Определение № 449 от 23.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. Благоевград, 23.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20231200501061 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от жалбоподателят М. З., ЕГН **********, на адрес: ***, чрез пълномощника му адв. А. Б., срещу Определение № 808 от 28.09.2023г., постановено по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС Петрич, с което съдът е отказал да уважи искане по чл.

248 от ГПК, направено от ищеца, за изменение на Решение № 252/21,07.2023г, по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС Петрич, в частта му за разноските.

Поддържа се че решението на първоинстанционния съд в частта му за разноските е необосновано, тъй като не е съобразено с относимите обстоятелства по преценката на размера на разноските на страните.

Оспорва се с частната жалба като необоснован, извода на първоинстанционния съд, че разноските по делото следва да бъдат съобразени с реално доказаните такива, както във връзка с изхода на делото, така и във връзка с отказ от първоначално предявен иск, частично оттегляне на другите искове по размер, отказ от насрещно предявените искове. Поддържа се с частната жалба, че отказа от част от предявените искове, както и частичното оттегляне на исковете по размер, се дължи на не процесуалното поведение на ищцовата стрА., а на невъзможност с оглед на начина на превеждането на сумите от работодателя по банковата сметка на служителя, ясно да се разграничи коя част от тях е била предназначена за заплащане на дължимото трудово възнаграждение и коя за покриване на разноските за командировачни на служителя във връзка с изпълняваните от него служебни задължения. В този смисъл изслушА.та и приета от съда съдебно счетоводна експертиза е дала ясен отговора за размера на исковите претенции и е стА.ла причина за отказ от иска по чл. 215 1 ал.1 от КТ и за частичен отказ от предявения иск по чл. 128 т. 2 от КТ.

Поддържа се с частната жалба, че при определяне на разноските на страните, съдът е следвало да изчисли присъдените разноски за адвоката на ищеца и във връзка с предявения насрещен иск, тъй като макар че представеното пълномощно е само за представителство и защита по първоначално предявения иск, ищецът е бил представляван по делото и защитаван от пълномощника и по предявения насрещен иск, който е бил отхвърлен от съда като неоснователен.

С писмен отговор на частната жалба, по реда на чл. 248 от ГПК, адв. Й. като пълномощник на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, изразява становище че частната жалба е допустима, но по съществото си неоснователна. Излагат се доводи, че исковата претенция е за незаплатени суми за трудово възнаграждение и командировачни разходи, които са определени със сключен между страните трудов договор и нормативни актове. В този смисъл възразява се, че на ответника може да бъде вменявА. „вина“, че основанието за превежданите по банков път по сметката на служителя е неясно. Отделно възразява се, че по делото липсва пълномощно от което да е видно, че пълномощникът на ищеца е осъществявал процесуално представителство и защита и във връзка с предявения насрещен иск. Сочи се в писмения отговор на частната жалба, от процесуалния представител на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, че разноски по делото реално са направени от ищеца единствено и само във връзка с предявените от него искове, а съдът законосъобразно е признал на стрА.та само реално направените разноски, за които има представени писмени доказателства/ договор за правна помощ и пълномощно/.

Поддържа се че решението на РС Петрич в частта му за разноските е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Поддържа се, че разноските направени от ищеца са единствено и само досежно предявените искове от М. З., тъй като от представеното пълномощно, не е направено искане за присъждане на разноски във връзка с депозирания от ответника насрещен иск.

Предвид на изложеното, иска се от въззивния съд да остави частната жалба на М. З. срещу Определение № 808 от 28.09.2023г., постановено по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС Петрич, без уважение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената частна въззивна жалба по реда на чл. 248 от ГПК, за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирА. стрА. с правен интерес за това и насочени срещу съдебен акт, който по силата на изрични законови разпоредби, подлежи на инстанционен съдебен контрол. Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание и е редовна.

Депозирания писмен отговор по реда на чл. 248 ал. 3 от ГПК, е своевременно депозиран, от легитимирА. стрА. за подаване на частната жалба, насочена срещу определение на първоинстанционния съд, с което по реда на чл. 248 от ГПК е отказано изменение на постановеното решение на съда в частта му за разноските, като с оглед на неговата форма и 2 съдържание същият отговаря на изискванията на закона.

За да се произнесе по искането за изменение на постановеното решение на РС Петрич и изменението му в частта за разноските, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Пред първоинстанционния съд/РС Петрич/ са предявени от М. З., ЕГН *** от ***, срещу „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, искове с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ във вр. с чл. 245 ал. 2 от КТ, чл. 224 ал.1 от КТ, чл. 215 от КТ, както и иск с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ.

Навадени са с исковата молба от жалбоподателя- ищец пред първоинстанционния съд твърдения, че М. З. е бил в трудово правно отношение с въззиваемото дружество- „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, възникнало въз основа на валиден Трудов договор от 13.01.2020г., като ищецът е престирал работната си сила на длъжността „шофьор- товарен автомобил“ и е извършвал международни превози на товари в страни членки на ЕС с товарни автомобили, собственост на ответника.

Ищецът не оспорва че трудовото правоотношение между него и дружеството ответник е прекратено, но твърди че Заповед № 40 от 26.04.2021г. от управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД не му е била връчвА. надлежно и той е научил че трудовия договор му договор е прекратен едностранно от стрА. на работодателя, считано от 24.04.2021г. от извършена от него справка в НАП.

