Решение № 33 от 23.02.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. *******, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря П.Г. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130101355 по описа за 2021 година

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от С. Г. К., ЕГН **********, с адрес: *********** против ИВ. М. АНГ., ЕГН **********, с адрес:

*********, понастоящем в Окръжен затвор – Варна, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК.

В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески начала за кратък период от време, като от това съжителство се родило детето им М. И. А., ЕГН **********.

През този период установили, че имат несходство в характерите. Независимо от компромисите, които ищецът правела, двамата не могли да заживеят като семейство. Това я принудило да се прибере при родителите си в с. *****. Считала, че след раждането на детето отношенията им ще подобрят, като отново решила да направи компромис, за да може детето им да живее и с баща си. След раждането на детето обаче, което се родило със здравословен проблем – лумбална спина бифида, отношенията между страните се влошили още повече.

Върху нея паднали изцяло грижите за детето. Налагало се често да влизат в болница и да се ходи редовно на рехабилитация. Понастоящем ответникът бил в Окръжен затвор – Варна.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да предостави родителските права по отношение на детето М. И. А. на неговата майка, като определи местоживеенето на детето при майката на адрес: ***********; да определи режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа в присъствието на майката, предвид здравословното състояние на детето, както и 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

Относно месечната издръжка на детето посочва, че с протоколно определение от 1

26.01.2017 г. по г.д. № 844/2016 г. на РС – ******* е одобрено постигнато между страните споразумение, по силата на което бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 150 лева.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Препис от същата с приложенията е връчен на ответника на 18.11.2021 г. /л. 31/.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска, включително за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето така, както е посочен в исковата молба. Ответникът възразява режима на лични отношения да е в присъствие на майката и заявява желание му бъде определен по – разширен от поискания режим на лични отношения с детето. ДСП – *******, редовно призована, не изпраща представител. Представен е социален доклад.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представеното и прието като писмено доказателство удостоверение за раждане на М. И. А., издадено въз основа на акт за раждане № 1119/22.06.2015 г. от Община Варна, се установява, че детето е родено на 18.06.2015 г. от родители С. Г. К. и ИВ. М. АНГ..

Представени са две епикризи на М. А. от месец юни 2015 г., издадени от МБАЛ „Св.

Анна“ АД - Варна; резултат от образно изследване от 10.04.2019 г., ИЗДАДЕН ОТ Център по образна диагностика при МБАЛ „Св. М.а” ЕАД – Варна, епикриза на М. А. от 2020 г., издадена от УМБАЛ „Св. М.а“ ЕАД - Варна; амбулаторен лист № 000554/29.04.2021 г.; етапна епикриза към лист № 000554 от 29.04.2021; амбулаторен лист № 000076/12.05.2021 г. и към амбулаторен лист № 76/2021 г.; амбулаторен лист № 000077/12.05.2021 г.; Експертно решение на ТЕЛК № 2112 от зас. № 076 от 27.05.2021 г., от които се установява, че детето е приемано за болнично лечение, извършвани са му прегледи, проведени са му изследвания, оперативно и неоперативно лечение. Според ЕР на ТЕЛК детето М. е с определени 50% вид и степен на увреждане без чужда помощ с водеща диагноза: вяла параплегия и общо заболяване: вяла параплегия, долна, лека към средна степен. Състояние след оперативно лечение на спина бифида без хидроцефалия в лумбална област. Препоръчано е редовно проследяване от детски невролог, провеждане на рехабилитация.

Между страните не е спорно, а и от представеното протоколно определение от 26.01.2017 г. по г.д. № 844/2017 г. на РС – ******* се установява, че него е одобрена постигнатата между родителите спогодба, като ответникът ИВ. М. АНГ. е осъден да заплаща в полза на детето М. И. А., ЕГН **********, считано от датата на раздялата – 16.10.2016 г., издръжка в размер на 150 лева месечно, с падеж 1 – во число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Според социалния доклад, представен от ДСП – ******* детето познава своя баща, но не го е виждал от началото на месец февруари 2021 г., когато последният е бил арестуван.

От раждането на детето и понастоящем основни грижи за детето полага неговата майка, 2 подпомагана от своите родители. Бащата е помагал при отглеждането на детето само в периодите, в които родителите са били заедно. При извършеното проучване социалните работници са установили, че детето е добре обгрижвано и основните му потребности от храна, облекло, хигиена, подслон, сигурна среда са задоволени. Освен провежданото лечение на детето, в продължение на две години и половина с него е работил рехабилитатор в Център за социална рехабилитация и интеграция в гр. *******. Майката и детето живеят в къща заедно с родителите на майката и нейната прабаба. Хигиенно – битовите условия в дома им са добри. Детето не е оставяно без надзор от възрастен. Майката е безработна, но не получава обезщетения за безработица. Същата получава месечна помощ по Закона за семейните помощи за деца в размер на 350 лева. Детето е записано и посещава детска градина „Васил Левски” в с. *****, където с него работят ресурсен учител и логопед. По препоръка на специалисти майката е закупила книжки и образователни игри, с които занимава детето в дома си. Тя оказва помощ на детето да регулира своите емоции и поведение, познава нагласите му и предпочитаните от него дейности. По наблюденията на социалните работници детето е спокойно и се чувства добре при майка си. Пред тях майката е твърдяла, че детето не поддържа контакти с роднините си по бащина линия, тъй като същите не са се обаждали по телефона и не са идвали в с. *****, за да го видят.

