Протоколно определение № 117 от 06.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 117 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева и прокурора Иван Г. Даскалов

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600106 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:04 часа се явиха:

Образувано е по жалба на обвиняемия Е. П. И. чрез неговите защитници.

Обвиняемият Е. П. И., доведен от Ареста, се явява лично, заедно със защитника си адв. Д. М..

Не се явява упълномощеният защитник адв. А. П..

Явява се адв. В.Т. с пълномощно за преупълномощаване от адв. А. П., която е редовно уведомена и не се явява.

Явява се и представител на Апелативна прокуратура - Пловдив – прокурорът Иван Даскалов.

В залата присъства синът на обв. И..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Не са налице пречки. Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Обв. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се жалбата от съдията-докладчик.

Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Няма да представям нови доказателства.

Адв. М.: Нямам отводи към състава на съда.

Имам искане за ангажиране на доказателства.

Моля за приемете и приобщите за нуждите на въззивното производство становище - консултация от детски клиничен психолог по отношение на детето В. Е. И.а, ведно с едно образно изследване към него, рисунка, която детето е извършило пред клиничен психолог на базата на изготвената консултация и 1 брой амбулаторен лист в оригинал на съпругата П. П., в което има регистрирани хронични заболявания, удостоверяващи невъзможност и затруднено самообслужване, свързано с данните за тежко семейно положение на обв. И..

Адв. Т.: Отводи нямам. Нямам и доказателствени искания.

Обв. И.: Поддържам казаното от адвокатите ми. Нямам отводи и доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: доказателства.

Не възразявам да се приемат представените

Съдът намира, че представените в заверен вид, както и в оригинал писмени доказателства следва да бъдат приети в съвкупния доказателствен материал. Ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА днес представения амбулаторен лист № 246 от 04.03.2025 г., ведно със становище на психолог от същата дата и приложения към същото.

ПРОЧЕТОХА СЕ същите.

Адв. М.: Нямам други искания.

Адв. Т.: Нямам искания.

Обв. И.: Нямам искания.

2

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.

С оглед становището на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, от името на нашия доверител и от името на защитата ще помоля да ревизирате протоколното определение на ПОС, с което бе уважено искането на ОП за определяне на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража.

От формална гледна точка, в производството по първоначалната мярка за неотклонение, съгласно изискванията на чл. 64, първоинстанционният съд е изпълнил своите процесуални задължения, като е приел, че от доказателствената съвкупност по делото е изводимо обоснованото предположение за съпричастността на И. към повдигнатото му обвинение и в условията на кумулативност е приел, че е налице не хипотетична, а реална опасност той да извърши престъпление.

Аз съм записал във въззивната жалба, че сме атакували едно необосновано определение и убедително пред вас твърдя това свое оплакване в жалбата, тъй като мотивната част на атакувания първоинстанционен съдебен акт свързана с преценка на предпоставките на чл. 63, се свежда само до 6 сложно-съставни изречения. Законодателят не е направил таблица и и не е въвел някакъв екзистенц-минимум на мотиви към издаване на протоколното определение, но ми се струва, че подобно определение е абсолютно недопустимо. Шест сложно-съставни изречения, в три от които се обяснява какво е становището на страните – участници в първоначалното производство, няма как да бъде определен като обоснован съдебен акт. Така че и донякъде първоинстанционният съд, по виждане на защитата, не е изпълнил своите процесуални задължения в това производство, за да може страните да се ориентират на базата на какви доводи обв. И. остава в арестни условия. Искам да отбележа и нещо, което съдът е записал на л. 16 в мотивите си, че защитникът в пледоарията си е изложил и твърдения за липса на обоснованост на подозрението към повдигнатото обвинение. Подобни съждения защитата не е излагала. Напротив, ние приехме, че в този първоначален ранен етап от разследването и съдържанието на извършените множество процесуално- 3 следствени действия за нуждите на това производство, тази предпоставка може да бъде лесно формулирана и изведена от тяхното съдържание.

Протоколите за претърсване и изземване, за оглед на местопроизшествие, санкцията по 161, с което са приобщени веществени доказателства по делото, съгласно изискванията на процесуалния закон, всички тези доказателства в тяхното съдържание и съвкупност обосновават тази предпоставка по чл. 63 първоначална обоснованост на подозрението за съпричастността на И. към повдигнатото му обвинение.

Дискусионен е въпросът в настоящото производство е свързан с този реален риск от извършване на престъпление, който е бил анализиран в сократце в първоинстанционния съдебен акт, като съдът е приел, че реална опасност от извършване на престъпление е изводима от механизма на извършване на деянието и неговата изключително висока обществена опасност, тъй като се касаело за престъпление срещу народното здраве.

Защитата не подценява тежестта и характера на повдигнатото обвинение това е юридически факт, който има своята относителна тежест, особено в първоначалното производство по определяне на мярката за неотклонение, но тежестта и характерът на самото обвинение не могат да бъдат предварителна предпоставка задължително да се определя най-тежката мярка за неотклонение. Прибягва се към определяне на задържане под стража, ако нито една от другите алтернативно предвидени форми на мерките за процесуална принуда, разписани в нормата на чл. 58, не може да обслужи тези цели, които законодателят е разписал от закона в чл. 57 ал. 1 НКП.

