Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 228 от 26.05.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 149/2023
Вид
Определение № 228
Подписан
26.05.2023
В сила
26.05.2023
Състав
Румяна Стоева Калошева Манкова, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Бургас, 26.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500149 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на Етажна собственост „А.“, к.к.„С.“, представлявана от управителя Д. В. Л., против определение № 617 от 01.03.2023г. по в.гр.дело №1314/2021г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искане за изменение на постановеното по делото решение №1024 от 31.10.2022г. в частта за разноските.

Твърде се, че определението е неправилно и незаконосъобразно, претендира се същото да бъде отменено и постановено друго, с което искането да бъде уважено. Изложени са съображения за неотносимост на цитираната от решаващия съд съдебна практика в опр. № 588 от 18.07.2014г. по ч.гр.д. №4046/2014г. на ВКС, IV г.о., тъй като не се касае за спор дали е налице един иск или няколко обективно кумулативно съединени такива, а искът е един и предвид частичното му отхвърляне, разноските следва да бъдат съобразени в крайния съдебен акт. Направено е оплакване, че при частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд не е съобразил това при определяне на разноските. Въззивната жалба е насочена против решението в частта относно т.8, 9 и 11 от протокола и тъй като решенията по т.1 и т.7, против които е искът на Й., не са били обжалвани, не би следвало да се обсъждат каквито и да било негови разноски. На следващо място, ищецът Б. не е ангажирал процесуален представител във въззивното производство, не е взел участие в него, не е представил списък с разноски.

1

Като краен резултат счита, че съобразно уважената част от иска на Б. следва да бъдат присъдени 41,67 % от направените от него разноски, Й. има право на разноските в първата инстанция, а на ЕС следва да се присъдят 58,33 % от общо направените разноски, или сумата от 664,96 лв., вместо присъдените от първата инстанция 125 лв.

Ответните страни по частната жалба, Л. Б. и Л. Й., не са изразили становище.

Бургаският апелативен съд, предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и приложимия закон, намира следното:

Частната жалба е подадена своевременно, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото е образувано пред Районен съд – Несебър по исковата молба на Л. Н. Б. против етажната собственост, настоящ частен жалбоподател, по иск с правно основание чл.40, ал.1 и ал.2 ЗУЕС за отмяна на решения, обективирани в Протокол от Общо събрание от 22.08.2020г. – т.6, т.7, т.8, т.9 и т.11 и по исковата молба на Л. Б. и Л. Й. /по първоначално образуваното гр.дело № 813/2020г. на НРС, съединено в последствие с гр.дело № 775/2020г. на НРС/, с искане за отмяна на т.1 и т.7 от същия протокол. С решение № 8/12.03.2021г. по образуваното гр.дело №775/2020г., НРС е отменил по иска на Л. Б. решенията по т.8, 9 и 11 от Протокола от Общото събрание на ЕС и по иска на Л. Б. и Л. Й. - решенията на ЕС по т.1 и т.7 в частта, с която е определено заплащане на вноска от 500 евро за ремонт на сградата. В останалата част по исковата претенция на Б. досежно т.6 и т.7 в частта за други ремонтни дейности, искът е отхвърлен. Съобразно уважените части от исковете, съдът е присъдил разноски на Л. Б. в размер на 570 лв, на Л. Йонев - 600 лв. и на етажната собственост разноски, платими от Л. Б. в размер на 125 лв.

Против решението е подадена въззивна жалба от Етажната собственост в частта, с която са отменени т. 8, 9 и 11 от Протокола на Общото събрание. С решение №1024/31.10.2022г. по образуваното гр.дело №1314/2021г. на БОС въззивната жалба е частично уважена, като след съответна отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът на Б. по отношение на т.8 и т.11 от Протокола и е потвърдено решението относно т. 9.

С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е оставил без уважение молбата на Етажната собственост за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, с присъждането им, съобразно окончателното второинстанционно решение. Посочено е, че макар в 2 производството да е претендирана отмяна на няколко решение на ОС на ЕС, съдът е разгледал два отделни неоценяеми субективно съединени иска. Затова не може да се приеме, че след като са отменени част от оспорените решение, се касае за частично уважаване на иска, поради което разноски на въззивникаответник не се дължат.

