Решение № 199 от 23.10.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Троян, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20264340100002 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

В Троянски районен съд е образувано гр.д.№ 2 от 2026 г. по искова молба от И. М. В. с постоянен адрес в ***, чрез адв.Д. Ф. от САК, срещу „Кредит Инс“АД, ЕИК ***, с която са предявени главен иск за заплащане на сумата 2757.56 лева, заплатена от ищеца на ответното дружество без правно основание, в едно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателно заплащане. В условията на евентуалност, моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер 1051, 96лв., разноски заплатени по ч.гр.д. № 14/25г. по описа на PC- Троян и разходи за снабдяване с удостоверение за липса на задължения в размер на 35лева.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК в законовия месечен срок ответното дружество депозира писмен отговор, в който излага аргументи за частична основателност на исковата претенция, като признава иска в частта, отнасяща се до платени суми с характер на договорни/акцесорни плащания по кредита (напр. договорна лихва, такси, неустойка законна лихва и др.), до размера от 1588.45 лева, а в останалата част от 1169.11 лева, оспорва осъдителния иск, като счита същия за неоснователен.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Троянски районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит №***от 1

11.06.2024г., по силата на който ищецът е усвоил кредит в размер на 2200лв., със срок на издължаване от 12 месеца, с фиксиран лихвен процент от 36 % и ГПР от 49, 7 %.

Съгласно чл. 7.1 от договора, ако кредитополучателят не представи гаранцията по чл. 4.5 от договора (банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция), същият дължи неустойка в размер на 1780.

40лева. За обезпечаване на вземанията по договора за кредит, кредитополучателят е издал Запис на заповед от 14.06.2024г. за сумата от 4575.72лв., като за събиране на вземанията си по издадения запис на заповед, кредиторът е образувал производство по чл. 417 от ГПК, по което е водено ч.гр.д. № 14/2025г. по описа на PC- Троян, издадена е заповед по чл. 417 ГПК № 16/08.01.2025г., с която длъжникът-ищец е осъден да заплати на кредитора – ответник общо сумата в размер на 3650.04 лв., от които сумата 2598.08 - две хиляди петстотин деветдесет и осем лева и осем стотинки, представляваща част от задължение по Запис на заповед, издаден от И. М. В. на 14.06.2024 г. в гр. София, с падеж на плащане: 11.08.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата 51.96 петдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 1000.00 - хиляда лева - адвокатско възнаграждение.

По делото е допусната и реализирана ССчЕ, по която е изготвено заключение, прието като доказателство по делото като обективно, компетентно и безпристрастно, съответстващо на събрания доказателствен материал.

По правото:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС са дадени разяснения, които макар и да касаят друг случай, имат важно значение за тълкуване на понятието ГПР по смисъла на ЗПК. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, за да установи дали с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора така, че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

От заключението на вещото лице се установява, че уговорената неустойка не участва в договорния ГПР, а при включването изчисленият процент е 326,95%. В процесния случай неустойката, уговорена за непредоставяне на обезпечение, очевидно представлява договорна 2 конструкция за прикрИ.е на допълнително възнаграждение по кредита.

Кредиторът е убеден, че неустойката ще стане изискуема, затова я включва в погасителния план още при сключване на Договора и предвижда разсроченото й плащане заедно с месечните вноски за възнаградителна лихва и главница.

След като неустойката е скрито възнаграждение, съгласно цитираната практика на СЕС, то е следвало да се включи в общите разходи по кредита за потребителя и в ГПР, което не е направено. Така Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент – в този смисъл е и т. 55 и т. 56 от Решение по дело С-714-22 на Съда на ЕС. Ето защо и на основание чл. 22, ал.2 от ЗПК Договорът е недействителен, поради противоречие със закона – неточно посочване в Договора на ГПР, поради което кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита (чл.23 от ЗПК).