Нашата молба е да приемете, че целите могат да бъдат постигнати със следващата по тежест мярка за неотклонение, която е домашен арест, който може да бъде технически и електронно гарантиран със средствата за техническо обезпечаване. Това беше молбата ни и пред първата инстанция, тъй като мярката за неотклонение задържане под стража се налага не по правило, а по изключение в съответния случай. Освен това, обвинението на И. не попада в хипотезата на чл. 63 ал. 2, т.е. тежестта и характерът на обвинението да презумират опасност от извършване на престъпление, с оглед санкционната част на обвинението.

Затова аз смятам, че следващата по тежест мярка за неотклонение много добре може да отговори на целите по чл. 57. Количеството наркотично 4 вещество, което е намерено реализира и квалифициращото обстоятелство особено големи размери. Защитата не подценява, че в буса, който е управляван и използван от нашия подзащитен И. са намерени 200 кг марихуана. Струва ми се, че това обстоятелство относителната му тежест, пропорционално съпоставено с мярка за неотклонение домашен арест, може да е целесъобразно и да бъде отговорено на изискванията на закона.

Отделно от това, моля нещо, което по никакъв начин не беше обсъдено от ПОС, да констатирате процесуалното поведение на обв. И.. В протокола за претърсване и изземване стана ясно, че практически той напълно е обяснил при какви обстоятелства е намерено това вещество в неговия бус. Оказал е пълно съдействие на полицейските органи и власти за неговото установяване като вид, като място, където се е намирало в буса и при какви обстоятелства е попаднало там. Процесуалното му поведение на самия обвиняем И. е добре описано в протокола за извършени процесуално-следствени действия. При положение че самият той създава най-сериозните обвинителни доказателства сам срещу себе си и да се приеме, че той под някаква форма може да затрудни хода на разследването ми се струват необосновани и голословни като крайни изводи, изведени от първоинстанционния съд. Неговото процесуално поведение е индиция, че това е човек, който основно съдейства за разкрИ.е на обстоятелствата, свързани с инкриминираната престъпна дейност. Този подход, свързан с механизма на извършване на престъплението, който е мотивирал съда да приеме, че е налице висока обществена опасност на личността, е юридически допустимо. Но моля да отчетете обстоятелствата, свързани с конспиративност, добра организираност, стикованост на действия.

Разбирам това нещо, но първо по това дело не може да се каже, че има конспиративност, защото съдържанието на доказателствата обосновава извод, че последното нещо, което е правено от обвиняемите съпроцесници, е да бъдат конспиративни, защото цялата комуникация и фотографирането на веществените доказателства се намира по личните им телефони. Тук говорим за липса на опитност, отколкото за стиковка и конспиративност. Не бива за забравяме, че обвинението е условията на чл. 20 ал. 2, така че съучастниците трябва да имат определени взаимодействия помежду си, за да може да покрият материалноправните характеристики на чл. 20 ал. 2. Защо на двуяко основание да извеждаме характеристики, които са част от самата правна квалификация, която е свързана именно с тежестта и характера на 5 повдигнатото обвинение.

Моля да приемете, че са налице условията за определяне на по-лека мярка за неотклонение, отчитайки чистото съдебно минало на обв. И. - преди 16 години е осъждан за неплащане на издръжка, но е реабилитиран по право с всички последици от това. Няма никаква криминална активност в този период.

И в протоколното определение се твърди, че това е дейност по занятие. А този човек няма нито една криминална регистрация за държане на наркотични вещества. Как да се приеме, че това е дейност по занятие. Става въпрос за изолиран случай, в който той се е замесил под някаква форма.

Не намирам никаква системност, никакви действия по занятие, защото този човек и неговото съдебно минало не говори за такива действия в този момент. Освен това, виждаме, че периодът, в който се разследва от страна на прокуратурата някаква инкриминирана дейност, не включва години назад във времето. Говорим за кратък период от време в края на миналата година и в началото на тази, до момента на задържането.

Представихме днес една консултация от детски клиничен психолог - на д-р К., която е детски психолог и психотерапевт. В. И.а, малолетното дете на Е., страда от липсата на баща си и това се отразява на детската крехка психика, като мярката за неотклонение задържане под стража се отразява изключително негативно на малолетното дете. Синът му Н. е по-голям. Той е пълнолетен, но по отношение на В. нещата не са добре. Психологът описва какво е в момента състоянието на детето. Смятам, че това обстоятелство, на фона на представените документи за тежко здравословно състояние на неговата майка П. Н. П.. Тя страда от тежка хронична обструктивнобелодробна болест. Тази жена изключително трудно се обслужва самата тя самостоятелно, камо ли да полага адекватна грижа за В.. Затова към тези данни за тежко семейно положение, съгласно изискванията на чл. 56 ал. 3 НПК, моля да бъдат отчетени в крайните ви изводи за вида и характера на първоначалната мярка за неотклонение.

Мярката за неотклонение домашен арест ще се осигури присъствието на обв. И. по това досъдебно производство. Неговото процесуално поведение ще продължи да е свързано със съдействие на органите на разследването, от една страна. От друга страна, неговото малолетно дете ще бъде спокойно, че вижда баща си вкъщи и делото ще продължи да тече, без да бъде затруднявано под 6 никаква форма.