Решение № 200 от 29.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20243100900184 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба подадена от “Меритайм Холдинг“ АД, ЕИК 103618451, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, “Южна Промишлена зона, Бизнес страда “Булпорт“, представлявано заедно от Нелко Георгиев Начев и Константин Кузмов Зографов, действащо чрез адв.Емилнян Д., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Неофит Рилски“ №55, ет.1, ап.12, против Отказ с рег.№20240328082541/29.03.2024г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по Заявление Б7 с вх.

№20240328082541 за вписване на действителни собственици по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.

С жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваният отказ. Поддържа се, че при преценката за изпълнение на задължението за вписване на действителните собственици по партидата на дружеството-заявител, ДЛ не е отчело особения статус на дружеството, което се явява дъщерно такова на “Индустриален Холдинг България“ АД, с ЕИК 121631219. Сочи се, че последното дружество е публично, чийто акции се търгуват на регулиран пазар. Твърди се, че неправилно ДЛР не е взело в предвид разпоредбата на § 2, ал.1 от ДР на ЗМИП, която изрично освобождава публичните дружества от задължението за обявяване на действителен собственик по ЗМИП. Сочи се, че “Индустриален Холдинг България“ АД, притежава 61 % от капитала на “Меритайм Холдинг“ АД, респективно се явява неговия собственик по смисъла на 2, ал.1 от ЗМИП.

Поддържа, че наличието на изключението по § 2, ал.1, т.1 от ЗМИП, води до неприложимост на хипотезата на § 2, ал.5 от ЗМИП. Поддържа се още, че цитираната ал.5, следва да се 1 приложи, само ако не е налице нито една от хипотезите на § 2, ал.1 от ЗМИП. Твърди се, че за да бъде извършено исканото вписване, не е нужно да се представя заверено извлечение от книгата на акционерите, което да установи притежанието на съответния брой поименни акции на основание чл.63, ал.4, т.3 от ЗМИП, както неправилно е възприело ДЛ. Поддържа се, че заявителят е представил документите визирани в чл.63, ал.4 от ЗМИП, които са достатъчни за да бъде извършено процесното вписване. Развити са подробни съображения обосноваващи приложимостта на изключението по § 2, ал.1, т.1 от ЗМИП, Сочи се относима съдебна практика и се представят извлечения от ТРРЮЛНЦ, които подкрепят тезата на жалбоподателя. Моли се за отмяна на обжалваният отказ и даване на указания на ДПР при АВ да извърши исканото вписване.

При условията на чл.25, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от Агенцията по вписванията е постъпил отговор, с който се поддържат доводи за неоснователност на жалбата, които по същество, са идентични с мотивите на атакуваният отказ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лицезаявител по чл.15, ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, в срока по чл.25, ал.1 от ЗТР.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това, са следните:

С Отказ с рег.№20240328082541/29.03.2024г. длъжностното лице по регистрацията при АВ, е отказало на заявителя вписване на действителни собственици по реда на ЗМИП. В мотивите към отказа е прието, че недопустимо за действителен собственик на дружеството е заявено за вписване “Индустриален Холдинг България“ АД, което искане не отговоря на текста на чл.63, ал.4 от ЗМИП, който цели идентифицирането на физическите лицадействителни собственици на юридически лица или друго правно образувание. Прието е още, че в случай на невъзможност да се установи действителен собственик, в § 2, ал.5 от ДР на ЗМИП е регламентирана фикция кои /физически/ лица се определят като действителни собственици, съответно че това са лицата, които следва да бъдат заявени за вписване в ТРРЮЛНЦ. Освен това е прието, че към заявлението не е приложено заверено извлечение от книгата на акционерите, което да установи притежанието на съответния брой поименни акции, което задължение е предвидено в чл.63, ал.4, т.3 от ЗМИП.

За да се произнесе съдът, взе предвид следното:

Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл.13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, дали друго лице няма права 2 върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл.7, ал.2 от ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/ и платена ли е дължимата държавна такса.

С разпоредбите на чл.59, ал.1, чл.61, ал.1 и чл.63, ал.1 от ЗМИП се въвеждат изисквания за идентифициране на физическите лица, които са действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно се установява ред за събиране на тези данни и задължение за предоставянето им от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, за вписване по партидите в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Според дефиницията по § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП “действителен собственик“ на корпоративно юридическо лице, е физическо лице, което в крайна сметка притежава или контролира юридическото лице и което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

В конкретния случай е видно от данните по делото и по конкретно от представеният Списък на акционерите, че “Индустриален Холдинг България“ АД е собственик на 61 % от капитала на акционерното дружество-заявител, съответно първото дружество е лицето, което контролира второто, тъй като притежава достатъчен процент от акциите му. Наред с това е видно от вписването в ТР по партидата на “Индустриален Холдинг България“ АД, че въпросното дружество е публично по смисъла на ЗППЦК, тъй като е дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар. Последният факт се потвърждава и от общо достъпната и актуална информация от сайта на Българската фондова борса.

Предвид изложеното в случая е налице изключението предвидено е § 2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП, което дерогира приложеното на останалите разпоредби на цитираната правна норма, респективно въпросното дружество “Индустриален Холдинг България“ АД, а не конкретни физически лица, следва да се впише като действителен собственик на дружеството заявител.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че предвиденото в ЗМИП изключение по отношение на публичните дружества, е именно с оглед специалния ред, по който се оповестява информация за акционерите в този вид търговски дружества. Този извод се подкрепя и от предвиденото в чл.59, ал.4 от ЗМПИ относно извършването на идентифициране за клиентите-юридически лица, чийто акции се търгуват на регулиран пазар, като информацията за акционерите и за дяловото участие, подлежи на разкриване по Глава единадесета, Раздел I от ЗППЦК.

На следващо място неправилно ДЛР е възприело, че на основание чл.63, ал.4, т.3 от ЗМИП за заявителя съществува законово задължение да представи заверено извлечение от 3 книгата на акционерите, което да установи притежанието на съответния брой поименни акции. Цитираната правна норма не визира такова задължение, а изисква информация за вида и обема на притежаваните права. В случая въпросната информация се съдържа в представеният списък на акционерите.

В заключение съдът намира, че в разглежданият казус, са налице всички законови предпоставки за извършване на исканото вписване, респективно че атакуваният отказ, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като на основание чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията следва да бъдат дадени задължителни указания за извършване на исканото вписване.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ с рег.№20240328082541 от 29.03.2024г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията, постановен подадено от “Меритайм Холдинг“ АД, ЕИК 103618451, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, “Южна Промишлена зона, Бизнес страда “Булпорт“, представлявано заедно от Нелко Георгиев Начев и Константин Кузмов Зографов, Заявление Б7 с вх.№20240328082541 за вписване на действителни собственици по реда на ЗМИП, като незаконосъобразен.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване на заявените със Заявление Б7 с вх.№20240328082541 обстоятелства.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в седмодневен срок от съобщаването му на страните

Препис от решението да се изпрати на Агенция по Вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4