Решение № 261118 от 29.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София,

29.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева мл.с. Боряна

Петрова при секретаря Д.Цветкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа в.гр.дело N: 15 822 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258

– чл.273 от ГПК.

С решение № 228567 от 03.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 18 422/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав, са отхвърлени предявените от Министерство на отбраната срещу „С.и Т.” ЕООД, ЕИК ******искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.250 ЗЗД за сумата 11 916,47 лева, претен-дирана като обезщетение за претърпени вреди в размер на общата стойност на липсващи движими вещи, съхранявани в обект ВР 1559 – казармен район в с.Ягодово, Община Родопи, ведно със законната лихва, считано от 06.02.2014 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 736,07 лева за периода: 07.02.2011 г. – 06.02.2014 г., като неоснователни.

Със същия съдебен акт

Министерство на отбраната е осъдено да заплати на „Снаб-дяване и Търговия-МО” ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 887,00 лева – съдебни разноски.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано в цялост от ищец Министерство на отбраната, гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че решението на СРС е неправил-но, тъй като същият погрешно е интерпретирал фактите и доказателствата по делото, пора-ди което е достигнал до неправилни правни изводи за това, че не се установява Минис-терството на отбраната /МО/ да е предавало на ответното дружество движимите вещи за съхранение, констатирани като липсващи в протоколите за установени липси с рег.№ 23-04-117/07.02.2011 г., рег.№ 23-04-244/23.10.2012 г., рег.№ 21-26-321/01.02.2012 г., рег. № 23-04-154/14.09.2012 г. и рег.№ 23-04-116/20.06.2012 г. на обща стойност 11 916,47 лева с ДДС. Сочи се, че по делото са събрани доказателства, от които е безспорно, че „С.и Т.” ЕООД е приело за временно съхранение и оперативна отчет излишните за жалбоподателя и Българската армия движими вещи, вкл. в обект: ВР 1559 – казармен район в с.Ягодово, Община Родопи по силата на рамково споразумение № УД-12-28/14.08.2008 г. и рамково споразумение № УД-12-53/31.10.2011 г. и сключените въз основа на тях догово-ри, като наличността на движимите вещи в процесния обект е отразена в инвентаризацион-ни описи и сравнителни ведомости на наличните стоково-материални ценности към 31.07. 2008 г. и към 30.11.2010 г., както и в складово разписки за приемане и предаване на материални запаси № 012248/22.06.2009 г., № 02-61/18.12.2008 г., № **********/14.08.2009 г., № **********/14.08.2009 г., № 200208/07.11.2008 г. и № 016334/07.07.2010 г., в акт за приемане и предаване на дълготрайни активи № 41/09.06.2009 г. и в протокол за приемане и предаване за временно съхранение на движими вещи от 17.05.2011 г. Навеждат се доводи, че в случай на констатирани липси на предаденото движимо имущество, ответното дру-жество е длъжно да възстанови на МО неговата стойност, определена в протоколи за уста-новени липси на материални блага, което задължение е предвидено в действащите към момента на установяване на липсите договор № УД-12-69/19.11.2009 г., договор № УД-12-54/31.10.2011 г. и договор № УД-12-42/31.10.2012 г., и че именно такива са процесните 7 бр. протоколи, съставени от представители на МО и представител на „С.и Тър-говия-МО” ЕООД и подписани от тях. Отразено е и че последните съдържат извън-съдебно признание на ответника, че са налице липса на вещи, които е приел и за чието съхранение и оперативен отчет отговаря, като това обстоятелство обуславя отговорността на ответното дружество.

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения срещу ответника иск. Претендира присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „С.и Т.” ЕООД, *** счита жалбата за неоснователна и недоказана. Поддържа, че атакуваното решение е правилно законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че в договорите не се съдържа индивидуализация на вещите, приети за съхранение, като от доказателствата по делото се обосновава извод, че движимите вещи – предмет на протоколите за инвентаризация, не са предавани на дружеството, същите са съхранявани от Изпълнителна агенция „Държавна собственост на МО” и след закриването й по силата на ПМС № 167/11.07.2008 г. имуществото и дейността й е преминало в МО – конкретно за имота в землището на с.Ягодово, предвид т.18 от § 12 на ПЗР на постановлението.

