надлежен ответник по заявената претенция е О.Х., която се легитимира като собственик на язовир "Иваново".

Министерството на отбраната не е пасивно материалноправно легитимирано, поради което искът срещу него следва да се отхвърли. По твърдението на ищцата, че язовирната стена се е срутила, поради неспазване на техническите изисквания за нейната поддръжка:

От приетото по делото заключение на техничеката експертиза, изготвена от вещо лице – хидроинженер, което съдът кредитира, се установява, че са допуснати нарушения при поддръжката и експлотацията на язовир “Иваново“.