Определение № 487 от 17.05.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. София, 17.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Георгиева

Членове:

Даниела Росенова

Красимира Райчева като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600551 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения А. А. С. чрез адв.М. П. срещу определение от 2.05.2023г. на СГС НО Х II н.с., постановено по ЧНД 1923/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода А. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години, наложено му по ЧНД 3971/2021г. за престъпления по 354а ал.1 пр.4, пр.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, както и по чл.354а ал.1 пр.4 алт.1 НК с остатък два месеца и двадесет и пет дни.

С частната жалба се атакува определението като неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се доводи за наличие предпоставките на чл.70 ал.1 от НК, включително примерно поведение на осъдения, добри характеристични данни, добро отношение към затворническата администрация и останалите лишени от свобода, положителна линия на поведение с оглед отговорното му отношение към трудовия и учебен процес, във връзка с които бил награждаван. Оспорва се доклада на ИСДВР, който бил формален и необективен, тъй като не били посочени факти и обстоятелства, които да обосновават крайните му изводи. Нарушена била призумпцията за невиновност, тъй като в мотивите на първостепенния съд било отчетено висящото наказателно производство срещу осъдения, в хода на което последният е направил възражения срещу предявеното му обвинение по неприключилото наказателно производство.

В заключение се прави искане първоинстанционното определение да бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.

1

Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С определение от 2.05.2023г. на СГС НО Х II н.с., по ЧНД 1923/23г., съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода А. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години, наложено му по ЧНД 3971/2021г. за престъпления по по 354а ал.1 пр.4, пр.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, чл.354а ал.1 пр.4 алт.1 НК с остатък два месеца и двадесет и пет дни.

Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали, съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя от настоящият въззивен състав.

От материалите по делото се установява, че осъденият А. С. е постъпил на 08.09.2020г. в Затвора гр.София по изтърпяване на наказанието по НОХД №3342/2014г. на СГС за престъпление по чл.354а ал.1 пр.4, пр.5 вр. чл.26 ал.1 НК в размер на една година и десет месеца, което е било приведено на основание чл.68 ал.1 от НК с присъда по НОХД №1081/2019г. влязла в сила на 8.10.2021г. Същото е било изтърпяно на 02.02.2023г. От тази дата осъденият С. изтърпява наказанието по ЧНД №3971/21г. на СГС – 3 години лишаване от свобода при строг режим, определено от съда в производство по групиране на наказанията, като общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №1082/2019г. на СГС в размер на три години лишаване от свобода и НОХД №3127/2020г. на СГС в размер на две години лишаване от свобода за престъпления по по 354а ал.1 пр.4, пр.5 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, както и по чл.354а ал.1 пр.4 алт.1 НК, чийто остатък към момента е два месеца и двадесет и пет дни. Зачетен е предварителния арест на осъдения в размер на две години, четири месеца и един ден.

Безспорно е установено, осъденият е започнал да търпи наказанието три години лишаване от свобода на 02.02.2023г., като към датата на съдебното заседание пред първостепенния съд е изтърпял фактически две години, седем месеца и един ден, със зачетен предварителен арест, зачетено от работа два месеца и четири дни или общо две години, девет месеца и пет дни изтърпяно наказание. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на два месеца и двадесет и пет дни, което не се оспорва от жалбоподателя.

При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно 2 освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения С. първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му досие и останалите доказателства по делото съобразно чл.439а от НПК, правилно е приел, че към момента не са налице категорични и убедителни доказателства за неговото поправяне и превъзпитаване, както и за необходимостта от неговата ресоциализация в обществото с оглед наличните все още рискове.

От доказателствата по делото и по конкретно предоставения доклад на основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.София, обоснован въз основа на конкретни факти и обстоятелства за лишения от свобода А. С. е видно, че към момента на постъпването му в пенитенциарното заведение рискът от рецидив е в средните стойноти – 42 точки и не е променен, въпреки отчетените ресурси на личността като млада и трудоспособна възраст, старание и активност при усвояване на учебния материал, запазени социални контакити и позитивни нагласи, рискът от сериозни вреди към обществото продължава да е в средните нива и не е преодолян, което правилно е отчетено от първостепенния съд като непостигане целите на наказанието и необходимостта от продължаване на работата по отразените в доклада и индивидуалния план дефицитни зони.

Действително осъденият е посещавал редовно учебните занятия в училището към затвора гр.София за учебната 2022/2023г. и е участвал активно в учебния процес, полагал доброволен труд като общ работник въз основа на Заповеди на Началника на ЗОЗТ“Кремиковци“ , награждаван е със Заповеди №217/07.10.2022г. с „удължено свиждане за срок до четири часа“, Заповед №140/07.07.2022г. с „извънредна хранителна пратка“ и Заповед №64/23.03.2022г. с „писмена похвала“, също представени са гаранции от управителя на ЕКСПА“ООД гр.София след излизане от затвора да му бъде осигурена трудова заетост като работник кухня в стопанисвания от фирмата обект.

Същевременно обаче осъденият С. е наказван респективно със Заповед №71/14.05.2021г. с „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от седем дни“, за това, че е внесъл в мястото за лишаване от свобода забранени субстанции, а именно тютюн със синтетичен канабиноид, поставен под контрол на ЗКНВП с тегло 18.88гр., заради което е бил освободен от работа в цеха за пликове и папки със Заповед №12/18.05.2021г. С оглед защитните възражения в тази насока дори и да не бъде взето предвид обстоятелството, че за същото деяние срещу жалбоподателя С. се води досъдебно производство ЗМ№486/2021г. по описа на 05 РУ–СДВР за престъпление по чл.354а ал.3 от НК, което не е приключило, от доказателствата по делото в настоящото производство следва да се направи извод, че поведението му не е безукорно и у него не е настъпила нужната положителна промяна по време на изтърпяване на 3 наказанието, с оглед констатираното сериозно нарушение, заради което е бил освободен от работа на определения обект.

За втората кумулативно изискуема предпоставка на чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото лице, поради което възражението на защитата за наличието на осигурена трудова заетост извън мястото на лишаване от свобода в случая се явява ирелевантно и няма как да бъде уважено. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд, че по делото събраните доказателства относно реалното поправяне и превъзпитаване на осъдения С. не са убедителни, за да се приеме, същият следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитателната работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и добрите нрави не е приключил и следва да продължи. Разпоредбата на чл.439а от НПК изисква цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение, което поведение не следва да се разглежда едностранно, каквото е искането на защитата.

В конкретния случай правилно първоинстанционният съд е приел, че пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като не са постигнати всички основните цели, поставени в планиране на наказанието и не са елиминирани всички рискове – от рецидив, към обществото и към самата личност на осъдения, последните две от които са в средните непроменени нива, видно от оценката в доклада на затворническата администрация. Не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от свобода лице при спазване на регламентираните правила за поведение в мястото на лишаване от свобода, разпознаване на факторите обуславящи правонарушението, осъзнаване последствията от действията си, при зачитане и признаване правата на другите.

С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения С..

При проверката на атакуваното определение САС констатира, че първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване.

Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент не е завършено в пълнота поправянето му към спазването на закона и добрите нрави.

Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията на осъдения и неговия защитник обективирани в частната жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

4

Ето защо на основание чл.440 НПК САС, НО, девети състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 2.05.2023г. на СГС НО Х II н.с., постановено по ЧНД 1923/23г., с което съдът е оставил без уважение молбата на лишения от свобода А. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5