Решение № 220 от 03.08.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Сандански, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стойка Ил. Янева при участието на секретаря Галина Ас. Герганова като разгледа докладваното от Стойка Ил. Янева Гражданско дело № 20221250100874 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.128,т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД и е образувано въз основа на молба, предявена от М. С. Т., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“М.“№***,обл.Благоевград срещу „С.“ЕООД, ЕИК *****************,седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“А. Б.“№***, представлявано от управителя С. Г. М. с искане да бъдат изплатени месечните трудови възнаграждения в размер на минималната месечна работна заплата за периода на действие на ТПО от 05.02.2020 год. до 15.02.2022 год. –в общ размер на 12 268,31 лева,ведно със законната лихва върху всяко просрочено месечно възнаграждение до окончателното изплащане на сумата . Допуснато е и е прието изменение на исковете ,като същите се счита предявени за сумата от 11608,91 лева за незаплатено месечно трудово възнаграждение и за сумата от 1705,76 лева законна лихва върху всяко месечно трудово възнаграждение до датата на депозиране на исковата молба- 04.08.2022 год.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира писмен отговор.Оспорва предявения иск като неоснователен по изложени 1 съображения.

В съдебно заседание ищцата лично и с процесуален представител поддържа иска и представя доказателства.

Управителят на ответното дружество поддържа оспорването ,чрез процесуалния си представител.Представя доказателства.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на трудов договор № 17/05.02.2020 год. между „С.“ ЕООД ,гр.С.и М. С. Д. последната е изпълнявала длъжността „продавачконсултант“,при пълно работно време, за неопределен срок на договора, считано от датата на постъпване на работа-05.02.2020 год. ,при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Договорено е, че служителят има право на 20 работни дни основен платен годишен отпуск.

Трудовото правоотношение е регистрирано в НАП по чл.62,ал.5 от КТ с вх.№ 01388203009405 от 05.02.2020 год.

Със Заповед №17/15.02.2022 год., на основание чл.325,ал.1 от КТ е прекратен трудовия договор с ищцата .Заповедта е връчена на М. Д.а на 07.03.2022 год.Изплатено й е обезщетение по чл.224 от КТ –за неизползван платен годишен отпуск ,както следва: 2020 год.-9 дни –сума в размер на 274,50 лева , за 2021 год. -4 дни, сума в размер на 130 лева. Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение се сочи,че лицето не се е явило на работа в продължение на два и повече последователни работни дни –в периода от 01.02.2022 год. до 10.02.2022 год.,като за отсъствието си не е ползвала уважителни причини ,въпреки дадената възможност за представяне на писмени обяснения и възможности на 15.02.2022 год. да бъде изслушана,с което поведение е нарушила чл.187,ал.1,т.1 ,пр.3 от КТ.

Представени са протоколи за периода от 05.03.2020 год. до 05.01.2022 год., подписани от управителя на ответното дружество и В. Л. А., посочена като негова съпруга ,в които се отразява предаване на суми ,представляващи възнаграждение за съответните месеци на М. Д.а, която отказва да подпише представените й ведомости.

За периода от 01.02.2022 год. до 11.02.2022 год. са представени констативни протоколи ,в които е отразено ,че ищцата не е на работното си 2 място ,като не се е обадила за причината за отсъствието си. Протоколите са подписани от управителя на дружеството и от Н. Т.

Ищцата в обяснения по реда на чл.176 от ГПК твърди,че когато е започнала работа е била осигурявана на минималната работна заплата ,който размер е получавала на ръка,а не договорената заплата. Твърди, че е получавала суми , които не са били определени за конкретни месеци.Твърди,че цялата сума,която ответното дружеството й дължи за времето,през което е работила е в размер на 24 000 лева.

В показанията си св.Е. В. сочи,че ищцата е работила в продължение на две години като агроном в агроаптека в гр.П.,всеки ден. Свидетелката ходила да й носи храна ,след работа , за да я улесни. Свидетелката сочи, че ищцата й споделила ,че не е получавала заплата от работодателя. Последният се е оправдавал с това,че е в затруднено финансово положение. Това било повод между ищцата и управителя да възникват спорове. Сочи,че отношенията между ищцата и съпругата на управителя могат да се определят като близки ,поради което на ищцата й било неудобно да предявява какъвто и да е иск.

Въз основа на представените ведомости от работодателя и съставените протоколи , съдебно –счетоводната експертиза сочи,че размерът на месечното трудово възнаграждение ,изчислен по приложените ведомости за работни заплати възлиза на 11 608,91 лева .Размерът на законната лихва върху всяко месечно трудово възнаграждение до датата на завеждане на исковата молба възлиза на 1 705,76 лева .

В допълнително заключение експертът сочи,че не може да даде становище дали са изплатени и в какъв размер трудовите възнаграждения на ищцата .Сочи,че ведомостите,които са представени по делото съответстват на ведомостите, които са били представени на експерта в оригинал. Във ведомостта липсва подпис на ищцата .