Съгласно заключението на вещото лице, общите плащания по договора са отнесени както следва: 2 200 лв. главница; 398,08 лв. договорна лихва; 1 190,37 лв. неустойка; 117,15 лв. законна лихва; 1 000 лв. адвокатско възнаграждение и 51,96 лв. държавна такса, т.е. общо сумата 4 957,56 лева.

Признатите от ответника 1 588,45 лв. съответстват на сбора от договорната лихва и платената неустойка. Експерта уточнява в проведеното на 12.10.2026г. открито с.з., че сумата 117.15 лева, представляваща законна лихва, погасена с постъпилите плащания от страна на длъжника, представлява част от цялата дължима и претендирана сума от 398.08 лева. Тоест договорната лихва от 398.08 лева е включена в базата за начисляването й.

Настоящият състав изцяло споделя изложените от пълномощника на ищеца аргументи, в представената по делото писмена защита в смисъл, че допълнителното споразумение, на което се позовава ответникът, не санира първоначалната недействителност на договора за кредит. Порокът на ГПР се преценява към сключването на договора, като последващото съгласие за плащане на определена обща сума не превръща невярно посочената тогава цена във вярна и не предоставя със задна дата липсвалата информация.

Разсрочването на вече начислените суми не отстранява нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не изключва последиците по чл. 22 и чл. 23 ЗПК.

Безспорно се установи, че потребителският договор е недействителен по смисъла на чл. 23 от ЗПК, тъй като клаузата за възнаградителна лихва, противоречи на добрите нрави, поради нееквивалентност на предоставения от кредитора заемен ресурс; уговорената неустойка за неосигуряване на обезпечение, изначално не е притежавала обезпечителна и обезщетителна функции, а съставлява скрита лихва, с цел допълнителна облага за кредитора; договорната лихва е нищожна на основание чл. 21 от ЗПК, тъй като кредитодателят е заобиколил изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1 , т. 9 от ЗПК за ясно и точно записване в кредитния ресурс на размера на 3 дължимата лихва и посочения в договора по-нисък процент на ГПР - 49.7 %, вместо действителния ГПР-326.95 %, представлява невярна информация, а не посочване на компонентите, които го формират, нарушава изискванията на чл.

10, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, относно начина, по който се формира това задължение.

С оглед на изложеното по-горе, безспорно е установено, че Договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент – в този смисъл е и т. 55 и т. 56 от Решение по дело С-714-22 на Съда на ЕС. Ето защо и на основание чл. 22, ал.2 от ЗПК Договорът е недействителен, поради противоречие със закона – неточно посочване в Договора на ГПР, поради което кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита (чл.23 от ЗПК) или 2200 лева, но ищецът-длъжник И. М.

В. е заплатил по Договора общо 4957.56 лева, т.е. 2757.56 лева или 1318.40 евро са недължимо платени.

Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

С оглед уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по наведената при условия на евентуалност претенция.

По разноските:

Според чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е причинил завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За целта двете предпоставки трябва да са налице едновременно.

В настоящия случай едва със съдебното решение ще се приеме, че потребителят е платила сума по Договора без основание – преди това кредиторът няма задължение да връща сумата на ищцата. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е причинил завеждане на делото, поради което извършеното в хода на процеса частично признание няма да го освободи от разноски. Ищецът има право на разноски в общ размер на 576.34 евро, съгласно приложен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските /л.90/, както следва: сумата 81.96 евро заплатена държавна такса, 294.38 евро адвокатско възнаграждение и 200.00 евро възнаграждение за вещото лице по допуснатата експертиза.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредит Инс“АД, ЕИК *** да заплати на И. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес ..., сумата 1318.40 – хиляда триста и осемнадесет евро и четиридесет евроцента /2757.56 –две хиляди седемстотин 4 петдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № *** от 11.06.2024година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 31.12.2025 г. до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски в общ размер на 576.34 – петстотин седемдесет и шест евро и тридесет и четири евроцента, съгласно приложен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 5