Установено е, че комуникацията между родителите е нарушена – майката е твърдяла, че не желае да сътрудничи с бащата за отглеждането и възпитанието на детето, тъй като през годините той е пренебрегвал детето и не е плащал издръжка. Същевременно тя е заявила, че няма намерение на възпрепятства контактите на детето с неговия баща и роднините му по бащина линия, ако същите пожелаят да се срещат с детето в с. *****. Посочено е, че майката е консултирана, че след излизането на бащата от затвора, родителите могат да ползват социални услуги, които ще им помогнат да изработят модел на ефективно общуване помежду си, което да позволи съхранение на връзката между детето и неговия баща. От извършеното социално проучване е направен извод, че майката разполага с родителски качества, привързана е към детето си и може да му осигури нормално израстване и развитие.

Изразено е становище, че е в интерес на детето да се поддържа емоционалната връзка между него и двамата му родители и разширените им семейства.

На основание чл. 59, ал. 6 от СК са изслушани родителите.

При изслушването майката С.К. посочи, че на този етап има забавяне в развитието на детето. Провеждат се занимания с ресурсен учител, логопед. Детето можело да ходи в резултат на рехабилитацията, на която ходели и плащали допълнително. Наскоро поставили на детето очила. Детето засега било добре. Специалистите, които сега се занимавали с детето, давали надежда, но заниманията били много големи. Допълнително ресурсната учителка идвала вкъщи вечер, събота и неделя. На този етап не се налагало детето да приема някакви лекарства. Единствено му слагали капки, предписани в очната клиника. Детето не контактувало с баба си по бащина линия, както и с брата и сестрата на баща си, защото те не изявявали желание. Твърди, че тя не е ограничавала контактите им с детето, но те не проявявали желание за това. Не изпращали пари на детето за празниците. Детето не ги 3 познавало. Бащата бил постоянно в затвора. Искала да отдалечи детето от тази среда, защото баща му така и не проявил желание да се промени. Постоянно идвали полицаи и правели обиски. Твърди, че тя е звъняла на роднините на бащата, но те не се обаждали. Никой не е идвал да види детето. Детето не било лишено от нищо.

При изслушването бащата И.А. посочи, че майка му и Соня не били в добри отношения. Те постоянно имали някакви спречквания. Счита, че това е причината майка му да не се интересува от детето. Заявява, че майка му не се е оплаквала, че Соня да не позволява да види детето. Имал братя и сестри, които живеят отделно и имат свое семейство. За брат си и сестра си посочва, че не знае дали те са искали да видят детето и да му изпратят някакви средства. Изтърпяването на последното наказание започнало миналата година през м. февруари 2021 г., като преди това не е бил в ареста. Твърди, че преди да го задържат през м. февруари 2021 г., страните са живеели заедно, че той е осигурявал средства за детето, че работел на повикване, на частно. Състоянието на детето било нормално, когато живеели заедно. То ходело на детска градина. Не виждал детето да има някакви проблеми.

Знаел за диагнозата на детето. Тя му била поставена от раждането. Когато живеели заедно, лечение на детето не се провеждало, нямало нужда да ходи на някакви специалисти. Знаел, че по препоръки на лекарите, майката водела детето при ресурсен учител в гр. *******.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Според нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живее детето им, спорът се решава от районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в производството по чл. 127, ал. 2 от СК не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес.

Спорната съдебна администрация е учредена като производство именно, за да се даде възможност за реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 от СК, пряко свързани със закрилата на детето и държавната политика за осъществяването ѝ.

Отношенията между родители и детето имат важно значение, както за семейството и всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса в тези отношения с оглед тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички обстоятелства, касаещи тяхното развитие, така че постановеният от него съдебен акт да защити в най – голяма степен интересите на детето. Тези отношения, с оглед естеството си, излизат извън рамките на 4 развитие на едно нормално гражданско правоотношение с права и съответни на него задължения, затова и законодателят е предоставил възможност на съда да преценява във всеки конкретен случай, когато тяхното нормално развитие е нарушено, на кого от родителите да предостави отговорността за отглеждането и възпитанието на детето в по – голям обем и упражняването на родителските функции.