Протоколно определение № 451 от 10.10.2025, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 250/2025
- Вид
- Протоколно определение № 451
- Подписан
- 10.10.2025
- В сила
- 16.10.2025
- Състав
- Борислава Славчева Борисова
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 325б · Наказателен кодекс
- чл. 325б, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 325б, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 325б, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 339, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 346, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 451 гр. гр. Лом, 10.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Борислава Сл. Борисова
Съдебни
Камелия В. Ставрова заседатели: Любимка М. Копривчина при участието на секретаря Любомира Б. Петрова и прокурора Н. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Борислава Сл. Борисова Наказателно дело от общ характер № 20251620200250 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За днешното разпоредително съдебно заседание се явява прокурор при РП – Монтана ТО Лом, Н. К..
Подсъдимият Й. Л. М. редовно призован се явява лично и с адв. И. С. от МАК, с пълномощно от преди.
За днешното разпоредително съдебно заседание съдът е призовал и свидетеля Ц. Й. - пострадал от престъпното деяние, който е редовно призован, не се явява. По делото е депозирана Молба вх. № 9699/07.10.2025 г. от адв. П.
П. от САК, в качеството на пълномощник на Ц. Й., към която е приложено и пълномощно, в която молба се прави искане за конституиране на свидетеля в качеството на частен обвинител. Взема се становище по въпросите, които следва да бъдат разгледани в разпоредителното съдебно заседание, като изрично се прави искане по т. 3, а именно за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата с оглед мотивите на въззивното решение, с което е отменена постановената присъда при предходното разглеждане на делото.
Непосредствено преди започване на съдебното заседание, адв. П. е позвънил и разговарял с деловодител в наказателно деловодство при ЛРС, ***********, заявил е, че няма да се явява в настоящото заседание. Няма да се яви и пострадалия, тъй като има технически проблем с автомобила и не може 1 да го приведе в движение, за да се придвижи до гр.Лом.Желае да се даде ход на разпоредителното с.з., като се вземе предвид молбата му.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
Прокурорът К.: С оглед постъпилата молба от повереника на пострадалия, считам, че не са налице предпоставки за даване ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на разпоредителното съдебно заседание.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание. Неявяването на пострадалия не е процесуална пречка, тъй като има изрично становище от него и неговия пълномощник, разпоредителното с.з. да се разгледа без тяхно участие, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема самоличността на подсъдимия:
Й. Л. М. *****, обл. Монтана, българин, български гражданин, средно образование, женен, работя ******, живущ в с. ***** обл. Монтана, неосъждан, с ЕГН **********.
Съдът разяснява на подсъдимия правата по чл. 15, 16, 55, 274 и 275 от НПК, а именно, че има право на адвокатска защита, каквото право упражнява към настоящия момент, право да направи отвод на съдията, секретаря и прокурора, да сочи доказателства, да прави искания по хода на делото, да дава или не дава обяснения и същия заяви:
Подсъдимият Й. М.: Ясни са ми правата.
ДАВА възможност на страните да се запознаят с депозираната молба от адв. П. П. от САК, с приложените към нея пълномощно и договор за правна защита, и направеното искане за конституиране в качеството на частен обвинител и същите заявиха:
Прокурорът К.: Направеното искане е основателно и следва да бъде конституиран.
Адв. С.: Намирам, че направеното искане за конституиране като частен обвинител е неоснователно, тъй като с престъплението, което се визира по чл.
2
325б НК, не са причинени вреди конкретно на доверителя му, поради което считам, че същия не следва да бъде конституиран като частен обвинител.
Съдът, след като се запозна с направеното искане и становището на страните, намира искането за допустимо и основателно. В случая, наказателното производство по НОХД № 250/2025 по описа на ЛРС е образувано след като с Решение № 86/09.07.2025 г. по ВНОХД № 144/2025 г. по описа на МОС, е отменена първоинстанционната Присъда № 8/05.03.2025 г. постановена при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав по НОХД № 226/2024 г. по описа на ЛРС. При първоначалното разглеждане на делоо, свидетеля Ц. Й. е упражнил правото си и е направил искане за конституиране в качеството на частен обвинител и граждански ищец, тези искания са уважени и свидетелят е конституиран като страна по делото, приет е и за съвместно разглеждане граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъплението в размер на 2000 лева.
В случая по настоящето съдебно производство искане за предявяване на граждански иск и конституиране в качеството на граждански ищец свидетеля Ц. Й. не прави. Направено е искане за конституиране в качеството на пострадал.
Съгласно установената практика на ВКС, възможността лицето да има статута на пострадал не само за престъплението по чл. 325б НК, но и всяко друго престъпление, което не предвижда в своя състав причиняването на нанесените вреди е спорно, като преценката и решаването, дали едно физическо лице има това качество, изисква да се отчетат и обсъдят обстоятелствата, като обект на посегателство, съдържание на изпълнително деяние, сферата, в която са настъпили общественоопасните последици, тяхната съставомерност, връзката между обекта на посегателство и правните сфери на определено физическо лице, вредата, като негативно въздействие върху благото, охранявано от правото, състоящо се в отрицателно изменение, материална или духовна сфера на един правен субект.
В повечето решения се разширява възможността за признаване статут на пострадало от престъпление в хода на наказателното производство на конкретни физически лица, чиято лична сфера е била засегната в резултат на престъпления. Тълкувателното в случая е, че по безспорен начин е установено, че свидетеля Ц. Й. е собственик на едно от убитите животни, 3 поради което последния търпи имуществени и неимуществени вреди от престъплението и има качеството на пострадал.