Настоящата инстанция споделя доводите на Бургаския окръжен съд, че в случая са предявени два самостоятелни конститутивни иска по чл.40 ЗУЕС, при условията на субективно съединяване, предвид заявените искови претенции от двамата ищци-етажни собственици. Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, заплатените от ищеца, респ. ответника, съдебни разноски се заплащат от насрещната страна съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част от иска. Както е посочено в определение № 588 от 18.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 4046/2014г., IV г.о., искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС е един, независимо колко отделни решение на едно общо събрание са оспорени. Това не изключва исковете по посочения текст да имат своите съответни на оспорените решения части и да бъдат уважени частично, от което следва уважаване исканията за присъждане на разноски на страните при условията на чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Пред първата инстанция Б. и Й. са представили списък по чл.80 на направените от тях разноски, надлежно доказани, включващи държавна такса - по 80 лв. и адв. възнаграждения – по 600 лв. по гр.д. №775/20г. и гр.д. № 813/20г. на РС – Несебър, платени от Б., като на последния следва да се приеме адв. възнаграждение само за един адвокат съобразно предвиденото в чл.78, ал.1 ГПК, или общо 760 лв.; адв. възнаграждение от 600 лв. по гр.д. № 813/20г. на НРС, платени от Й.. Разноските, направени от Етажната собственост за процесуално представителство са в размер на 500 лв.

Предвид крайния изход на делото, приключило с постановеното по в.гр.д. № 1314/2021г. на БОС решение, с което е променен резултатът по предявения спор, следва да се разпределят наново сторените по делото разноски пред първата инстанция. При обжалвани от Б. решения на ЕС по 6 пункта, искът му е уважен по 2,5 пункта, или в обема от 41,67 % от исковата претенция, което съответства на сумата от 316,70 лв. /41,67 % от 760 лв./, в какъвто размер се следват съдебни разноски в полза на ищеца Б. за първата инстанция. Правото на съдебни разноски на Етажната собственост е в обема на отхвърлените 3,5 пункта, или 58,33 %, които съответстват на сумата от 291,65 лв. /58,33 % от 500 лв./. При посочените размери следва да бъдат изменени разноските пред първата инстанция.

Пред въззивната инстанция ЕС е направила следните разноски – 40 лв.

3 за държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение, или общо 640 лв., при обжалване на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен искът на Б. против решенията на ЕС по т. 8, 9 и 11. За въззиваемият ищец Л.

Б. се установяват заплатени пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. По иска на Л. Й., отнасящ се до решенията на ЕТ по т.1 и т.7, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, Й. няма защитим интерес във въззивното производство, поради което на него не се дължат съдебни разноски. Предвид уважената част от въззивната жалба досежно решенията на ЕС по т. 8 и 11, на въззивника се следват съдебни разноски в обема от 66,66 %, или в размер на 426,62 лв.

/66,66% от 640 лв./, а на въззивника Б. съразмерно с отхвърлената част от жалбата в частта по т. 9, се следват разноски от порядъка на 33,33 %, или 133,32 лв. /33,33 % от 400 лв./.

При горните съображения, обжалваното отхвърлително определение следва да бъде отменено, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, с постановяване на друго, с което искането за допълване на решението в частта за разноските бъде уважено, като в полза на Етажната собственост бъде присъдена допълнително сумата от 166,65 лв. за първата инстанция и сумата от 426,62 лв. за въззивното производство, или общо 593,27 лв., платими от Л. Б., а присъдената в полза на последния сума от 570 лв. в първоинстанционното производство следва да бъде намалена на 316,70 лв., като за въззивната инстанция му се присъдят 133,32 лв.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 617 от 01.03.2023г. по в.гр.дело №1314/2021 год. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на Д. Л., в качеството му на управител на ЕС с адрес в гр.Н, к.к.„С“, кв.„Ч“ *3, к/с „А.“, за присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно изхода на делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Л. Н. Б. от гр.София да заплати на Етажната собственост на адрес в гр.Н., к.к.„С., кв.„Ч.“ №*, к/с „А.“ сумата от 166,65 лв., допълнително над присъдените 125 лв. съдебни разноски в първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска на Б., както и сумата от 426,62 лв., съдебни разноски пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от въззивната жалба на Етажната собственост.

НАМАЛЯВА размера на присъдените с решение №8 от 12.03.2021г. по 4 гр.д. № 775/2020г. на Районен съд – Несебър в полза на Л. Н. Б. съдебни разноски, поставени в тежест на Етажната собственост на адрес в гр.Н., к.к.

„С.“, кв.„Ч.“ №*, к/с „А.“, от 570 на 316,70 лв., съразмерно с уважената част от предявения иск на Б..

ОСЪЖДА Етажната собственост на адрес в гр.Н., к.к.„С.“, кв.„Ч.“ №*, к/с „А.“ да заплати на Л. Н. Б. сумата от 133,32 лв., представляваща направени от последния съдебни разноски пред въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5