Отразено е и че в заключението на изслушаната експертиза също е установено, че има липсващи вещи, които не са предадени на „СТ-МО” ЕООД, т.е. не може да се обоснове твърдението на ищеца, наведени във въззивната жалба, че вещите са били надлежно предадени на евентуалния ответник. Релевирани са аргументи и че от приложените по делото рамкови споразумения и договори е видно, че „С.и Т.” ЕООД има само и единствено задължение да приеме за временно съхранение /без охрана/ и оперативен отчет излишните за МО и Българската армия движими вещи, намилащи се в обект ВР-1559

- Казармен район в с.Ягодово, но не и за охрана на последните; че непротиворечиво по делото са били събрани доказателства, които свидетелстват за извършени кражби, както и за поведението на материално отговорните лица, представители на дружеството; след всич-ки случаи на кражби служителите са уведомявали МО за извършените посегателства, с което са изпълнили задълженията си. На следващо място е посочено и че никъде в доказа-телствата по делото не е отразено и не се твърди за виновно неизпълнение на задълженията от страна на служителите на „СТ-МО” ЕООД, а съгласно сключените между ищеца и евентуалния ответник договори, за да бъде ангажирана отговорността на евентуалния ответник за липси, следва да бъде доказана вина на служителите му, каквато по делото не е установена.

Поддържа се и че допуснатата в производството счетоводна експертиза – основна и допълнителна, са установили, че стойността на липсващите вещи е 2 283,66 лева след взе-мане предвид на овехтяването им, т.е. че исковата молба освен неоснователна е и недоказа-на по размер, като реалната стойност на установените липси е многократно по-малка като размер от претендираната сума от 11 916,47 лева; че в случая се касае за извършени кражби, т.е. налице е неизпълнение на задължението на „Д.М.С.Г.” ЕООД да предотв-рати противоправното посегателство върху вещите, поверен му за пазене и съхранение, като съдебната практика е категорична, че при наличие на извършени кражби от неизвестен извършител отговорността на евентуалния ответник не следва да бъде ангажирана.