С оглед на обстоятелството, че вече е конституиран и е взел участие при предходното разглеждане на делото, съдът намира, че с уважаването на това искане няма да се утежни положението на подсъдимия и няма законова пречка последния да бъде конституиран в качеството на частен обвинител по делото.
Тъй като няма изрично искане за конституиране в качеството на граждански ищец, няма предявен граждански иск, няма изрично становище, че свидетеля Ц. Й. и неговия пълномощник поддържат предявения при предходното разглеждане граждански иск, настоящия съдебен състав намира, че не е сезиран с искане за произнасяне по приемане за съвместно разглеждане на предявения по предходното разглеждане на делото граждански иск, за което ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА в качеството на частен обвинител свидетеля Ц. Й. Й., който не се явява в днешното съдебно заседание. Представлява от неговия пълномощник адв. П. П. от САК, който е направил искане разпоредителното с.з. да се проведе без тяхно участие.
ПРИЕМА депозираната Молба вх. № 9699/07.10.2025 г. от пълномощника адв. П. от САК, с оглед становище по въпросите, които следва да бъдат обсъдени в настоящото разпоредително съдебно заседание.
ДАВА възможност на страните да вземат становище по въпросите, които следва да бъдат обсъдени съгласно разпоредбата на чл. 248 НПК и да изразят становище по направеното искане от пълномощника на частния обвинител за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебна фаза, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правил и същите заявиха:
Прокурорът К.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, делото е подсъдно на ЛРС. Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, тъй като на предишното разглеждане на делото, вече имаше произнасяне на по-горната инстанция, с което произнасяне фактически започна и разглеждане на делото 4 по общия ред. Считам, че в тази връзка няма допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, както и такива, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия.
Няма основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и при закрити врати. Взетата мярка за неотклонение считам, че следва да бъде потвърдена. Нямам искане за събиране на нови доказателства.
Адв. С.: Уважаема г-жо Председател, с оглед поставените въпроси по чл. 248 НПК намирам, че настоящото дело е подсъдно на съда. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По отношение на т. 3 становището, което ще взема е следното:
Настоящото производство е второ по ред пред първата инстанция, като при предишното разглеждане на делото в хода на разпоредителното съдебно заседание са направени изявления за допуснати съществени процесуални нарушения, които изцяло се припокриват с изложеното в мотивите на въззивната инстанция, и които са безспорни.
Въпросът обаче е, че пред настоящия съдебен състав разглеждане на делото е второ по ред, като присъдата на първоинстанционния е отменена след подаване на жалба само от страна на подсъдимия. Вярно е, че във въззивното си решение МОС е приел, че не са описани факти и обстоятелства, които да сочат съпричастността на подсъдимия към извършените деяния, но в крайна сметка връщането е за разглеждане на делото пред настоящия съд като първа инстанция и не могат да се внасят изменения вече в обвинителния акт.
Да, съществено е нарушението, което е допуснато там. Такова възражение сме направили, макар първата инстанция тогава прецени друго. Въпросът обаче, че след като делото е върнато за ново разглеждане пред първоинстанционния съд, това нарушение не е отстранимо, а за да е налице хипотезата на т. 3, допуснатото съществено процесуално нарушение трябва да е отстранимо.
С оглед фазата, в която се намираме, а именно фазата във връщане на делото за ново разглеждане, съществени изменения в обстоятелствената част на обвинителния акт не би могло да бъдат внасяни, защото по този начин се утежнява положението на подсъдимия. Възможност на обвинението е било тогава да прецени всички факти и обстоятелства и да ги включи в обвинителния акт. Така че намирам, макар и да са налице, същите са неотстраними на тази фаза на процеса.
5
По отношение на т. 4 намирам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не са налице условията на т. 5 за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия, съдебен заседател, защитник.
По отношение на мярката за неотклонение следва да остане същата. На този етап нямам искане за събиране на нови доказателства и ви моля да насрочите разглеждане на делото по общия ред с призоваване на всички свидетели и вещи лица, така както са посочени в обвинителния акт.
Съдът, ОБЯВИ, че ще се произнесе по направеното искане след тайно съвещание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
След тайното съвещание съдебното заседание продължи.
1. Съдът намира, че образуваното НОХД № 250/2025 г. по описа на ЛРС, е подсъдно на РС – Лом. Същото е за престъпления по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 325б, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
2. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
3. В случая са налице основания за прекратяване на съдебното производство, поради допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия в хода на ДП и искането на пълномощника на частния обвинител за прекратяване на делото и връщането му в досъдебна фаза е основателно.
С въззивното си Решение № 86/09.07.2025 г. по ВНОХД № 144/2025 г. по описа на МОС, Окръжен съд – Монтана отменя постановената първоинстанционна Присъда № 8/05.03.2025 г. по НОХД № 226/2024 г. по описа на ЛРС, с мотивите, че конкретните изброени непълноти на мотивите на първоинстанционния съд са производни на също такива непълноти в обвинителния акт, където прокурора е длъжен да посочи конкретно, кое лице, кога и къде, какви конкретни действия е извършил или не извършил и кой 6 престъпен състав от обективна страна покриват те. Ако това не е сторено съдът е принуден да обсъди фактическа обстановка неописана или не твърдяна в обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с мотивите на въззивната инстанция, която е констатирала непълнотите в обвинителния акт.