Решение № 28 от 13.07.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Перник, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря АТИНА ИВ. БАНКОВА в присъствието на прокурора Албена М. Стоилова като разгледа докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261700600282 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия Р. Л. П., чрез неговия служебен защитник адв. Д. П. от ПАК, срещу Присъда № 9 от 21.05.2026г., постановена по НОХД № 54/2025г. по описа на Районен съд-Радомир, с която Р. Л. П. е признат за виновен в извършване, за времето от 05:50 часа до 10:10 часа на 15.11.2023г. в ***, на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1-во и т.7, вр. чл.194 , ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2 б.„б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първонаначален „строг“ режим.

Със същата присъда подсъдимия Р. Л. П. е осъден да заплати сумата от 212,94 евро (двеста и дванадесет евро и деветдесет и четири евроцента), представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство по сметка на ОД МВР-Перник и е постановено на основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК да се отнеме в полза на държавата вещественото доказателство - 1 бр.отвертка с жълто-черна пластмасова дръжка, което след влизане в сила на присъдата да се унищожи като вещ без стойност, а останалите веществени доказателства по НОХД № 54/2025г. по описа на Районен съд-Радомир - 1 1 бр.шапка с козирка, 1 чифт ръкавици, 1 бр.суитшърт, и 1 бр.маратонки червени на цвят, да се върнат на подсъдимия.

В жалбата се твърди, че така постановената присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, като са развити доводи само за явна несправедливост на наложеното наказание. Изложени са аргументи, че подсъдимият е с влошено здравословно състояние, за което са представени медицински документи, издадени на Р. П. - Епикриза ИЗ ***, Специализирана очна болница „***“, МЦ „***“, ***, Епикриза ИЗ 1***, УМБАЛСМ „***“ ЕАД, Клиника по хирургия и Амбулаторен лист от 11.03.2025г., които се моли да бъдат приети като писмени доказателства. Иска се изменение на обжалвана присъда и намаляване размера на наложеното на П. наказание лишаване от свобода, предвид неговото здравословно състояние.

В закрито съдебно заседание от 17.06.2026г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата не се налага провеждане на разпит на подсъдимия и свидетелите, като е приел и приложил по делото представените с въззивната жалба писмени доказателства.

Против подадената въззивна жалба в законния срок не са постъпили писмени възражения по реда на чл.322 от НПК.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие, е приет като писмено доказателство препис-извлечение от акт за смърт № *** от ***, издаден от Кметство-***, ***община, удостоверяващ че подсъдимия Р. Л. П. е починал на *** в ***.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокурорът от Окръжна прокуратура-Перник поддържа становището, че постановената присъда следва да бъде отменена на основание чл.334, т.4 от НПК, а наказателното производство прекратено в хипотезата на чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради смърт на подсъдимия Р. Л. П..

Окръжен съд-Перник, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, прие за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като в съдебно заседание на 21.05.2026г. подсъдимият П. в присъствието на служебен защитник е признал всички факти, описани в обстоятелствата част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С протоколно определение от същата дата, след като е установил, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата по делото, Районен съдРадомир е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Настоящият съдебен състав установи, че при разглеждането на делото 2 по посочената диференцирана процедура решаващият съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила.

На следващо място намира, че доказателствата по делото установяват еднопосочно описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, поради което въззивната инстанция напълно споделя изложените от първостепенния съд фактически изводи относно следните факти:

Подсъдимият Р. Л. П. е роден на *** в ***. Има *** образование.

Осъждан е многократно, преди всичко за престъпления против собствеността.

Процесното инкриминирано деяние е извършил след като е бил осъден за друго такова престъпление, а именно със Споразумение №19/17.06.2021г. на Софийски Градски съд по НОХД №2216/2021г., влязло в законна сила от 17.06.2021г. за престъпление по чл.195, ал.1,т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК. От изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода до извършване на процесното престъпление не са били изтекли пет години, поради което са налице условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.

Н а 15.11.2023г., около 07:30 часа подсъдимият Р. Л. П. помолил приятелката си - св.С.А.Х., да го закара с автомобила си от *** до ***, като не й обяснил за причината за пътуването. Х. се съгласила и двамата тръгнали с лек автомобил „Шевролет“, модел „Авео“ с рег. № ***, който бил управляван от Х.. Към 09:00 часа пристигнали в ***, като подсъдимият упътвал Х. накъде да шофира. Казал й да спре пред входа на едно училище и да го изчака в автомобила. Подсъдимият слязъл и тръгнал по една от уличките срещу училището. Той бил облечен в черно шушляково яке, долнище анцуг, а на главата носел тъмна бейзболна шапка с козирка, като се отправил към едноетажна къща със сутерен, намираща се в ***, която бил наблюдавал с цел извършване на кражба. Същата била обитавана от св. М.С.М. и неговите родители - св.С.М.Т. и св. Б.А. Х., които към този момент не били в имота.

Подсъдимият насилил дограмата на прозорец на помещение от сутерена на къщата и проникнал в сградата. Взел намиращи се вътре вещи, сред които лаптоп, мобилен телефон марка „Нокиа“, бижута и други, които сложил в найлонова шарена торбичка с която се върнал към автомобила на св. Х..