С писмен отговор на исковата молба, по реда на чл. 131 от ГПК, от ответната стрА.- „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, чрез пълномощника адв. В. К. се поддържа че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325 от КТ/без предизвестие/, при условие на отказ от стрА. на работника М. З., да подпише връчената му заповед за уволнение- Заповед № 40 от 26.04.2021г. от управителят на „ЗАХ Интернационал“ ЕООД, което е удостоверено с подписите на свидетели на отказа. Оспорва се твърдението на ищеца че е научил за прекратяването на трудовото правоотношение след справка в ТД на НАП, тъй като същата е направена едва на 01.02.2022г., а до този момент е налице бездействие от стрА. на работника, тъй като същият не се е явявал на работа за изпълнение на трудовите му задължения.

Оспорват се предявените искове за заплащане на незаплатени от работодателя суми и обезщетения, както по основание, така и по размер.

В съдебно заседание пред РС Петрич, след изслушването и приемането на заключението на експерта по допуснатата съдебно икономическа експертиза, ищецът М. З., чрез пълномощника си по делото е депозирал отказ от предявения иск по чл. 215 от КТ и искане за изменение на предявения иск за неизплатени трудово възнаграждения/чл. 128 т. 2 от КТ/ и иска за обезщетение за неползван платен годишен отпуск/чл. 224 ал.1 от КТ/, по размер.

Първоинстанционният съд е допуснал исканото изменение на част от предявените искове по размер, като е прекратил производството в частта му на предявения за разглеждане иск по чл. 215 от КТ, поради отказ от този иск.

3

С обжалваното Решение № 252/21,07.2023г, по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС Петрич, първоинстанционният съд е уважил частично предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ във вр. с чл. 245 ал. 2 от КТ, чл. 224 ал.1 от КТ, чл. 215 от КТ, като е отхвърлил като неоснователен предявения иск по чл. 220 ал.1 от КТ, както и предявения насрещен иск от „ЗАХ Интернационал“ ЕООД срещу М. З., ЕГН ***, с правно основание чл. 203 ал. 2 от КТ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

При определяне на разноските по делото, съдът е осъдил ищеца да заплати на ответника разноските, дължими във връзка с уважената част от предявените искове/ като е съобразил направеното изменение на част от исковете по размер и отказ от един от предявените искове/, като е присъдил същите с оглед на реално направените разноски за един адвокат и съобразно изхода по делото.

С обжалваното Определение № 808 от 28.09.2023г., постановено по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС Петрич, съдът е отхвърлил молбата по чл. 248 от ГПК, депозирА. от ищеца М.

З., с искане за отмяна на Решение № 252/21,07.2023г, по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС Петрич, в частта му за разноските.

Видно от мотивите към обжалваното определение, съставът на РС Петрич поддържа начина по който е определил дължимите разноски между страните по размер- по съразмерност на реално направените от страните разноски с уважената и съотв. отхвърлената част на предявените искове, като е съобразил и направените от ищеца откази и частични оттегляния на част от предявените искове. Отхвърлени са като неоснователни доводите на молителят с молбата по чл. 248 от ГПК, че отказа от един от предявените искове се дължи на поведението на ответника, свързано с неясното основание на превежданите по сметката на служителя суми. Съдът е приел че отказа от предявения иск/чл. 215 от КТ/ и частичните откази от други предявени искове е последица от приемането на заключението на вещото лице по изслушА.та и приета съдебно- икономическа експертиза и по никакъв начин не може да се дължи на поведението на ответника по делото. Изложени са доводи от състава на РС Петрич, постановил обжалваното определение, че неоснователни са доводите на молителя по чл. 248 от ГПК и за това, че част от договореното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, е уговорено във връзка с процесуалната защита и представителство на ищеца и във връзка с предявения от ответника насрещен иск. Съдът е приел че представените още с ИМ- договор за правна защита и съдействие и пълномощно, са свързани единствено и само с първоначално предявените искове от ищеца по КТ, но не и с предявения по- късно насрещен иск от ответника.

При така установеното от фактическа стрА., въззивният съд в настоящия си състав, излага следните правни съображения:

Искането за изменение на Решение № 252/21,07.2023г, по гр.д. № 115/2022г. по описа на РС Петрич, в частта му за разноските, по реда на чл. 248 от ГПК, настоящият състав на ОС Благоевград счита за процесуално допустимо.

Съобразно т. 9 във връзка с т. 2 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. постановено по Тълкувателно 4 дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, представянето от стрА.та на списък на разноските съобразно чл. 80 от ГПК, е въздигнато като процесуална предпоставка за допустимост на искането, но само когато се касае за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, когато съдът има произнасяне по този въпрос в съдебния си акт. В настоящия случай списък за разноските по чл. 80 от ГПК е представен пред РС Петрич и от двете страни.

Въззивният състав на ОС Благовеград намира, че искането на ищеца М. З., ЕГН ***, направено чрез адв. А. Б., съдът намира за процесуално допустимо, но по съществото си същото е неоснователно, поради следните съображения:

Правото да се присъдят направените по делото разноски по делото се регламентира с разпоредбите на чл. 78 и сл. от ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на стрА.та в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния резултат от делото и съобразно процесуалните правила на ГПК. С разпоредбата на чл. 81 от ГПК, съдът е задължен при всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство пред съответната съдебна инстанция, да се произнесе и по въпроса за разноските, ако страните са направили такова искане.