Моли жалбата да бъде отхвърлена и да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД и чл.250 ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът Министерство на отбраната се твърди, че с „Д.М.С.Г.“ ООД след проведена процедура по ЗОП на 24.06.2009 г. са сключили договор за охрана, с който „Д.М.С.Г.“ ООД е поело задължението по охрана на обект ВР-1559 - Казармен район с.Ягодово, състоящ се от 19 бр. сгради и площ от 62,98 дка, ведно с намиращото се в него движимо и недвижимо имущество. Поддържа се, че договорът е сключен за срок от три години, като на основание чл.22 от него е продължен до предаване на обектите-предмет на охрана с приемо-предавателни протокол – описи. Отразено е и че съгласно чл.13, т.1 от договора изпълнителят е длъжен да се грижи за опазването на повере-ното му движимо и недвижимо имущество; че при подписване на договора за охрана са съставени приемно-предавателни протокол – описи, както и че намиращите се в обекта ве-щи са в управление на Министерството на отбраната /МО/ и се водят по баланса му, като по силата на заповед № Р-260/01. 08.2008 г. и заповед № Р-362/25.10.2010 г. на министъра на отбраната за тях са съставени инвентаризационни описи и сравнителни ведомости на наличните стоково-материални ценности към 31.07.2008 г. и 30.11.2010 г. и са зачислени на МОЛ Л.Н., МОЛ К.Г.и МОЛ С.С.. Посочено е и че част от вещите са зачислени на МОЛ К.Г.от ФСД-МО чрез „С.и т.“ ЕООД със складови разписки за приемане и предаване на материални запаси № 012248/22.06.09 г., № 02-61/18.12.2008 г., № **********/14.08.2009 г., № 000000-2258/14.08.2009 г., на МОЛ С.С. от ФСД-МО чрез „С.и т.“ ЕООД със складови разписки за приемане и предаване на материални запаси № 200208/ 07.11.2008 г., № 016334/ 07.07.2010 г., с акт за приемане и предаване на дълготрайни активи № 41/09.06.2009 г., с протокол за приемане и предаване за временно съхранение на движими вещи от 17.05.2011 г., като вещите са преместени от складов район Пазарджик с МОЛ Л.Н. в складов район Ягодово с МОЛ С.С.. Наведени са доводи и че въз основа на Рамково споразумение от 14.08.2008 г. е сключен договор № УД-12-29 от същата дата между ищеца и „С.и т.“ ЕООД, по силата на който това дружество е приело за временно съхранение /без охрана/ и оперативен отчет на излишните за МО и Българската армия /БА/ движими вещи, като имуществото е прието от посочените по-горе МОЛ; че това дружеството продължава да осъществява временно съхранение на движимите вещи към момента на установяване на липсите в казармен район с.Ягодово въз основа на договори № УД-12-69/19.11.2009 г., № УД-12-36/27.12.2010 г., Рамково споразу-мение № УД-12-53/31.10.2011 г., договор № УД-12-54/31.10.2011 г. и договор № УД-12-42/ 31.10.2012 г. Твърди се и че с писма, изходящи от „С.и т.“ ЕООД ищецът е уведомен за извършени посегателства в казармен район Ягодово и въз основа на тях са издадени заповеди за извършване на инвентаризации, при които са установени липси на вещи на обща стойност 11 916, 47 лева, които вещи са конкретизирани с уточняваща молба от 21.03.2014 г. В нея ищецът твърди и по отношение на двамата ответници, че виновно не са изпълнили задълженията си, произтичащи от сключените с тях договори, в резултат на което са му причинени вреди в размер на стойността на липсващите движими вещи.

С оглед изложеното моли съда да осъди „Д.М.С.Г.“ ООД да му заплати общо сумата 11 916,47 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 06.02.2014 г., както и лихва за забава върху всяка главница в общ размер на 736,07 лева за периода от 07.02.2011 г. до датата на завеждане на исковата молба. При условията на евентуалност – в случай, че не се уважат претенциите срещу предпочитания първи ответник, същите вземания се претендират от ответника „С.и т.“ ЕООД. Заявено е искане и за присъждането на разноски.

В депозиран отговор по чл.131, ал.1 ГПК ответникът „Д.М.С.Г.“ ООД оспорва исковете. Не оспорва съществуването на договорно правоотношение с ищеца от 24.06.2009 г., но поддържа, че МО претендира вреди от липси, а „липсата“ е понятие на финансовото право; че вредата от липси предполага извършването на деликт, доколкото отговорността на отчетниците по реда на ЗДФИ е специфична. Сочи и че в исковата молба се твърди, че в обекта са извършени кражби и в резултат от тях са липсите, което предпо-лага започване на наказателно производство, в което ищецът може да предяви иск за обез-щетяване на причинените му вреди, а в случай, че няма престъпление – то предявяването на исковата молба следва да стане на основание чл.45 ЗЗД, съотв., че ако е налице деликт следва да се установи конкретният причинител и по отношение на него да бъде реализирана деликтната отговорност. Наведени са съображения и че с приемно-предавателен протокол от 07.07.2009 г. на дружеството са били предадени за охрана сгради от 1 до 19, които са точно индивидуализирани, но никъде не са посочени движими вещи и дали има такива в тях; че приетото за охрана имущество не кореспондира с вещите, описани в представените към исковата молба инвентаризационни протоколи, както и че ответникът „С.и т.“ ЕООД, на когото са предадени за съхранение излишни за МО движими ве-щи, не му ги е предал под опис. Съобразно горното намира, че предявените искове са недо-пустими като предявени срещу ненадлежна страна, като счита същите и за недоказани по основание и размер.

Разпечатката съдържа 25 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5e9840a2-92c5-459b-a461-0b6f92071476