Свидетелката Д. Г. работи като продавач –консултант при ответника.Твърди,че получава трудово възнаграждение лично от управителя на ръка,за което се подписва във ведомост,в пълен размер.

Свидетелката В. А. сочи,че ищцата получава трудовото си възнаграждение на ръка ,като желанието й било да взема заплата по рано, тъй като имала задължения към банка.Имало е случаи,когато свидетелката й е изплащала трудовите възнаграждения на ръка,за което ищцата не е

3 подписвала документи ,като си намирала винаги оправдание.

При така установените факти ,съдът прави следните правни изводи:

Съгл.чл.128 от КТ -Работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд; 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;

Съгласно чл.270 (1) от КТ -Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. (2)Трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. /3/ Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл.270,ал.3 от КТ във връзка с изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства /Решение № 746 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 258 от 3.11.2017 г. по гр. д. № 1007/2017 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 141 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 2715/2008 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 41 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2018 г., IV г. о. и др.

/.Подписаната от работника ведомост доказва основанието, на което е извършено плащането. По същия начин, когато основанието за плащане на определена сума е изрично посочено от работодателя в нареждането за банков превод или в разписката, съставените документи установяват вида на плащането. Ако обаче, в банковия документ или в разписката не е посочено основанието за плащане, в доказателствена тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе полученото подлежи на връщане като дадено без основание. Разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора /лицето, което я е подписало/, че той е получил нещо от посоченото в разписката лице.

Ведомостта и платежното нареждане са също нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане. Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва 4 възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др. /така според Определение № 50088 от 21.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2463/2022 г., III г. о., ГК/.

В случая от заключението по съдебно счетоводната експертиза се установява, че за периода от 05.02.2020 год. до 15.02.2022 год., изчислени по приложените в делото ведомости за работни заплати възлиза на 11 608,91 лева ,като отделните дължими суми за всеки месец са посочени в таблица.

Размерът на законната лихва върху всяко месечно възнаграждение до датата на завеждане на исковата молба -04.08.20202 год. възлиза на 1 705,76 лева .Видно от представените по делото ведомости, които съответстват на оригиналните при ответното дружество е , че срещу името на ищцата не е положен неин подпис при „сума за получаване“.Липсва и разходен касов ордер ,подписан от ищцата ,удостоверяващ получаване на сумата. В съдебно заседание вещото лице сочи,че подаването на декларация по образец 1 и образец 6 може да установи размера на задълженията на цялото предприятие глобално,но не и конкретно за ищцата.

Съдът не кредитира представените писмени протоколи , съставени от представителя на дружеството,подписани и от съпругата му В.

А.,удостоверяващи предаване на съответните суми, с основание възнаграждение на ищцата за всеки месец. Същите са частни документи и удостоверяват изгоден за ответника факт ,поради което и преценени в съвкупност с представените ведомости ,съдът не ги кредитира.

В доказателствена тежест на ответника по предявен иск с пр.основание чл.128,т.2 от КТ е да докаже,че е изплатил дължимото се трудово възнаграждение за периода на трудовото правоотношение.В случая ответното дружество не ангажира доказателства,от които по безспорен начин да се установи ,че начисленото трудово възнаграждение от 11608,91 лева за периода от 05.02.2020 год. до 15.02.2022 год. е изплатено.

С оглед на изложеното искът е основателен за установения размер от 11608,91 лева.Следва да се уважи и искът по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1 705,76 лева за заплащане на законната лихва върху всяко месечно възнаграждение до датата на завеждане на исковата молба -04.08.20202 год.

5

По разноските- с оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се следва възнаграждение съразмерно с уважената част от иска ,т.е. в пълен размер.Представеният списък за разноски по чл.80 от ГПК е за адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева/деветстотин лева/.

На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по сметка на Районен съд-гр.Сандански по исковете в размер на 464,36 лева /четиристотин шестдесет и четири лева и тридесет и шест ст./ по иска за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 11608,91 лева и 68,23 лева/шестдесет и осем лева и двадесет и три ст./ - по иска с пр.основание чл.86 от ЗЗД ,или сума в общ размер на 532,59 лева/петстотин тридесет и два лева и петдесет и девет ст./ .

Водим от горното ,Санданският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *************,седалище и адрес на управление, гр.С., ул.“А. Б.“№****, представлявано от управителя С. Г. М.

ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Т., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“М.“№*****, обл.Благоевград месечните трудови възнаграждения за периода на действие на трудовото правоотношение от 05.02.2020 год. до 15.02.2022 год. –в общ размер на 11 608,91 лева /единадесет хиляди шестстотин и осем лева и деветдесет и една ст./ ,ведно със сумата от 1 705,76 лева/хиляда седемстотин и пет лева и седемдесет и шест ст./ законна лихва върху всяко месечно трудово възнаграждение до датата на завеждане на исковата молба-04.08.2022 год., както и законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане,както и деловодните разноски ,сторени в производството пред първата инстанция в размер на 900,00 лева/деветстотин лева/.