Решение № 16421 от 02.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16421 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110170763 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал.

1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника, съответно за сумата в размер на 186,31 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

***************************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.06.2023 г., до окончателното плащане и мораторна лихва в размер на 22,78 лв., за периода от 08.02.2022 г. до 02.06.2023 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.07.2023 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 38964/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, които са публикувани по установения ред, като съгласно същите купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи, че по отношение на ОУ ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, разпределяна и отчетена по реда на чл.139в ЗЕ. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че не е налице облигационно отношение между страните, доколкото между тях не бил сключван договор. Счита, че доколкото процесният топлоснабден имот не се използва, процесните суми са недължими.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява.

1

Ответникът И. И. Б., редовно призован в съдебно заседание, явява се лично.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 38964/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 ГПК и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.

По същество съдът намира исковете за основателни, по следните съображения:

Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие / ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се в кориците на ч.гр.д. № 02775/2023г. по описа на РС-П., впоследствие изпратено по подсъдност в СРС, прието по досието на делото, както следва:

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в гр.П., приети с Решение по Протокол № 13 от 18.12.2007г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и одобрени с Решение № ОУ-11 от 14.04.2008г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела и средствата за търговско измерване и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия.

По делото е прието удостоверение за наследници на Община П., от което се установява, че лицето В.Т.Е. е починало на 19.03.2013г., като е оставило за свой законен наследник дъщеря си – ответницата И. И. Б. – К.. Видно е че наследодателя на ответника на 16.07.1999г. е подал молба за откриване на партида по отношение процесния имот, като по делото са приети и доказателства, че ответницата впоследствие е декларирала имота по реда на чл. 14 от ЗМДТ. Изслушаната СТЕ установява, че според изравнителните сметки на дружеството, извършващо услугата „дялово разпределение“ по отношение на процесния имот, в последния има монтирани три броя радиатори с разпределители с дистанционно отчитане тип F59 и един брой щранг лира в банята. Безспорно е 2 установено, че абонатът не ползва радиаторно отопление, като изрично е посочено в експертизата, че сумите за отопление са формирани от стойността на топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата в имота без ИРРО. Посочени са параметрите на мощност на щранг лирата в банята без ИРРО – 0,038 мл /38 мм/ и дължина две тръби по 2,5 мл в банята. – топлинна мощност 392 вата. Посочено е и че в имота се заплаща и енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределена от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, конкретно за имота – 162 м3 за имота и 5132м3 обем на сградата. На абоната е начислявана и топлинна енергия за подгряване на вода, за 1 брой водомер, като консумацията на БГВ за процесния период е 0,47м3. Вещото лице в о.с.з. посочи, че е установило записване в главния отчет, че водомера е за смяна, тъй като по него са налице отчитания повече от 10 години, но няма данни за подмяната му. Посочи също така, че последното не е повлияло на начисленията – начислен е един кубик за целия процесен период. Имота на абоната е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца.

Изградена е абонатна станция, като общият топломер с номер 60094549, а впоследствие № 60086949 е годно СТИ и при отчета са приспаднати технологичните разходи. Крайният извод на вещото лице е че дружеството, извършващо услугата „топлинно счетоводство“ по отношение топлоснобдения имот е процедирало в съответствие с нормативната уредба, действаща през процесния период – Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020г.

Изслушаната ССчЕ установява, че през процесния период - м.12.2021г. до м.04.2022г. на абонат с № 0050220012 са начислени прогнозно суми по фактура на стойност от 189,74 лева. След изравняване е установена сума за доплащане в размер на 15,61 лева и сума за връщане от 10,26 лева, последната прихваната от сумата за м.02.2022г., като окончателното задължение на ответника се формира от сумата в размер на 176,66 лева за отопление и БГВ и сума от 9,65 лева за дялово разпределение или общо дължима е сумата в размер на 186,31 лева. Мораторната лихва е изчислена на сумата от 23,53 лева.

По смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопеносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.

Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът И. И. Б. - К. е страна по възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 12, 3 находящ се в гр.П., ************ за процесния период от време. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ответницата е законен наследник на В.Е. и по силата на универсално правоприемство е и собственик на горепосочения имот.

Предвид изложеното, съдът приема, че в рамките на процесния период от 01.12.2021г. до 30.04.2022г. ответникът е имал качеството „потребител“ на топлинна енергия и че между него и ищцовото дружество е налице валидно възникнало правоотношение по продажба и доставка на топлинна енергия.

По делото се установява и фактът на доставена топлинна енергия, съгласно експертното заключение по изготвената СТЕ, която следва да се кредитира като изготвена обосновано, изчерпателно и компетентно. Топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части /чл. 142, ал. 1 и ЗЕ/, като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ се разпределят между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 38 ДР на ЗЕ отопляемият обем на имот включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. На ответника са били начислени суми за отопление за сградна инсталация и за топлинна енергия, отдадена от щранг-лирата, както и за услугата "дялово разпределение", както и за БГВ. Относно начислената топлинна енергия за сградна инсталация, съдът намира, че е законосъобразно начислена сумата по това перо от ищеца. Освен собственик или титуляр на вещно право върху конкретен имот, лицето е съсобственик на сградната инсталация и следва да поеме припадащата му се част от разходите за топлинна енергия.

След като всички обитатели участват в ползите, изразяващи се в отопляване на цялата сграда, така те трябва да участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части, респективно за сградна инсталация. По сходен начин законодателно са уредени правоотношенията, свързани със сградната инсталация в сграда – етажна собственост в други държави– членки на Европейския съюз. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ – чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение по решение на 2/3 от собствениците и титулярите на вещно право на ползване /в този смисъл са и Решение № 5/22.04.2010 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 15/2009 г., както и мотивите на ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС/, като такава хипотеза не е налична в конкретиката на случая.