Решение № 12061 от 19.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12061 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110158951 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени

„Топлофикация София“ ЕАД срещу А. В. Ц., както следва: установителни искове от иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1799.15 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2022г., както и за сумата 30.92 лева главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.05.2020г.-07.04.2023г., за топлоснабден имот – апартамент № .., находящ се в гр.София, ж.к. „О. к.“, блок .., вх., ет., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 24.04.2023г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 203.22 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. – 07.04.2023г., както и сумата от 5.84 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-07.04.2023г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за ½ част от стойността на предоставената услуга на и като собственик на ½ част от процесния 1 топлоснабден имот и по силата на договор при общи условия, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил. Сочи, че останалата ½ ид.ч. от имота е собственост на друго лице – М. Р. М., което не е оспорило издадената заповед по чл. 410 ГПК срещу нея.

Твърди, че е предоставил услугата, чиято стойност търси. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 21177/2023г. на СРС, 55 състав, срещу която от този длъжник е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендират се разноски.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Във възражението си по чл. 414 ГПК е оспорил дължимостта на вземането с довод, че ползвател на имота по силата на бракоразводно решение е М. Р. М., поради което задължението било в нейна тежест.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по спора, но представя исканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 14.11.2001г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на решението е представен сключен между тези лица договор от 10.12.2001г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.

Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия е разпределяна на имота с 4 броя отоплителни тела с разпределители без отчет за 2021г. с мощност 457Вт, 1309Вт – 2 броя и 902Вт по 2 действащата методика, описана в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.9 на Наредба № Е-РД-041/12.03.2020г. за топлоснабдяването при максимален специфичен разход за сградата през периода – 0.9045дел./Вт, като стойност на 1 т.ед. = 2,63267кВтч/т.ед. за 2020г./2021г.

Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е на база за 2 броя потребители за 2021г. по 140л дневно и за 2022г. съгласно оценка на ФДР. Топлинната енергия за сградна инсталация е извършено съгласно чл. 44 от Наредба за топлоснабдяването, като ТЕ за сградна инсталация е извършено съгласно Приложението към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. от Наредбата за топлоснабдяването и в зависимост от пълния отопляем обем – 136 куб.м. и този на ЕС – 3753 куб.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни за потребление, са в размер на 4180.57 лева, от които 2530.14.96 лева за отопление и 1650.43 лева за битово горещо водоснабдяване. След изравняването, дължимата сума е 3638.32 лева главница и 404.54 лева лихва върху нея, която сума е за предоставените за целия имот услуги.

Видно от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти топлоснабдения имот – апартамент №.., находящ се в гр.София, ж.к. „О.к.“, блок.., вх..., ет..., е придобит от А. В. Ц. и М. Р. Ц. Представено е влязло в сила на 08.05.20200г. решение № 150/08.05.2000г., постановено по гр.д. № 3693/1999г. на СРС, с което бракът между А. В. Ц. и М. Р. Ц., сключен на 19.05.1985г., е прекратен, а семейното жилище - апартамент №.., находящ се в гр.София, ж.к. „О. к.“, блок.., вх..., ет..., е предоставено за ползване след развода на съпругата М. Р. Ц. Установява се от приложената по делото искова молба, че ответникът е инициирал производство за делба на жилището, както и че ответникът е изпратил нотариална покана до М. Р. Ц. за заплащане на обезщетение за ползването на имота за периода 02.2015г.-02.2020г., както и месечен наем от 03.2020г.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми 3 за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.

Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД, което обстоятелство страните не оспорват. Доказва се по делото от заключението на съдебно-техническата експертиза и страните също не спорят, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против 4 волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание. Възражение, че услугата не е предоставена или извършена по нормативни изисквания, не се съдържат.