Последната видяла, подаващия се от торбичката лаптоп и го попитала откъде е. Подсъдимият й се разкрещял, като й казал, че не е нейна работа. Двамата тръгнали обратно към ***, като пътували към ж.к. „***“, където Х. живеела.

Около 10:00 часа тя оставила П. на кооперативния пазар в ж.к. „***“.

В 10:10 часа св. М. М. се прибрал в къщата и установил, че прозореца на една от стаите в сутерена е отворен, а цялото помещение било разхвърляно, като липсвали различни вещи - лаптоп марка „DELL“, заедно с мишката, които били върху бюрото, сумата от 900 лева, която била в банкноти с номинал както следва: 6 броя банкноти от 100 лева и 7 броя банкноти от по 50 лева, които били в чантичка за тоалетни принадлежности в чекмеджето на бюрото, златно синджирче около 11,3 гр. с висулка с тегло около 1.7гр.

Липсвали портфейл и бижута на майка му, както и документи и дебитна карта 3 на баща му.

Местопроизшествието било посетено от дежурна полицейска група, след което бил съставен протокол за оглед, в който било отразено, че дограмата на отворения прозорец е била насилена и по този начин е било проникнато в помещението, като била иззета одорологична следа от прозореца и подпрозоречния перваз на къщата на пострадалите.

Св. С.Т. и св. Б.Т. били уведомени от сина си за инцидента и се прибрали в дома си, като установили липсата и на други вещи както следва: дебитна карта от банка ДСК, мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „216“ с ИМЕЙ ***; с ИМЕИ 2: ***, часовник марка „Casio Edifice“, механичен, кутия за бижута (от червено кадифе), сребърно колие (тип верижка), с плочка, комплект сребърни обици с камъчета „Сваровски“, кутия за бижута от шарен картон, синджирче от бяло злато (около 1.5гр.), комплект сребърни обици с розово камъче (1.5гр.), златна пендара (18 карата, 10гр.), златен пръстен с плочка с гравирано слънце (18 карата - 4гр.), комплект златни обеци с форма на малки детелинки (18 карата - 1,5 гр.), два броя венчални златни халки и златен пръстен във форма на малко топче.

В хода на разследването е изготвена одорологична експертиза, от която се установило, че иззетата при огледа следа се идентифицира със сравнителните образци, снети от подсъдимия.

Извършено било процесуално-следствено действие по разпознаване на П. от пострадалия М.С.М., който разпознал по стойката и височината подсъдимия като лицето, което е видял в имота си на 25.10.2023г. да развърта болта, с който заключвали входната врата, както и че същото лице бил заварил и в двора на къщата в началото на м. ноември 2023г.

По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че общата стойността на инкриминираните вещи към момента на извършване на деянието възлиза на 1 609,29 евро от владението на М.С.М. и на 1 834,26 евро от владението на С.М.Т. и Б.Л.Т., или всичко на обща стойност от 3 443,55 евро (6735,00 лева).

При така установените факти по реда на чл.373, ал.4 от НПК, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и подкрепящи се от доказателствата, събрани в досъдебното производство (показанията на свидетели М.С.М., С.М.Т., Б.Л.Т. и С.А.Х., самопризнанието на подсъдимия П., приложените по досъдебното производство писмени доказателства и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи), първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за осъществяване на съставомерните, обективни и субективни признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Р. Л. П..

Предвид това законосъобразно подсъдимия Р. Л. П. е признат за виновен в извършване на деянието, за което е ангажирана наказателната му отговорност.

4

Районен съд-Радомир не е констатирал смекчаващо отговорността обстоятелство, а като отегчаващо е приел, че той е с утвърдени престъпни навици, с оглед утежненото съдебно минало.

В хода на въззивното производство по делото е представен и приет като доказателство препис-извлечение от акт за смърт № *** от ***, издаден от Кметство-***, ***община, удостоверяващ че подсъдимия Р. Л. П. е починал на *** в ***.

С констатирането на факта за смъртта на подсъдимото лице, която е настъпила преди приключване на въззивното производство по делото, Окръжен съд-Перник не може да прекрати наказателното производство по делото без да се произнесе по отношение на постановената от първоинстанционния съд присъда, която не е влязла в сила, поради подадената въззивна жалба. Обстоятелствата около настъпилата смърт на подсъдимия във фазата на въззивното производство, обаче, не дават възможност на настоящата инстанция да осъществи контролно-отменителните си правомощия в своя пълен обем. При липса на годен субект, който би могъл да понесе наказателна отговорност, е ирелевантна преценката от настоящия състав, дали Районен съд-Радомир е индивидуализирал правилно наказанието, в частност дали е основателно искането във въззивната жалба за намаляване на наказанието.

Обжалваната присъда подлежи на отмяна, като разпоредбата на чл.334, т.4 от НПК е императивна и е задължителна за въззивния съд, доколкото при липсата на субект, годен да понесе наказателна отговорност, всякакви въпроси относно детайлите на самата наказателна отговорност са излишни.

С оглед горепосоченото настоящият състав констатира основание за прекратяване на наказателното производство по смисъла на чл.24, ал.1, т.4 от НПК, тъй като са налице предпоставките за това - висящо наказателно производство, което е валидно образувано пред въззивната инстанция и последвалата смърт на подсъдимия.