Определение № 44779 от 28.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44779 гр. София, 28.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110123876 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С молба с вх.********************************, иска изменение на решението в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1494 лева да бъде редуцирано до 300.00 лева. Излагат се доводи, че Наредба № 1 е необвързваща за съда, съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, вместо претендираното такова от 360 лева, нлице са съмнения за наличие на предпоставките на чл.

38 ЗА, и в същия ден и от същия съдебен състав е постановено друго решение (рег.№ 17591/01.10.2025 г.), в което не е присъдено адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата е изпратен на ищеца, като в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпил отговор. Сочи се, че е определеното възнаграждение е съобразено с размерите в НМРАВ, като до скоро този размер се разглеждал като минимален, а не завишен. Поддържа се, че след решението на СЕС съда е необвързан от НМРАВ, а след изменението й размерите в нея са само ориентир, отново необвързващ съда, но това не означава, че възнаграждение не може да бъде определено в съответстващ на наредбата размер.

Съдът намира исканията на молителя за неоснователни. Не е налице основание за преразглеждане на изводите на съда.

Производството е образувано по искова молба на Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес:************, чрез адв. Д. Г., съдебен адрес: ******************** срещу „*****************“ ЕООД с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:**************************** с която се иска:

-да се прогласи недействителността на Договор за предоставяне на потребителски кредит №**************г., сключен между Е. Г. М., ЕГН ********** и „***************“ 1

ЕООД, ЕИК ************.

Предявен е насрещен иск, с който се иска Е. Г. М., ЕГН **********, с адрес:

***************, да бъде осъдена да заплати на „**********“ ЕООД с ЕИК:

*************, със седалище и адрес на управление: *******************, сумата от 7000 лева – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №*************** г., ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на иска/04.07.2025 г./ до окончателното й изплащане.

С решението съдът е уважил както главния, така и и насрещния иск.

В мотивите на съдебния акт е посочено, че на основание чл. 78,ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски за заплатена държавна такса-378 лева. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 1494 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от необвързващата съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск също има право на разноски за заплатена държавна такса-280 лева и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 300 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,

По доводите на молителя съдът следва да посочи, че с Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с 2 национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Такъв е случаят когато съдът определя адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.

Така съдът намира, че определеното възнаграждение от 1494 лева е разумно, пропорционално и справедливо. При определяне на размера му съдът съобразява наличните обективни фактори, че в делото има и процесуални усложнения- главен и насрещен иск, както и реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото принципно се е развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае спор по потребителски кредит, тоест, делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност. Релевантно в случая е високия размер на цената на исковете. С Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че същата не е обвързваща националния съд, като практиката за включване или на ДДС следва да загуби приложение, а наредбата може да служи само за ориентир за добри практики. Съдът намира, че в случаите като процесния касаещ типизирани производства, но по искове със сравнително висок материален интерес наредбата е ориентир за добри практики.

Действително идеята на наредбата преди измененията беше да се създаде минимум за определяне на адвокатски хонорар, под който страната и адвокатът не могат да се договарят, а не горна граница за разумност на хонорара.

Въпреки изложените от молителя доводи за определяне на юрисконсултско възнаграждение не в максимален размер- 360 лева, не се иска изменение на решението в тази част.

Наличието на друг съдебен акт с участието на „*******“ ЕООД, в което загубилото делото дружество не е осъдено на разноски за адвокатски хонорар/ Решение:************* г. се дължи на обстоятелството, че в това производство такъв не е претендиран от насрещната страна/.

В допълнение с настоящият състав намира че евентуалното натрупване на разноски във вреда на недобросъвестен търговец при наличие на неравноправни клаузи в потребителски договори не представлява злоупотреба с право, а полезен механизъм за постигането на дългосрочната цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за постигане на възпиращия ефект върху продавачите и доставчиците да не прилагат такива неравноправни клаузи спрямо потребителя.

Така съдът намира, че съобразно посочените принципи на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС, определения адвокатски хонорар не подлежи на корекция.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. ************************6 за изменение на Решение №*********** г. по гражданско дело № 23876/2025 г. на СРС, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4