Определение № 568 от 12.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 568 гр. С.З., 12.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20225500500271 по описа за 2022 година Производството е по чл. 396 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „И.С.К."/с предишно наименование „Б.К." ООД/ ЕИК: ********** със седалище и адрес на управление: гр. С., жк."********* представлявано от Д.В.Д. чрез адв. Б.В.С., Адвокатска колегия - К., с адрес: гр. П., ул.

„********, против определение № 521/25.02.2022г. постановено по гр.д. № 5304/2021г. по описа на Районен Съд - С.З., с което се допуска обезпечение на предявения осъдителен иск в полза на Р. Д. ИВ. против „И.С.К." ООД, /с предишна фирма /„Б.К."/, с ЕИК **********, със седалище в гр. С. представлявано от управителя Д.В.Д., чрез налагане на обезпечителна мярка „СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО“ по и.д. № 2017******/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие Софийски градски съд.

Жалбоподателят обжалва определението като счита същото за неправилно. Излага подробни съображения. Твърди, че не са налице предпоставки за допускане на обезпечението, както и че предявеният иск за чието обезпечаване е издадена процесната заповед е изцяло недопустми и неоснователен. Изводите на съда за наличие на предпоставки за допускане на обезпечението били абсолютно необосновани и неправилни. Моли да бъде отменено определение № 521/25.02.2022г. постановено по гр.д. № 5304/2021 г. по описа на Районен съд С.З.. Молят да им бъдат присъдени направените разноски в настоящото производство.

Постъпил е писмен отговор от Р. Д. ИВ. чрез пълномощника й адв.

Д.М., в който заявява, че следва частната жалба да бъде оставена без уважение и моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и 1 писмения отговор, материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу акт подлежащ на обжалване, като е спазен преклузивният срок по чл. 396 ГПК и са изпълнени останалите процесуални предпоставки за допустимост. Ето защо, същата подлежи на разглеждане по същество.

Като се запозна с фактите по делото, съдебния акт и съобрази наведените в жалбата оплаквания и закона, настоящият състав намира следното:

Постъпила е искова молба от Р. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., кв. „************ против „И.С.К.“ ООД, /с предишна фирма /„Б.К."/ с ЕИК ********** със седалище в гр. С. и адрес на управление жк.

„********** представлявано от управителя Д.В.Д., в която моли съда да й заплати на сумата в размер на 50 лева, представляваща частичен иск от общо 9960 /девет хиляди деветстотин и шестдесет/ лв. недължимо платена по договор за паричен заем № СТ - 231/22.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до датата на окончателното и изплащане.

Моли съда да признае за установено, че Р. Д. ИВ., с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лв., представляваща задължение по и.д. № 2017******/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М., образувано въз основа на и.л., издаден по ч.гр.д. № 715/2017 на PC С.З. по депозирано от „И.С.К.“ ООД, /с предишна фирма /„Б.К."/, с ЕИК ********** Заявление за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на сума по Договор за заем № СТ 231/22.07.2016 г.

С исковата молба ищецът е направил искане за спиране на и.д. № 2017******/2017 г. по описа на ЧСИ Н.М.. Заявява, че по делото са събрани над 10 000 лв., многократно над получената от ищцата главница по договор за паричен заем, като и към настоящият момент съдебният изпълнител продължавал принудителното изпълнение.

Първоинстанционният съд е приел, че искането е допустимо и основателно, поради което с обжалваното определение е допуснал исканото обезпечение на предявения иск.

Въззивният съд намира за установено следното:

Съгласно чл. 389 от ГПК във връзка с чл. 391, ал.1 от ГПК обезпечение може да се иска във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, по всички видове искове и се допуска, когато без него за ищците ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата от решението. За да се уважи молбата за обезпечение освен предпоставките по чл. 391 ГПК е необходимо да се установят допустимостта на иска, вероятната му основателност (от гледна точка на твърденията в исковата молба), наличието на обезпечителна нужда и адекватността на обезпечителната мярка.

В конкретния казус и с оглед наличните доказателства съдът намира, че предявеният осъдителен иск е допустим.

Предвид ограничения предмет на обезпечително производство не може да се прави анализ по същество на събраните доказателства, както и правни 2 изводи във връзка с доводите на ищеца, тъй като компетентен да даде становище относно крайния резултат по материално правния спор е само съдът, който е сезиран с иска.

В случая към молбата молителят е представил писмени доказателства, които съдът приема, че водят до извода за вероятна основателност на предявения иск.

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че не следва да обсъжда подробните съображения, изложени в частната жалба, тъй като същите касаят съществото на спора и не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че правилно молбата е уважена, като основателна от първоинстанционният съд.

Обстоятелствата, които се навеждат в частната жалба, не може да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като съгласно чл.396 ал.2 предл. 2 ГПК произнасянето на въззивния съд в производство по молби за допускане на обезпечение на иск, подлежи на обжалване пред ВКС, само когато въззивния съд допуска обезпечение, но не и в останалите възможни хипотези.

Водим от горните съображения, Старозагорският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 521 от 25.02.2022г., постановено по гр.д. № 5304/2021г. по описа на РС-С.З..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3